Решение № 156 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3826/2015 г.

Решение № 156 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3826/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска С. П. С. от [населено място] е поискала да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила Решение № 3074/17.07.2014 г. по гр. д. № 19840/2013 г. на PС-Пловдив, изменено с Решение № 2138/11.12.2014 г. по гр. в. д. № 2814/2014 г. на ОС-Пловдив, досежно отхвърления иска по чл. 227, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарение в полза на Б. Т. Т. по НА № 139/96 г. по отношение на недвижим имот в [населено място] поле, [община]. С молбата за отмяна се поддържа с довод, че е налице отменително основание по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като за да докаже тезата си на неизпълнение на моралното задължението за грижи при нужда по договор за дарение, като страна в процеса, е поискано да се доведе свидетел с неустановен адрес, който вече може да бъде доведен в съда и разпитан за обстоятелствата относно предоставяне на суми, изпращани от ответницата на съпруга и от чужбина, по договора за дарение. Насрещната страна- Б. Т. не взема становище по молбата за отмяна. В съдебно заседание се подържа, ч не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият състав на ВКС като прецени доводите на молителката касаещи релевираното и подържано отменително основание намира: С влязло в сила Решение № 3074/17.07.2014 г. по гр. д. № 19840/2013 г. на PС-П., изменено с Решение № 2138/11.12.2014 г. по гр. в. д № 2814/2014 г. на ОС-Пловдив е отхвърлен иска на С. П. С. по чл. 227, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарение в полза на Б. Т. Т. по НА № 139/96 г. по отношение на недвижим имот в [населено място] поле, [община]. Прието е, че е не е налице неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката С.. Твърдението за наличие на ново обстоятелство почива на твърдението на молителката, че посочен свидетел относно обстоятелствата касаещи неизпълнение на задължението за издръжка, който не е разпитан по делото поради неизвестен адрес, вече може да бъде намерен и разпитан за тези обстоятелства, след като адресът му вече е достояние на молителката. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязло в сила решение на съда, може да бъде отменено в хипотезите на открити, след влизането му в сила 1./ нови обстоятелства или 2./ нови писмени доказателства, когато същите са от значение за изхода на спора по делото, не са били известни при решаването му или с които страната-молител не е могла да се снабди своевременно. За да е налице "ново обстоятелство" като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на соченото обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при условие, че същото да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. В тази насока са и приложимите разяснения на ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, като не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факт от обективната действителност да се удостоверява /доказва/ чрез веществен носител- писмен документ. "Новото доказателство" следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска. Искането за отмяна поради евентуални нови свидетелки показания на лице, чиито адрес е бил неизвестен и не е могъл да даде показания за обстоятелства и факти, твърдяни от молителката като ищца по иска по чл. 227, б. "а" ЗЗД, но вече има известен адрес, не попада в посочената категория. Гласните доказателствени средства като разпит на свидетел по делото следва да бъдат събрани своевременно, в рамките на висящия процес. В предметната рамка на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК законодателят е има предвид само писмени документи, който съществуват като такива в обективната действителност, могат да бъдат представени в онзи вид, в който винаги са съществували като веществен носител на правно релевантна за спора информация. Ето защо, съставът на второ отделение на ВКС- гражданска колегия