Решение № 4393 от 25.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Младенов, подадена чрез адвокат М. Николова против Решение 333/18.11.2022 г., постановено по административно дело 3/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С оспореното решение, по жалба на Н. Капсъзова е отменена виза за проектиране от 01.12.2021 г., обективирана върху скица с рег. 205/2904/21.04.2021 г., издадена от Главния архитект на Община Стражица, с която се допуска допълващо застрояване в УПИ ІІ-193, кв.88 по плана на [населено място], общ. Стражица на стълбищна клетка към жилищна сграда, масивна ограда по границата с УПИ ІІІ-192 и гараж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на процесната виза. Касационната жалба се поддържа от адвокат Николова, която моли да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди визата за проектиране. Ответникът Главен архитект на Община Стражица, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В представен писмен отговор излага становище за основателност на касационната жалба, като излага доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, моли за неговата отмяна и потвърждаване на визата. За Н. Капсъзова се явява адвокат И. Димитрова, която в съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ответните страни Л. Мандалиев и Н. Мандалиев, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Велико Търново е виза за проектиране, с която се допуска допълващо застрояване в УПИ II-193, кв.88 по плана на [населено място], общ. Стражица, с обем на проектното строителство: стълбищна клетка, масивна ограда по границата с УПИ III-192 и гараж. Визата текстово и графично е обективирана върху скица с рeг. 205/2904 от 21.04.2021 г. Лицето, оспорило визата Н. Капсъзова се легитимира като съсобственик на съседния УПИ III-192, кв. 88, посредством първични източници на информация за вещни права /нотариално завещание и удостоверение за наследници/, които следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър. За легитимацията при оспорване на устройствени планове и техните изменения, като това важи и за оспорването на визи, е достатъчно доказването на правото на собственост или ограничени вещни права с надлежни актове, удостоверяващи тези права, като без значение е обстоятелството дали собствениците са вписани в имотния, респективно в кадастралния регистър. Видно от самата скица виза за проектиране е, че с нея се предвижда изграждане на масивна ограда, както и свързано допълващо застрояване на вътрешната регулационна граница между имотите, от което и произтича правния й интерес да я оспори съгласно чл. 131, ал.2, т. 2 ЗУТ. Предвид изложеното, неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение. След приемане на относимите писмени доказателства и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съдът е отменил визата, развивайки съображения за незаконосъобразност на същата, като издадена при нарушения на : изискванията за форма, на административно производствените правила и на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат, но част от изложените в него мотиви не се споделят от настоящия съд. На първо място, верен е изводът на съда за това, че визата не съдържа задължителни реквизити, които следва да са част от нейното съдържание не са нанесени съществуващите сгради в имота на оспорващата и съседния от север имот, а в процесния имот не е нанесен гаражът, построен на регулационната граница; не са отбелязани линиите на застрояване; не съдържа информация и за допустимите височина, плътност и интензивност на застрояване. Дори и само тези нарушения във формата на административния акт обуславят неговата незаконосъобразност. Възприетите от съда правни изводи относно проектираната ограда също се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и с приложимите разпоредби. Действително разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ е неприложима, тъй като във визата е записано само предвиждането на масивна ограда по границата между двата имота, но не е уточнена нито височината й, нито разположението й, нито нейната плътност. Развитите от съда мотиви относно липсата на съгласие от съсобствениците на съдения имот за проектираното застрояване на общата регулационна граница са приложими единствено за оградата, респективно при липса на такова съгласие правилно съдът е приел, че спазването на изискванията по чл.48, ал.4 от ЗУТ не са изследвани от органа и няма как да бъдат проверени поради посочените по-горе нарушения във формата на визата. Относно проектирания гараж, съдът правилно го е квалифицира като допълващо застрояване, но в тази връзка неправилни са разсъжденията му по приложението на чл. 21, ал. 5 ЗУТ. Тази разпоредба, съгласно която свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, е относима само към основното застрояване, а не към допълващото застрояване, както е приел съдът. Този извод произтича от смисловото съдържание на нормата, както и от чл. 23 ЗУТ, според която характерът на застрояването се определя от височината на сградите на основното застрояване и е съответно ниско, средно и високо. Такава разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в закона, поради което изискването на чл. 21, ал. 5 ЗУТ е неприложимо. За гаража са приложими разпоредбите на чл. 21, ал. 4 ЗУТ, чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които изискват когато постройките на допълващото застрояване се разполагат на регулационната линия със съседен имот да са разположени свързано с допълващо застрояване в този имот, като гаражите могат да се разполагат на уличната регулационна линия, но когато се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, калканните им стени следва да покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот, или плътни огради. В случая не може да се установи дали това изискване е спазено, поради ненанесеното върху визата застрояване в съседния УПИ ІІІ 192, като следва да се отбележи, че цитирани по-горе нормативни изисквания не могат да бъдат преодолени посредством съгласие от съсобствениците на съседния имот. Относно предвидената стълбищна клетка към жилищната сграда, неправилно съдът е приел, че е форма на основно застрояване, за което е необходимо да се спази отстоянието по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ от З метра към границата със съседния имот. Процесната стълбищна клетка представлява издатина на сградата на основното застрояване, регламентът за която се съдържа в Глава двадесет и четвърта от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, озаглавена Издатини на сградите. В конкретния случай с процесната виза е допуснато съществено нарушение на изискването за минимално разстояние на издатината, регламентирано в разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от Наредба 7 /в приложимата към момента на издаване на визата редакция преди изменението й в ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г./. Съгласно тази норма, пред вътрешните странични линии на застрояване, се допуска проектирането на входни стъпала с височина до 1,2 м. от средното ниво на прилежащия терен със съответната площадка, ако отстоят от вътрешната регулационна линия най-малко на 2 метра. В конкретния случай изобщо не е отбелязана височината на стълбищната клетка, както и липсва каквото и да е разстояние до страничната регулационна линия, като регламентираното разстояние е нормативно определено и отново не може да се дерогира по съгласие на съседите. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна, като на Н. Капсъзова следва да се присъдят такива в размер на 1250 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,