Решение № 7858 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2016 г.

Решение № 7858 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б., представляван от юрк. Б., против решение № 6826 от 9.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2404/2015 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ), с което е отменено решението на административния орган от 23.02.2015 г. по искане вх. № 70-00-11638/27.11.2013 г. от "К. Б." АД и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания в мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от получаването й, след влизането му в сила. По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - "К. Б." АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к. "Младост" 4, Бизнес парк С. № 1, сграда 10, ет. ..., чрез пълномощника му по делото, оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи моли съдебното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноски. Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе по съществото на касационната жалба, съобрази следното: С атакувания съдебен акт е отречена законосъобразността на обективирания в решението на председателя на ПВ от 23.02.2015 г. отказ "К. Б." АД да бъде отписано като единствен ползвател на географско означение (ГО) - "Шуменско пиво" с регистров № 001-01 (според данните в регистъра на наименование за произход) и регистрацията на процесното ГО да бъде служебно прекратена. От фактическа страна по делото е установено, че дружеството в качеството му на единствен ползвател на регистрирано географско означение "Шуменско пиво" като наименование за произход на стоки от клас 32 - бира, е сезирало председателя на ПВ с искане да бъде заличено като такъв и за служебно прекратяване на регистрацията на ГО, декларирайки изричен отказ от правото върху защитеното наименование. Отрицателният отговор по искането, предмет на съдебен контрол, органът е мотивирал със съображения за целесъобразност, справедливост, защита на държавния и обществения интерес и липса на законово основание за разпореждане на отписването, произтичащо от особената правна природа и характеристиките на правото на ползване върху регистрирано ГО. За да отмени процесния отказ, съдът е формирал решаващ извод за противоречие на волеизявлението на компетентния орган с материалноправните разпоредби. Съотнасяйки данните по делото към хипотезите на чл. 56 ЗМГО (прекратяване на правната закрила) и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗМГО (заличаване на регистрацията), първоинстанционният съд е счел, че доколкото при регистрацията на наименованието за произход "Шуменско пиво" не са посочени границите на конкретен район и свързани с него обективно определяеми качества и свойства на бирата, то са налице условия за преустановяване действието на предоставената с ГО правна закрила. Според съда липсва възможност за преценка дали уникалните качества на Шуменското пиво към момента на регистрация на ГО, с оглед използваните понастоящем от дружеството-производител технологии, могат да се постигнат и при производство на бирата извън региона на Ш.. По аргумент от разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), предвиждаща правоприлагане по аналогия, съобразявайки правната уредба на идентични случаи на отказ от право върху защитен обект на индустриална собственост и принципа на доброволност при упражняването на субективните права, съдът е извел заключение, че за извършване на заличаването е достатъчно писменото заявление на регистрирания ползвател пред компетентния орган, без значение, че географското означение остава без титуляр на правото на ползване. Решението е правилно като краен правен резултат. Порочността на съдебния акт касаторът свързва с три основни групи нарушения - прилагане на неотносими към предмета на спора хипотези на заличаване и отмяна на регистрацията; неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по казуса, компрометирала законосъобразността на правните изводи; отсъствие на предпоставките на чл. 46 ЗНА, с оглед наличието на изрична законодателна уредба на материята, регламентираща специален режим на защита, отразяващ различната правна природа на разглежданата категория обекти на закрила в сравнение с марките, промишления дизайн, полезните модели или изобретенията. Според защитната теза на административния орган предпоставките за дерегистрация на ГО са императивно и изчерпателно предвидени в нормите на чл. 56 и чл. 57 ЗМГО, в чийто съдържателен обхват не фигурира хипотеза на отказ от право, като разширително тълкуване на цитираните разпоредби е недопустимо. Противно на възприетото от съда разбиране, председателят на ПВ поддържа становище, че отказ от процесното право е извън разпоредителната власт на неговия титуляр, с оглед неизключителния и немонополен характер на правото на ползване на ГО. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице процесуални пропуски при разглеждане на делото в първоинстанционното производство, поради което твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са несъстоятелни. Доколкото предметът на спора се концентрира изцяло върху тълкуването и прилагането на материалния закон, оплакванията на административния орган са свързани с правилността на изводите на съда по съществото на спорния въпрос. Д., първостепенният съд погрешно е съотнесъл установените факти към неприложими в случая състави на прекратяване или заличаване на регистрацията, но въпросът за правилността на правните му квалификации касае съответствието на съдебното решение с материалния закон, от една страна, а от друга - крайният му извод за незаконосъобразност на проверявания административен акт, основан на разпоредбата на чл. 46 ЗНА, е правилен. Спорът по делото е очертан от противоречието в позициите на страните относно наличието на легална възможност за отписване от Държавния регистър на географските означения на единствения вписан ползвател на регистрирано ГО и за прекратяване на регистрацията поради заявен пред компетентния орган отказ от правото на ползване на неговия титуляр. Отговорът на спорния въпрос налага изследване в две посоки - 1. допустим ли е отказ от право в конкретната хипотеза и има ли същия правопрекратяващ спрямо носителя му ефект, т. е. дължи ли ПВ отписване (заличаване) на заявилия отказ от право единствен ползвател; 2. заличаването на единствения ползвател води ли автоматично до анулиране на самата регистрация на ГО, респ. - може ли да съществува правна закрила (регистрация) на ГО без да има титуляр на правото на ползване върху защитеното означение. Под ГО се разбира наименование за произход и географско указание - чл. 51, ал. 1 ЗМГО. Дефинитивната норма на чл. 51, ал. 2 ЗМГО определя наименованието за произход като наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори. Правната закрила на ГО се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство - чл. 53, ал. 1 ЗМГО, като правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености - чл. 54, ал. 1 с. з. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗМГО регистрирано ГО може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател и само за стоката, за която е регистрирано. Предвидените в релевантната нормативна уредба основания за прекратяване (чл. 56 ЗМГО) или заличаване на регистрацията (чл. 57 ЗМГО) са свързани с липса на предпоставките за предоставяне на закрила - връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда е престанала да съществува или регистрацията е извършена в нарушение на законовите изисквания, т. е. - наименованието не отговаря на критериите за защита. Нормата на чл. 58 ЗМГО предвижда хипотеза на отмяна на вписването на ползвател - по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености. Уредбата на географските означения в ЗМГО не регламентира изрично като основание за отписване на ползвател и прекратяване на регистрацията на ГО отказът от право на неговия единствен титуляр, но и не го забранява. Правната закрила на ГО "Шуменско пиво" е възникнала по заявление на производителя на стоката, за която се отнася. Реципрочно на правото на заявяване на регистрация е правото на отказ от ползването и прекратяване на регистрацията. Изхождайки от съдържанието на спорното правоотношение, действието на правната закрила на наименованието за произход е валидно до преустановяване на стопанската дейност на всички вписани ползватели, до съществуването на връзка между стоката и географското място или до отказ от право. Липсата на изрично предвидена в закона хипотеза на отказ от право на неговия титуляр не може да бъде основание за отричане на тази възможност. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Р. Б. - чл. 46, ал. 2 ЗНА. Обосновано и в съответствие с чл. 46, ал. 2 ЗНА АССГ е приложил по аналогия правния режим, важим за другите обекти на индустриална собственост (чл. 23, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24 ЗМГО, чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗПД, чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ). Доводите на касатора за недопустимо правоприлагане по аналогия поради липса на празнина в закона не се споделят. Специалната уредба на ГО и отликите му от останалите обекти на защита са непротивопоставими на доброволния характер на субективното право на ползване, чието притежаване и упражняване е подчинено на волята на неговия носител. Принадлежността на правото върху определен обект зависи от титуляря, като изцяло в неговата разпоредителна власт е да бъде или не негов носител. Съществуването и упражняването на това право не може да му бъде наложено принудително, а зависи от неговата преценка и от нея е обвързана връзката между обекта и субекта в правоотношението. Отказът от дадено субективно право е неразделна част от съдържанието на самото право. Именно защото въвеждат изключение от общ принцип, хипотезите на недопустим отказ от право са изрично регламентирани в националното законодателство (ЗС, СК, чл. 155, ал. 4 АПК и т. н.). ЗМГО не съдържа забрана в този смисъл, поради което декларираният в случая отказ от доброволно придобито субективно право е валиден и произвежда желаните от носителя му последици. Поради това, като не е признал възможността дружеството-ползвател да се откаже от ползването на ГО и е отхвърлил искането за отписването му от регистъра като такъв, председателят на ПВ е постановил незаконосъобразно решение. Отрицателен отговор следва да бъде даден на втория спорен по делото въпрос - възможно ли е при отказ на единствения ползвател да се запази действието на регистрацията на ГО, т. е. да съществува правна закрила на обект на индустриалната собственост без субект, който да я ползва, оставайки открита за "свободно ползване" от евентуални бъдещи ползватели, заявили искане за вписване като такива. Анализът на правната регулация на обществените отношения в разглежданата област детерминира наименованието за произход като комплекс от същностни качества на стоката, дължащи се на конкретния й географски произход и производствени традиции, като такива качества могат да бъдат постигнати не само от един производител, съответно - ползвател на ГО. Видно от легалната дефиниция на понятието, иманентен белег на защитения обект е съществуването на обективна връзка между конкретната географска среда и спецификациите на произхождащия от тази среда продукт. В този смисъл, за да съществува годен обект на закрила, следва да е налице доказана пряка релация между уникалните качества на стоката и мястото на производство. За разлика от търговската марка, отличаваща стоката/услугата на един търговец от тази на друг, предназначението на ГО е да обозначи произхода на стоката, а не производителя й, т. е. съществуването му е по повод на стоката. В хипотезата на ГО връзката на защитеното наименование с производителя е относителна. Всяко лице може да произведе стока при условията и с характеристиките на такава, за която има регистрирано ГО, но може да я обозначава с него, само ако е нарочно вписано като негов ползвател. Въпреки, че първоначалната регистрация на наименованието за произход се извършва по заявление на определено лице, което се вписва като негов ползвател, то не придобива право на монополно използване на НП, т. к. неговото право не ограничава възможността за вписване на повече от един ползвател на съществуващо наименование за произход. Естеството на самия обект на закрила не предпоставя изключителност на правото на ползването му единствено от вписания като негов ползвател пръв заявител и няма тази цел. Това означава, че при повече от един ползвател, отписването на един от тях не рефлектира върху действието на правната закрила на ГО и не засяга правата на останалите негови ползватели. В този случай отказът на ползвателя от право не би имал за последица дерегистрация на ГО. Когато е вписан един единствен ползвател обаче това право по същество и по необходимост се превръща в абсолютно, т. к. възникването, развитието и прекратяването му зависи само от волята на неговия титуляр. С други думи, изричното изявление за отказ от право на ползване на единствения правоимащ води до прекратяване действието на правната закрила въобще. Ако правната природа на НП предполага по начало сравнителна обособеност на защитения обект от ползвателя, в настоящия казус връзката между ползвателя и обекта на закрила не може да бъде разкъсана, поради липса на друг титуляр, респ. - на стока, чиито специфики се дължат на местната географска среда. Правната закрила на ГО не е самоцел, тя не съществува сама за себе си. Отказът от право на единствения ползвател е мотивиран с продиктуваното от икономически съображения желание да премести мястото на производство на стоката, за което е регистрирано НП, и прилаганата от него технология на производство на бирата, чиито вкусови качества вече не са обусловени от географската среда, а се постигат по изкуствен път. Отсъствието на титуляр на правото на ползване компрометира целта на регистрацията на ГО, чието съществуване е лишено от съдържание и от пазарна полза. При това положение се обезсмисля предоставената с регистрацията на ГО правна закрила, поради което е дължимо прекратяването й. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявеното от ответното дружество искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на същото се дължат доказаните такива в размер на 1000 (хиляда) лева - платено по банков път адвокатско възнаграждение, която сума ПВ следва да бъде осъдено да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение