Решение № 14726 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2010 г.

Решение № 14726 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иванка Русинова Лилова, подадено чрез адв. Милена Найденова, против решение № 19 от 10.03.2010 г., постановено по адм. дело № 16/2010 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 21/14.01.2010 г., издадена от кмета на община Исперих. В касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение като изложените доводи касаят постановяването на съдебния акт в противоречие с чл. 46, ал. 4 от ЗОС и при липса на цялостна проверка върху формата на акта, която да установи, че административния акт не съдържа указание за срока за опразване на имота - чл. 46, ал. 2 от ЗОС. При тези възражения, отговарящи на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, касатора иска отмяна на обжалваното решение респ. отмяна на оспорваната заповед. Ответната страна - кметът на община Исперих, в срока по чл. 163, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК, изразява становище за неоснователност на подържаните в касационната жалба възражения. Представителя на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 19/10.03.2010 г. по адм. дело № 16/2010 г. по описа на Административен съд - Разград, е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка против заповед № 21/14.01.2010 г. по чл. 46, ал. 1, т. 6 и чл. 46, ал. 2 от ЗОС на кмета на община Исперих, с която е прекратено наемно правоотношение между община Исперих и касатора спрямо общинско жилище, находящо се в гр. Исперих, ул. "Стефан Караджа" № 30, поради изтекъл срок на договора за наем. Съдът е приел, че с оглед представените доказателства, срокът на договора за наем от 31.12.2001 г., видно от анекс към договора от 10.01.2007 г., е установен (продължен ) до 31.12.2007 г. Прието е, че след тази дата и към момента на издаване на оспорвания административен акт - 14.01.2010 г, срокът на наемното правоотношение е изтекъл, поради което е налице установен фактически състав на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, от което и като издадена от компетентния административен орган, при спазване на законоустановената форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се налага извода, че оспорваната заповед е законосъобразна. Съдът е изключил като ирелеванти за спора възраженията, касаещи здравословното и материално състояние на жалбоподателката. Между страните няма спор по установената фактическа обстановка. По делото е спорно приложението на чл. 46, ал. 4 от ЗОС във вр. с чл. 46, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗОС, в условията на прекратено наемното правоотношение спрямо лице с установени жилищни нужди, чийто договор за наем на общинското жилище не е продължен. На първо място следва да се отбележи, че законодателят е предвидил различни основания в чл. 46, ал. 1 от ЗОС за прекратяване на наемни правоотношения възникнали относно ползването на общинско жилище. В хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС договорът се прекратява с изтичане на срока за настаняване, т. е. въз основа на сбъдване на прекратителното основание, поради което в тази хипотеза заповедта на кмета по чл. 46, ал. 2 от ЗОС не е конститутивен административен акт. В тази връзка, чл. 46, ал. 4 от ЗОС, следва да се тълкува като възможност за продължаване на неизтекъл срок на договор за наем. Това означава, че след прекратяване на договора за наем наемното правоотношение престава да съществува, не поражда действие между страните и е обективно невъзможно да бъде продължавано. Освен това продължаване на настаняването е възможност, а не задължение за органа по настаняване, поради което липсата на настанителна заповед не се отразява на законосъобразността на заповедта по чл. 46 от ЗОС. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неспазване на изискванията на чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ЗОС относно реквизитите на административния акт. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Действително в заповедта не е посочен срок за опразване на имота. Този порок обаче не е съществен, няма отношение към начина и основанията за формиране и изразяване на волеизявлението във връзка с прекратяването на наемното правоотношение, а има значение за принудителния начин за изземване на имота. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗОС, Върховният административен съд, III отделение