Решение № 959 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2008 г.

Решение № 959 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 233 от АПК. Образувано е по жалбата на Валентин Иванов Хинков против заповед № К-345/ 18.01.2008 г. на министъра на вътрешните работи. Иска отмяна на заповедта, защото за инцидента има образувано и висящо НОХД № 3107/ 2007 г., по което още няма осъдителна присъда. Следователно не е налице основание за уволнение. Не ангажира доказателства. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райкова оспорва жалбата като неоснователна. Правоотношението е прекратено със законосъобразна заповед, при спазване на материалноправните и процесуални изисквания. Допуснато е тежко нарушение на служебната дисциплина. Доказано е, че служителят е управлявал лично МПС след употреба на алкохол и е причинил ПТП. Процесуалният представител изрично е заявил в съдебно заседание от 11.12.2008 г., че други доказателства няма да сочи. Върховният административен съд, III отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със заповед № К-345/ 18.01.2008 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР на жалбоподателя Валентин Иванов Хинков, полицейски инспектор, е наложено дисциплинарно наказание" уволнение" и е прекратено служебното правоотношение за това, че на 22.11.2006 г. по пътя гр. Варна- с. Бенковски е управлявал личния си автомобил "Опел-Астра" след употреба на алкохол, с концентрация 1.9 промила в кръвта, предизвикал пътно-транспортно произшествие, което е поведение несъвместимо с етичните правила за поведение на служители в МВР. Административното производство е образувано със заповед № К-5079/ 4.12.2006 г. от министъра на вътрешните работи въз основа на постъпили предварителни данни- уведомително писмо от 29.11.2006 г. на ДЧР на МВР. Заповедта е връчена на служителя на 4.12.2006 г. Назначеният дисциплинарно- разследващ орган е представил становище вх. № 5691/15.12.2007 г. пред министъра на вътрешните работи, в което е изложил установените от проверката факти за допуснато от служителя ПТП на 22.11.2007 г. по пътя гр. Варна- с. Бенковски с личен автомобил "Опел-Астра", собственост на жалбоподателя, открит от служители на IV РПУ в лявата канавка по посока на движението. Жалбоподателят е намерен притиснат между волана и седалката с фрактури на три ребра и луксация на дясна тазобедрена става. От взетата кръвна проба и химическа експертиза № 3780/22.11.2006 г. е видно, че установената концентрация на алкохол в кръвта е в размер на 1, 9 промила. Констатирано е, че е извършено нарушение на заповед № Iз-1161/ 28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи относно "търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействието на алкохол или друго упойващо вещество". Констатирано е, че служителят не е запознат с Етичния кодекс на служителите в МВР, тъй като при запознаване на състава през м. ноември 2006 г., той е бил в отпуск по болест, поради настъпило ПТП. Обобщената справка, изготвена от наказателно-разследващия орган вх. № 5668/ 14.122007 г. е връчена на служителя на 14.12.2007 г. В нея е направен извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина и наличието на основание за дисциплинално уволнение. По делото е приложено възражение от 14.12.2007 г. от страна на служителя, в което същият твърди, че е употребил алкохол, но след настъпването на ПТП поради изпитваната болка. По покана от разследващият орган от 4.12.2007 г. е дал обяснение с дата 6.12.2007 г., в което описва същото. В административната преписка са приложени докладна записка от Иван Георгиев Димитров от 22.11.2006 г., описваща настъпилото ПТП поради употреба на алкохол и несъобразена скорост, в резултат на което жалбоподателят е блъснал автомобила в крайпътно дърво и е получил фрактури. Служителят Иван Георгиев Димитров посочва, че е посетил с колегата си Ангел Ангелов на 21.11.2006 г. около 00.50 ч. ПТП при разклона на с. Авреи, посрещнати са от две физически лица, които са спрели и осветили катастрофиралия със значителни повреди "Опел" на 5-6 метра от пътя от лявата страна посока с. Бенковски. Шофьорът лежал на предните седалки, контактен със силни болки в крака и неестествена поза. Линейка от Спешна помощ го е откарала във Враца, поради тежкото здравословно състояние на място не е взета проба за алкохол. Същата фактическа обстановка е възпроизведена в обяснението на Ангел Ангелов - дежурен полицай на 21.11.2006 срещу 22.11.2006 г. Полицейският служител посочил, че Валенти Хинков е намерен да лежи на предните седалки, със затиснати крака. Снети са обяснения от 29.11.2006 г. на двете физически лица, които са посрещнали полицейския патрул - Самуил Благоев Михайлов и Веселин Михайлов Нанев., от които става ясно, че са открили първи катастрофиралия автомобил и водача - затиснат между въздушната възглавница и волана, помогнали са му като надигнали волана за да бъде изместен десния крак, намиращ се в неестествено положение. Извикали Бърза помощ и полицията, разговаряли с пострадалия за да не изгуби съзнание, събрали разпилени инструменти и вещи и ги поставили в багажника. В обясненията не са посочили пострадалият да е употребявал алкохол в периода след катастрофата. От епикризата на Клиниката по ортопедия и травматология се установява, че служителят е постъпил на лечение на 22.11.2006 г. и е изписан на 1.12.2006 г. Представен е болничен лист и за периода от 3.11.2007 г. до 3.12.2007 г. В хода на съдебното производство е представен препис от невлязла в сила присъда № 259/ 15.05.2006 г. по НОХД № 3107/ 2007 г. по описа на РС Първомай, с която жалбоподателят е оправдан като невиновен по обвинение по чл. 343Б, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Поради това е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че след като не му е ангажирана наказателна отговорност, не следва да носи и дисциплинарна такава. Така е, защото нарушението на служебната дисциплина не е задължително да представлява и престъпление. В случаите, когато е извършено умишлено престъпление и това е установено с присъда, основанието за уволнение е друго- по чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства се установява нарушение на служебна дисциплина- управление на лично превозно средство след употреба на алкохол в извънработно време, но при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че наказанието е наложено извън преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете не текат, ако когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР. От това определение следва изводът, че дисциплинарното нарушение, се счита за открито, когато на компетентния административен орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. В случая на наказващия орган са станали известни фактите около нарушението от становище № 5691/15.12.2007 г. на разследващия орган, като в двумесечния срок на 18.01.2008 г. е издадена заповедта за уволнение. Същата обаче е издадена извън 1 - годишния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 225, ал. 3 от ЗМВР, сроковете не текат, когато служителят е в законоустановен отпуск. В случая нарушението на служебната дисциплина е извършено на 22.11.2006 г., а заповедта е от 18.01.2008 г. По делото има данни само за лечение в клиника за периода от 22.11.2006 до 1.12.2006 г. и отпуск по болест от 1.11.2007 г. до 1.12.2007 г. След приспадане на месец и десет дни, през които има данни, че служителят е в законоустановен отпуск, максималният едногодишен срок е изтекъл на 11.01.2008 г. Характерът на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е преклузивен и изтичането му има за последица или необразуване на дисциплинарно производство или прекратяване на образувано такова - чл. 235 от ЗМВР. Тежестта на доказване за спазване на преклузивните срокове е на административния орган, а процесуалният представител в две съдебни заседание не е ангажирал такива. Изрично заявява в о. с. з. от 11.12.2008, че няма да сочи други доказателства. Като е наложил наказание извън едногодишния срок, административният орган е допуснал нарушение, което е основание за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Допуснатото нарушение е достатъчно за да обоснове незаконосъобразност на издадената заповед. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение