Решение № 6500 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2026 г.

ВАССедмо отделение15.06.2026 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9260 от 09.03.2026 г. на Административен съд София – град по административно дело № 12839/2025 г. ОСЪЖДА Виваком България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, да заплати на Комисията за защита на потребителите, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Врабча“ №1, разноски по делото в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Виваком България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, срещу Решение № 9260 от 09.03.2026 г. на Административен съд София – град (АССГ) по административно дело № 12839/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Виваком България“ ЕАД срещу Заповед № 7952 от 03.11.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на „Виваком България“ ЕАД е забранено при упражняване на дейността му, да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да отказва да изпълнява условията на обявена от него промоция за покупка на мобилен апарат на промоционална цена в брой и по този начин да лишава потребителя от правото му да се възползва от нея. Касационният жалбоподател - „Виваком България“ ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при разглеждане на спора, първоинстанционният съд не е взел предвид нито един от аргументите на жалбоподателя, а е интерпретирал обстоятелствата по неправилен начин. Счита, че „Виваком България“ ЕАД е действало добросъвестно и няма установени обстоятелства, които да сочат по ясен и категоричен начин, че са налице изискуемите елементи от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Намира, че съдът погрешно възприема, че единичен случай е равнозначен на масова нелоялна търговска практика, доколкото квалифицирането на дадена търговска практика като нелоялна, изисква още действия на търговеца да са в състояние да предизвикат съществено изменение на икономическото поведение на потребителите. Сочи, че всички условия на промоционалната кампания са били публично достъпни и предварително обявени в официалните правила, публикувани на интернет страницата на Виваком, като тези правила ясно и недвусмислено посочват, че промоционалната цена важи само при покупка през онлайн магазина. С оглед на което на потребителя не е било отказано да закупи устройство, както и не е имало недобросъвестност или професионална некомпетентност. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд не са обсъдени доводите за маловажен случай, тъй като става дума за изолиран случай, а не за практика, както и липсват данни за допуснати предходни аналогични нарушения от категорията на процесното. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Х. Гергов. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Административното производство е започнало във връзка с постъпила пред КЗП жалба от потребител, заведена с вх. № М-03-396/11.08.2025 г., в която е посочено, че потребителят отговаря на условията - има нов договор с план „Unlimited 200“ и право на отстъпка в рамките на 21 месеца, но не му е предоставена възможност от търговеца да закупи устройството „Apple Iphone 16 PRO 256 GB“ на цена от 1599.98 лв., съгласно обявената от него промоция. Във връзка с депозираната до КЗП жалба, е извършена проверка от длъжностни лица на ТО Монтана при КЗП, за резултатите от която е съставен Констативен протокол № К-2766937 от 13.08.2025 г. От страна на търговеца, на 21.08.2025 г. е изпратено Становище, вх. № М-03-396/21.08.2025 г., в което е посочил, че потребителят е титуляр на 2 мобилни номера, като чрез телефонно обаждане му е направена оферта за продължаване на срока на договорите. След разглеждане на официалните правила на промоцията и във връзка с представеното становище, с Писмо, изх. № М-03-396 от 26.08.2025 г. отново е изисквано от търговеца да представи допълнително документи. На 10.09.2025 г., е получено допълнително становище от търговеца „Виваком България“ ЕАД, в което отново не е предоставена изисканата информация относно това защо не е предоставена възможност на потребителя да закупи устройство „Apple Iphone 16 PRO 256 GB“ в брой на промоционална цена от 1599.98 лв. На 12.09.2025 г. с Писмо, изх. № М-03-396 отново е изисквано от търговеца да представи становище. На 19.09.2025 г., е получено Становище, вх. № М-03-396 от търговеца „Виваком България“ ЕАД и разпечатка от електронната му е-поща •••@•••, съдържаща оплаквания на потребителя и отговорите, които е дал, като е посочил, че промоцията се е отнасяла само за онлайн магазина и към момента потребителят не може да закупи устройство на преференциална цена от 1 599,98 лв., тъй като периодът на промоцията е изтекъл. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката в обект, находящ се в гр. Видин, бул. „Патония“ № 41, стопанисван от „Виваком България" ЕАД, в проведено заседание на 31.10.2025 г., КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 53, т. 9, че с описаните по-горе действия, а именно, че търговецът отказва да изпълнява условията на обявена от него промоция за покупка на мобилен апарат на промоционална цена в брой и по този начин лишава потребителя от правото му да се възползва от нея, „Виваком България" ЕАД е осъществило състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във връзка с чл. 68в ЗЗП. Прието е, че от представете документи се установява, че търговецът не е предоставил своевременно на потребителя информация, която му е била необходима, за да може да упражни правото си да закупи на промоционална цена апарата, като по този начин го е лишил от него. Посочено е, че всички такива некоректни и нелоялни действия на търговеца противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и са в състояние да променят съществено поведението на средния потребител, като това води, или може да доведе до вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Изложени са и мотиви, че липсата на яснота и информираност относно това, че промоцията е валидна само за онлайн магазина, както и предоставянето на противоречива и неточна информация от служителите към търговеца, е в състояние да измени съществено икономическото поведение на потребителя, като го мотивира да подпише договор, а на практика го лишава да се възползва от негово право, в резултат на сключването му. Със Заповед № 7952 от 03.11.2025 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на „Виваком България“ ЕАД, на основание чл. 68г, ал. 1, във връзка с чл. 68в ЗЗП, е забранено да използва нелоялна търговска практика, а именно: да отказва да изпълнява условията на обявена от него промоция за покупка на мобилен апарат на промоционална цена в брой и по този начин да лишава потребителя от правото му да се възползва от нея. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й и е без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал предпоставките по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, съгласно който една търговска практика е нелоялна, ако едновременно: 1) противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, и 2) променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В тази връзка е разгледано и легалното определение по § 13, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, според което „добросъвестност и професионална компетентност“ означава степента на знания, умения и грижи, които разумно могат да се очакват от търговеца съобразно почтените пазарни практики. Първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства категорично се установява, че мобилният оператор не е предоставил правилна информация относно предлагана от него промоция, като с действията си неправомерно е попречил на потребителя да закупи мобилен апарат с отстъпка. Посочил е, че за да бъдат изпълнени изискванията на ЗЗП за защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики, т. е. на потребителя да бъде предоставена по ясен и разбираем начин информацията за основните характеристики на стоките и услугите, доколкото в случая се касае за мобилен апарат, който може да бъде закупен на промоционална цена след преподписване на договор за мобилни услуги. Не на последно място, съдът е посочил, че по случая става ясно, че дружеството жалбоподател неправомерно не е продало мобилен апарат при условията, предвидени в предлагана от него промоционална оферта. С тези си действия дружеството мобилен оператор освен, че уврежда икономическите интереси на потребителите, действа и в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството си на по-силна страна в договорните отношения. Въз основа на горното съдът е направил краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП. Съгласно нормата на чл. 68в ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според легалната дефиниция на понятието „добросъвестност и професионална компетентност“ по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Определението на „търговска практика“ се съдържа в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, съгласно която „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото не е спорно, че „Виваком България“ ЕАД има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП и в качеството си на такъв осъществява търговска практика. Правният извод на първоинстанционния съд, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност, и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни. Обоснован е изводът, че от събраните по преписката писмени доказателства се налага извод за съществено изменение на икономическото поведение на потребителя по смисъла на § 13, т. 25 ДР на ЗЗП, предвид предизвиканите фактически пречки за реализиране на правото му на закупуване на мобилен телефон на промоционална цена съгласно сключен нов договор с план „Unlimited 200“ с касатора и търпените в тази връзка неудобства вследствие на търговската практика на дружеството. Правилно съдът е приел, че касаторът неправомерно не е продал мобилен апарат при условията, предвидени в предлаганата от него оферта. От представените по делото доказателства се установява, че и в интернет страницата на Виваком на адрес: www.vivacom.bg е обявена промоция за мобилен телефон „Apple Iphone 16 PRO 256 GB“ на промоционална цена в брой от 1599, 98 лв. (установено с констативен протокол от 13.08.2025 г.). Неоснователен е доводът, че случаят следва да се счита за „маловажен“ и това изключва прилагането на забрана за нелоялната практика. В областта на защита на потребителите и по-конкретно при нелоялните търговски практики не могат да се въвеждат изключения, които отслабват защита, която е хармонизирана на ниво Европейски съюз. Освен това, в случая става въпрос за принудителна административна мярка, а не за санкция за нарушение, поради което е неприложим институтът на маловажния случай по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора – „Виваком България“ ЕАД да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите - ответник, направените разноски за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

13