Решение № 618 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2018 г.

Решение № 618 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Пропак" ЕООД, ЕИК – 108553274, гр. Кърджали, срещу Решение № 267 от 09.02.2018 г. по адм. дело № 1806/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16000916000053-091-001/29.07.2016 г., издаден от М. Ловчалиева на длъжност началник сектор – възложил ревизията и М. Радева на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 778/19.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив, с който акт на дружеството са определени допълнително данъчни задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 1 692,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 746, 39 лв., за 2012 г. в размер на 17, 65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5, 97 лв., за 2013 г. в размер на 1 431,97 лв., ведно с прилежащите лихви и за 2014 г. в размер на 905,96 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 122,47 лв., допълнително е начислен ДДС в общ размер на 4 633,92 лв. и не е признат данъчен кредит в размер на 3,ЗЗ лв., ведно с прилежащите лихви за ДДС в общ размер на 1 196,53 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата се иска отмяна на решението на АС- Пловдив и отмяна РА. Алтернативно, ако съдът прецени, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане в цялост на доказателствения материал, се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище, изготвено от юрк. Григорова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции – по 852, 70 лв. за всяка.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС- Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16000916000053-091-001/29.07.2016 г., издаден от М. Ловчалиева на длъжност началник сектор – възложил ревизията и М. Радева на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 778/19.12.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, с който на "Пропак" ЕООД са определени допълнително данъчни задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 1 692, 32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 746, 39 лв., за 2012 г. в размер на 17, 65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5, 97 лв., за 2013 г. в размер на 1 431, 97 лв., ведно с прилежащите лихви и за 2014 г. в размер на 905, 96 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 122, 47 лв., допълнително е начислен ДДС в общ размер на 4 633, 92 лв. и не е признат данъчен кредит в размер на 3, ЗЗ лв., ведно с прилежащите лихви за ДДС в общ размер на 1 196, 53 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и е законосъобразен.

За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна следното:

1. По ЗКПО

1. 1 На основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. със сумите в размер на 14 423, 21 лв., 176, 50 лв., 98, 85 лв. и 1 545, 56 лв., представляващи разход за гориво, осчетоводен по сметка 601 (таблици на л. 114 гръб – 115, л. 116, л. 117 гръб и л. 118 гръб – 119), за 2011 г. в размер на 2 500 лв., представляващи разходи за външни услуги, осчетоводени по сметка 602 (л. 114) и за 2014 г. в размер на 249, 17 лв., представляващи разходи за външни услуги, осчетоводени по сметка 602 (л. 118). При преглед на данните в представената оборотна ведомост е констатирано, че не е заведен актив МПС и няма отразени разходи за амортизации на МПС или за наем на наето МПС. При преглед на данните в информационен масив "Регистър ППС" е констатирано, че в дирекция МДТ при Община Кърджали не са регистрирани МПС, като самото ревизирано лице е декларирало, че разполага с товарен бус "Дачия", придобит на 27.02.2015 г. чрез финансов лизинг с "ДСК Лизинг" АД.

По отношение осчетоводените през 2011 г. разходи за външни услуги, представляващи разходи за телефон е заявено, че разходите са направени отново във връзка с изпълнение на проект по договор, сключен с "Д. Къмпани" ЕООД.

Ревизиращите органи по приходите са направили извод, че "Пропак" ЕООД не притежава собствени МПС, за експлоатацията на които да е необходимо закупуване на гориво и осчетоводяването му като разход за дейността. За да се признаят процесните разходи за гориво за документално обосновани и за свързани с дейността следва да са налице освен фактури за придобиване и първични документи за изписването му – пътен лист или пътна книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км пробег и пропътувани километри. Наличието на документ за разход на горивото, без наличието на пътен лист и обратно не е достатъчно за установяване действителния размер на разхода и дали същият е относим към извършваната от задълженото лице икономическа дейност. При административното обжалване на РА е представен договор за ползване на МПС, сключен с "Д. Къмпани" ЕООД с предмет отдаване под наем на два броя МПС. Горестоящият административен орган е изложил аргументи за недостоверност на датата му, обосновани с непредставянето му в хода на ревизионното производство и при предхождащата го проверка. Оспорено е и фактическото му изпълнение, доколкото от страна на жалбоподателя не са осчетоводявани разходи за наем, касае се за договор, сключен със свързано лице и със срок от 01.04.2011 г. до 30.06.2012 г.

По отношение осчетоводените разходи за телекомуникационни услуги горестоящият административен орган е намерил за обосновани изводите на ревизиращите органи по приходите, че няма данни жалбоподателят и "Д. Къмпани" ЕООД да стопанисват един и същ обект и няма данни в сключените от тях договори за извършване на консултантски услуги по определени проекти да е налице уговорка за префактуриране на този вид разходи като фактически осъществени именно от "Пропак" ЕООД.

По отношение осчетоводените разходи за външни услуги по фактури №№ 0... 10162/17.05.2014 г. и 0... 397/08.10.2014 г. с предмет "рамкиране от арт магазин" горестоящият административен орган е намерил за обосновани изводите на ревизиращите органи по приходите, че няма как подобни разходи да се използват за дейността му – търговия със стоки – брашно, олио и др., които продукти се съхраняват в наето помещение – склад.

Според решаващия съд, само и единствено договорът за ползване на МПС не обосновава твърденията в жалбата. От една страна, същият е сключен със срок до 30.06.2012 г. и няма данни този срок да е продължен, поради което и след посочената дата не може да се приеме, че жалбоподателят ползва двете МПС обосновано. Дори да се приеме, че собственикът и ползвателят по договора са дружества, представлявани от съпрузите К. Тодоров и Ж. Тодорова, поради което е възможно "съвместно" ползване на МПС и от двете дружества, не са представени каквито и да било доказателства (извън фактурите за закупено гориво) за изписване на закупеното гориво – пътен лист или пътна книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км пробег и пропътуваните километри. Единствено посоченият маршрут на движение в 5-те броя ЧМР за извършен превоз на стоки от гр. Кърджали до гр. Комотини, Гърция. Посредством тези документи се цели доказване на транспорт на стоки до Гърция, извършено в периода месец август – месец септември 2014 г. В тази връзка съдът е споделил изводите на решаващия административен орган относно недостоверността на датата на ЧМР, от друга – за противоречието им с депозирани от самия жалбоподател писмени обяснения, съгласно съдържанието на които стоката по ВОД е транспортирана от чуждестранните контрагенти с техен транспорт, поради което и "Пропак" ЕООД не разполага с транспортен документ и за нерегламентираното им ползване, предвид изтичане срока на договора, сключен на 01.04.2011 г.

Съдът е приел за обоснован аргумента, изложен в решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив относно невъзможността за обвързване на осчетоводените разходи за гориво с осъществяваната от ревизираното лице независима икономическа дейност. Съгласно депозираните писмени обяснения необходимостта от закупуване на гориво е в пряка връзка с изпълняваните договори между "Пропак" ЕООД и различни дружества за извършване на консултантски услуги и изготвяне на различни проекти. За срока на договора за ползване на МПС – 01.04.2011 г. – 30.06.2012 г. жалбоподателят е сключил пет договора, във връзка с които от РЛ не са ангажирани доказателства за необходимостта от ползване на МПС.

1. 2. На основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат за 2013 г. и 2014 г. със сумите 2 233, 76 лв. и 7 264, 83 лв. (л. 117 и л. 119 гръб). При преглед на представените извлечения от счетоводни сметки и хронологични регистри е установено, че сумите, които постъпват по счетоводна сметка 501 "Каса" са от банковата сметка на дружеството и се изразходват за разплащания с доставчици. За 2013 г. и 2014 г. счетоводна сметка 501 е с крайно кредитно салдо, което представлява недостиг на парични средства или наличие на "червена каса". Направен е извод, че не се касае за недостиг на парични средства, а за укрит входящ поток на парични средства, който представлява приход от търговската дейност на ревизираното лице. Този извод на ревизиращия екип е направен, след като не е прието за извършено декларираното от дружеството "компенсиране" на парични средства с валутна каса. За прехвърляне на парични средства от валута в лева се извършва продажба на валута, която се осчетоводява по съответните сметки за каса в лева и валута, като се отчита курсовата разлика по съответната сметка за разлики по валутни операции. Не е спорно обстоятелството (такова твърдение е направено дори в жалбата пред горестоящия административен орган), че за обмяната на валутата е необходимо бордеро, което удостоверява покупко – продажбата и с такова жалбоподателят не разполага. Съгласно констатациите в ревизионния доклад, крайното салдо по сметка Разходи за валутни операции, от тази стопанска операция, се закрива срещу дебитиране на сметка Текуща печалба/загуба, за да се получи финансовия резултат от операцията. Сметка 502 се кредитира с изплатените суми във валута, срещу дебитиране на сметки от гр. 50 Парични средства.

По отношение увеличението на декларирания финансов резултат за 2014 г. е установено, че при ревизията е представен протокол за извършена инвентаризация към 31.12.2014 г., при която е установен излишък на парични средства за годината в размер на 7 300 лв., които са осчетоводени като приход. При извършената допълнителна проверка е констатирано, че не са представени доказателства, че се касае за привлечени парични средства под формата на заеми от физически и юридически лица за подпомагане икономическата дейност на дружеството.

При така установеното от фактическа страна, е направен извод, че е налице постъпление на парични средства в касата на "Пропак" ЕООД през 2013 г. и 2014 г., за които не са депозирани обяснения за произхода им, поради което и не възниква задължение за дружеството за връщането им. Това означава, че могат да се третират като безвъзмездно получени по смисъла на т. 4. 4 от НСФОМСП – "Общи разпоредби" и т. 2 от СС 18 "Приходи". На основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице, въз основа на констатацията, че не е налице недостиг на парични средства, а укрит входящ поток, който представлява укрит приход от дейността. Сумите, с които е извършено преобразуването, са в размер на 2 233, 76 лв., каквото е крайното кредитно салдо на сметка 501 към 31.12.2013 г. и в размер на 7 264, 83 лв., представляващи разликата между крайното кредитно салдо на сметка 501 към 31.12.2014 г. и констатирания излишък на парични средства в размер на 7 300 лв. (л. 111 гръб). Неиздаването на бордера от обменното бюро за продажба на валута, които представляват първичен счетоводен документ, въз основа на който да бъде съставена счетоводна статия, несъмнено представлява пропуск на самото ревизирано лице, който не може да бъде преодолян чрез взетата от него счетоводна операция, приета за необоснована от ревизиращия екип. В този смисъл, съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите и горестоящия административен орган.

1. 3. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчна загуба през 2013 г. в размер на 11 987, 10 лв. въз основа на следните констатации в ревизионния доклад: през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. "Пропак" ЕООД декларира данъчни загуби, като първата година, през която е формирана данъчна печалба е 2011 г., през която не е упражнено правото на пренасяне на данъчна загуба. Въз основа на това е направен извод, че дружеството се е отказало от правото си за пренасяне на данъчна загуба през първата 2011 г. и няма право да пренесе данъчната загуба в следващ данъчен период – 2013 г.

Съдът е счел за правилни изводите за ненадлежно упражнено право на приспадане на данъчни загуби, реализирани през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. през 2013 г., поради което е обосновал извод за законосъобразност на РА в тази част.

1. По ЗДДС

1. 1. През данъчен период м. 10. 2013 г. "Пропак" ЕООД е декларирало в дневника си за продажби извършена доставка по глава Трета от ЗДДС, документирана с фактура № 54/10.10.2013 г. на стойност 17 257 лв. (левова равностойност на 11 940 щатски долара). За извършения износ на стоките е представена митническа декларация, която не е заверена от изходното митническо учреждение, като не са представени документи за извършен транспорт и за разплащане на доставката. Поради непредставяне на документи за извършения износ, на основание разпоредбите на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 3 451, 47 лв. за данъчен период м. 10. 2013 г. В хода на административното обжалване жалбоподателят е изложил твърдения, че е извършил износ на стоки към клиента си в Украйна, като стоките са закупени от Китай и директно са транспортирани до Украйна. В подкрепа на твърденията си е представил документи на чужд език, без надлежен превод на български език: митническа декларация от украинската граница, платежен документ за разплащане по сделката и транспортен документ, издаден от превозвача FedEx. International air waybill.

Твърденията са подложени на проверка от горестоящия административен орган, при която е установено следното: представените от жалбоподателя документи на л. 64 – 68 са на украински език и английски език, без надлежен превод на български език. Независимо от това, съгласно данните в тях може да се направи извод, че представляват екземпляри от процесната фактура № 54/10.10.2013 г., документ за извършено плащане по банков път на сумата от 11 940 щатски долара и митническа декларация от украинската митническа администрация. Горестоящият административен орган е направил извод, че от представените с жалбата документи не се доказва покупката на стоки от вида на процесните в съответното количество от китайски доставчик на жалбоподателя, както и транспортирането им от Китай до Украйна. В дневника за покупки на "Пропак" ЕООД за данъчен период м. 10. 2013 г. е отразена фактура № 131007/07.10.2013 г. за покупка на стоки от "Йекинг есижонт електрик" на стойност 5 179, 24 лв., а при проверката, предхождаща ревизията, е представена фактура от същия китайски доставчик, но с друг номер, издадена през м. 11. 2013 г. и на друга стойност – 3 594 щатски долара. От представените от самото ревизирано лице документи е определена и дестинацията на превоза по фактурата от м. 11. 2013 г., а именно Шанхай – София, като няма данни за извършен транспорт до гр. Ровно, Украйна. Наред с това, транспортният документ от превозвача FedEx. International air waybill е представен и при проверката, предхождаща ревизията, в по-четлив вид и е с дата на издаване 12.03.2013 г., т. е. предхожда декларирането на доставката за износ.

Според решаващия съд митническата декларация на украински език най-вероятно е екземплярът на получателя по доставката, но в нея не се съдържат данни за заверката й от изходното митническо учреждение на територията на България. Не е представен и транспортен документ за превоза на стоките, включително по твърдяната от жалбоподателя дестинация от Китай до Украйна. Не се представят и доказателства за закупуването на стоки от вида на процесните от Китай, в период предхождащ датата на фактура № 54/10.10.2013 г., които да бъдат транспортирани до получателя в Украйна. Поради тази причина, правилно е прието, че лицето не разполага с необходимите документи за доставка за износ, каквато е декларирана от него в справката – декларация, която да е облагаема с нулева данъчна ставка и на основание разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 3 451, 47 лв. за данъчен период м. 10. 2013 г.

1. 2. През данъчни периоди мм. 03, м. 08 и 09. 2014 г. "Пропак" ЕООД е декларирало ВОД на стоки (различни количества левурда и брашно) към следните контрагенти в Германия и Гърция: "Ернст унд Шльосер", "Вайз фруктимпорт", "Темекс Хаанделс" (германски дружества) и "DM Nzierk", "Х. Мехмед" и "Х. Исмаил" (гръцки дружества). Според писменото обяснение на РЛ, клиентите на българското дружество са превозвали закупените стоки за тяхна сметка и с техни МПС, поради което не са съставяни транспортни документи. Ревизиращите органи са извели извод, че "Пропак" ЕООД не разполага с транспортни документи и потвърждения за получена стока, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, с които се удостоверява наличието на обстоятелства по чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за документиране на ВОД. На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в общ размер на 1 182, 45 лв. (601, 45 лв. + 147 лв. + 434 лв.) за данъчни периоди мм. 03, 08 и 09. 2014 г.

С жалбата, подадена пред горестоящия административен орган "Пропак" ЕООД е представило съпътстващи ВОД към германските и гръцките контрагенти документи: заверено копие на фактура № 0... 14363/13.03.2014 г. за извършен превоз със самолет от спедитора "Флекс Карго България" ЕООД, заверено копие на фактура за застраховка на транспортираната стока, 9 броя потвърждения за получената стока от клиентите в Германия (л. 69 – 81); 5 броя ЧМР от 01.09.2014 г., 08.09.2014 г., 02.09.2014 г., 08.09.2014 г. и 26.08.2014 г. за извършен превоз на стоки до клиентите в Гърция и 5 броя потвърждения за получена стока (л. 82 – 91).

Горестоящият административен орган е приел за недоказани декларираните ВОД към Германия и към Гърция. По отношение на фактурата за извършен транспорт до Германия с фактура № 14362/13.03.2014 г. е установено, че е с предмет извършени спедиторски услуги, но не се съдържат данни за фактическите получатели на стоките и мястото на разтоварването им. Получените потвърждения не съдържат данни за германските дружества (VIN, адрес), а само с ръкописен текст са изписани имената на представляващите ги и е положен подпис под ръкописен текст на български език. По отношение ЧМР за извършен транспорт до Гърция е направен извод, че са с недостоверна дата, тъй като не са представени в хода на ревизионното производство. В тях е посочено МПС, с което е извършен транспорта рег. [рег. номер на МПС], което не е собствено на "Пропак" ЕООД и не е доказано да е предоставено за ползване от свързаното лице "Д. Къмпани" ЕООД след изтичането на договора за ползване (л. 58 – 60). Потвържденията за получаване на стоките, аналогично на тези от германските контрагенти, съдържат само изписан български текст, печат на гръцкото дружество и положен подпис от неизвестно лице.

По изложените аргументи горестоящият административен орган е потвърдил констатациите на ревизиращите органи по приходите по отношение допълнително начислен ДДС на основание разпоредбата на чл. 82 от ЗДДС. Административният съд е установил, че по отношение на процесните ВОД от страна на РЛ са изложени противоречиви твърдения относно лицето, което фактически е извършило транспорта на стоки – доставчикът или получателят по доставката. В случай, че се приеме, че транспортът е за сметка на получателя следва да бъде съобразено следното: подзаконовият нормативен акт регламентира наличието на задължителни реквизити в писменото потвърждение на получателя на стоката. Представените пред горестоящия административен орган потвърждения не само че не притежават част от тези задължителни реквизити – мярка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът и име на лицето, предало стоките. Този факт и фактът, че "потвържденията" са съставени само на български език е достатъчно основание, за да се приеме за обоснована констатацията на ревизиращия екип за недоказаност на декларираната ВОД.

1. 3. През данъчен период м. 09. 2014 г. "Пропак" ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 3, ЗЗ лв. по фактура № 8308109514/01.09.2014 г., издадена от "Петрол" АД, по отношение на която ревизиращият екип е направил констатация, че се касае за извършена покупка на гориво, което не е свързано с икономическата дейност на дружеството, тъй като същото не разполага със собствени МПС. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 09. 2014 г.

Съдът е счел РА в тази част за законосъобразен. Този извод е обоснован с аргумент - невъзможност за обвръзка между фактурите за закупено гориво и извършването на транспорт от територията на България до територията на Гърция на датите на петте ЧМР. От една страна, в периода август – септември 2014 г. е закупено гориво само по процесната фактура № 8308109514/01.09.2014 г. от "Петрол" АД с данъчна основа на доставката в размер на 16, 66 лв. Дори да се приеме, че автомобилът, посочен в представените ЧМР се ползва от жалбоподателя след изтичане срока на договора за ползване със свързаното лице "Д. Къмпани" ЕООД, то количеството закупено гориво е на ниска стойност и крайно недостатъчно за извършване на пет транспортни курса по маршрут Кърджали – Комотини, Гърция и обратно. По делото не са представени други доказателства за необходимостта от ползване на автомобил за периода на издаване на фактурите – от 01.10.2014 г. до 23.12.2014 г., съответно за издадени пътни листове или за представени пътни книжки, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км пробег и пропътуваните километри.

По изложените аргументи правилна и законосъобразна е и констатацията за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за м. 09. 2014 г. в размер на 3, ЗЗ лв., ведно с прилежащите лихви.

Решението е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства.

Правилно в тази връзка съдът е приел за законосъобразни допълнително определените данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС, като в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, в това число и ССЕ, въз основа на които да бъдат обосновани изводи различни от тези в РА и решението на горестоящия административен орган. Законосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Петрол" АД, предвид констатацията, че се касае за извършена покупка на гориво, което не е свързано с икономическата дейност на дружеството, тъй като то не разполага със собствени или наети МПС. Обосновани са изводите на съда за неосъществени ВОД към германски и гръцки клиенти, предвид липсата на доказателства по чл. 45 от ППЗДДС, с които се удостоверява наличието на обстоятелства по чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за документиране на ВОД.

Настоящият състав споделя изводите на съда в частта касаеща увеличенията на ФР на дружеството, извършени на основание чл. 26, т. 1 и чл. 78 ЗКПО, както и непризнаването на приспадане на данъчна загуба през 2013 г. в размер на 11 987, 10 лв. на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 639, 53 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За първоинстанционното производство юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция "ОДОП" – Пловдив е присъдено с решението на административния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,