Решение № 60150 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2145/2020 г.

Решение № 60150 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2145/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на ответника по исковете, "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, срещу решение № 41/18.06.2020 г. по в. т. д. № 53/2020 на Апелативен съд – Бургас в частта, с която "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законна лихва върху присъденото от въззивната инстанция застрахователно обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); от още 5000 лева, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е обжалвано от ищцата в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); за 75 000 лева и за присъждане на лихва за забава, считано от 20.05.2016 г. до окончателното плащане, но при частичната отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е присъдил законна лихва върху увеличения от него размер на обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); от по-ранна дата – 25.10.2014 г. С оглед на това, застрахователят иска обезсилване на въззивното решение в частта, в която е присъдена законна лихва за периода от 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Ф. М. М., не е представила писмен отговор на касационната жалба на застрахователя. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата изразява становище за основателност на жалбата на касатора в частта, в която е допуснато касационното обжалване. С определение по чл. 288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за проверка за наличие на евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт в частта за присъдената с него законна лихва върху застрахователното обезщетение от 5000 лева за периода от 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г., предвид въведения с въззивната жалба на ищцата предмет на въззивното производство – законна лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от 20.05.2016 г. до окончателното плащане на главницата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: Ищцата е обжалвала с въззивна жалба първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); за 75 000 лева, като се иска присъждане на застрахователно обезщетение от 75 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното плащане на главницата. С въззивното решение на апелативния съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); за сума от още 5 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, вследствие смъртта на малолетното внуче на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Видно от изложеното, апелативният съд е излязъл извън очертания с въззивната жалба на ищцата предмет на въззивното производство, присъждайки законна лихва върху главницата по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); за период (считано от 25.10.2014 г.), предхождащ началото на периода, за който ищцата иска заплащане на законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение (считано от 20.05.2016 г.), поради което в частта за присъдената лихва за забава за периода от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г. въззивното решение е недопустимо. Предвид горното, касационната жалба е основателна в частта, в която е допуснато касационното обжалване, като въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта, в която "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законна лихва върху присъденото от въззивната инстанция застрахователно обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); от още 5000 лева, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, РЕШИОБЕЗСИЛВА решение № 41/18.06.2020 г. по в. т. д. № 53/2020 на Апелативен съд–Бургас в частта, с която "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е осъдено да заплати на Ф. М. М. законна лихва върху присъденото от въззивната инстанция застрахователно обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); от още 5000 лева, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г. Решението не подлежи на обжалване.