Решение № 16392 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2019 г.

Решение № 16392 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от К. У. от [населено място] срещу решение № 928 от 07.12.2018 г., постановено по адм. дело № 593/2018 г. от Административен съд – Х.. С него е отхвърлена жалбата на касаторката в настоящото производство против уведомително писмо с изх. № 01-6500/2606 от 25.04.2018 г. за отказ за одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспореното уведомително писмо да бъде отменено. Ответникът заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, представляван от пълномощника юрисконсулт Д. П., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда, да я отхвърли и да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на К. У. против уведомително писмо с изх. № 01-6500/2606 от 25.04.2018 г. за отказ за одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, предвид делегираните в съответствие с чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ с негова заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на заместник - изпълнителния директор правомощия да издава и подписва уведомителни писма от категорията на разглеждания в настоящото производство акт. Обжалваният административен акт бил издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържал всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. От фактическа страна актът бил обоснован с недостига на финансови средства по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2017 г. В хода на проведеното производство не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. За да се обоснове, съдът се е позовал на чл. 9 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014–2020 г., наричана само "Наредба № 4", както и на чл. 31, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 77, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, като от прегледа на тази регламентация е стигнал до извод, че материалноправна предпоставка за постановяване на отказ за одобрение по мярката е недостигът на финансови средства. От събраните писмени доказателства е приел за безспорно установено, че отпуснатите по мярката средства са били изчерпани. Това се потвърждавало и от приетата по делото съдебна експертиза, според заключението от която недостигът на средства, установен към 23.01.2018 г. бил в размер на 49 230 546, 76 лв. Съдът е отчел също, че още при подаване на заявлението за подпомагане, К. У. е била информирана с подписването на нарочна декларация, че ще бъде одобрена по мярка 11 само при наличие на финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по тази мярка, съгласно заповед № РД 09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите. За неоснователни съдът е приел доводите на жалбоподателката, че насаждението й е старо и същото било заявявано непрекъснато в предходните години, поради което не попадало в ограниченията на заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. и заповед № РД 09-361/13.04.2017 г., и двете на министъра на земеделието и храните за спиране приема на заявления за кампания 2017 г. Във връзка с това възражение съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което подаденото заявление за подпомагане било ново заявление, а не такова за предходни години, т. е. не е имало поемане на ангажимент от предходна година по заявената от Узунова през 2017 г. мярка, тъй като същата нямала сключен договор по тази мярка. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. министърът на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, е определил 01.03.2017 г. за начална дата на прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 2009 г. относно мерките, финансирани от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. С т. 2 от същата заповед е разпоредил през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Цитираната т. 2 от заповедта е изменена със заповед № РД 09-278/31.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С изменението се създава изключение за дейности и ангажименти по направления от мерките, сред които заявлението на касаторката не попада. Заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповед №РД 09-278/31.03.2017 г., е изменена и със заповед № РД 09-361/13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните, като изменението касае изключенията за прием на заявленията по мярка 10 и мярка 11, сред които изключения заявлението на касаторката също не попада. На 22.05.2017 г. К. У. е подала заявление за подпомагане 2017 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" с УИН 26.05.0617/67247. Към заявлението е приложена и декларация, с която заявителката е декларирала, че е запозната с обстоятелството, че заявлението й ще бъде одобрено и ще й бъде предоставена финансова помощ, само при условие, че се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по съответната мярка от ПРСР 2014-2020 г., съгл. заповед № РД 09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 9 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. В същото време според чл. 77, § 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. плащанията от страна на Комисията на приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове за всяка програма се извършва в съответствие с бюджетните кредити и при условие, че са налични средства, а според чл. 31, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. съгласно член 77, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, плащанията от страна на Комисията за приноса на ЕЗФРСР, както е посочено в член 5 от настоящия регламент, не надвишават бюджетните задължения. При тази нормативна рамка обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като недостигът на парични средства за кампания 2017 г. е бил налице при разглеждане на заявлението на касаторката, поради изчерпване на бюджета по мярката. Именно недостигът на средства по нея е представлявал и материалноправната предпоставка за отказ за одобрение. Освен че посоченото основание за постановения отказ е нормативно заложено, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че К. У. е била информирана, че заявлението й по мярка 11 ще бъде одобрено само при наличие на финансов ресурс за обезпечаване на многогодишен ангажимент по подаденото заявление, за което същата е подписала нарочна декларация – лист 19 от делото. По отношение на представеното с допълнителна молба от 21.11.2019 г. от касаторката решение № 15604 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 4406/2017 г. на Върховния административен съд, което е и служебно известно на настоящия състав, и с което е отменена т. 2 от заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, следва да се отбележи, че същото не е влязло в сила. При това положение към момента на издаване на процесното уведомително писмо тя е породила своите правни последици, като издателят на оспорения акт – заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е бил обвързан с разпореденото с нея. С оглед съдържанието на тази заповед, като основен спорен въпрос следва да се определи въпросът дали заявлението на касаторката е за поемане на нов ангажимент. От данните по делото се установява, че К. У. е поела петгодишен агроекологичен ангажимент за периода 2012-2016 г., но по мярка 214 "Агроекологични плащания". С изтичането на този ангажимент подаденото от касаторката заявление за подпомагане се явява ново заявление, а не такова по поет ангажимент, тъй като в случая последният вече е изтекъл. Разписаното в чл. 6, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., съгласно който след изтичане на петгодишния период на ангажимента същият може да бъде удължаван ежегодно, касае поемането на петгодишен ангажимент по мярка 11, какъвто в случая не е бил поет от касаторката. По делото са приложени всичките заявления на Узунова за подпомагане от 2012 г. до 2016 г. – включително. От тях безспорно се установява, че тя е заявявала за подпомагане площи, засадени с шипка по мярка 214 "Агроекологични плащания", която мярка се урежда от разпоредбите на Наредба № 11 от 6.09.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 11". Навсякъде е заявявала код АП 10 – За биологично растениевъдство в преход, според Таблицата за кодове на агроекологични дейности и техните комбинации, съгласно Приложение № 1 б към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11. Единствено в подаденото заявление за подпомагане за 2016 г. К. У. е заявила биологично растениевъдство с код АП 05 – за биологично растениевъдство, като в таблицата за предходната 2015 г. е посочила предишния заявен код АП 10 – лист 126 от делото. В подаденото заявление за подпомагане за 2017 г. К. У. е посочила Мярка 11 – Биологично земеделие. В Таблицата на използваните парцели за 2017 г. – лист 13 от делото, в мерките за подпомагане в колона 14 е посочила отново Биологично растениевъдство (мярка 11). При наличието на това фактическо установяване изводът който се налага е, че подаденото заявление за подпомагане за 2017 г. е първото по ред по Мярка 11, която се урежда от разпоредбите на Наредба № 4 или то е ново, защото с него се поема за първи път нов ангажимент по тази мярка. Обстоятелството, че подаденото заявление за подпомагане е ново по мярка 11 от Наредба № 4 се потвърждава и от § 5 а от ПЗР на Наредба № 11 от 28.02.2009 г., обн. в ДВ, бр. 16/2015 г. Според него до изтичане на срока на поетия петгодишен агроекологичен ангажимент земеделските стопани, одобрени за подпомагане по реда на тази наредба, не могат да кандидатстват за подпомагане с едни и същи парцели и/ или животни по мярка 10 "Агроекология и климат" и по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., като са посочени и изключенията, в които К. У. не попада според заявените мерки за подпомагане. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо на изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,