Решение № 15411 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2013 г.

Решение № 15411 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби - едната, подадена от началника на МП "Варна ферибот" при Митница Варна, представлявана от гл. юрисконсулт Кирилова и другата от "Живел - Агро" ООД, представлявано от управителя Румен Емилов Ганчев против решение № 3096/27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3376/2012 г. по описа на Административния съд - Варна. Началникът на МП "Варна ферибот" при Митница Варна обжалва решението в частта за разноските. Моли да бъде отменено решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и да бъде осъдено дружеството да заплати изцяло сторените разноски. Ответната страна по тази жалба - "Живел - Агро" ООД, чрез пълномощника си адв. Желязкова, я оспорва като неоснователна. "Живел - Агро" ООД обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД 10BG002007Н0001055/21.12.2010 г., издадено от началника на МП "Варна - Ферибот", с което се коригират клетки в посоченото ЕАД, като в резултат на корекциите са определени за довнасяне митни сборове в размер на 2 960,68 лв. мито и 9 701,91 лв. ДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обърнал внимание на факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което и жалбоподателят повече не е обвързан с доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната и за него не съществува задължение да посочва в декларация за стойността на стоката - D. V. 1. разходите за вътрешен транспорт, които да бъдат декларирани. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт на митническия орган за промяна на декларираната митническа стойност и определените за досъбиране публични задължения. Ответникът по касационната жалба - началник на Митнически пункт "Варна - ферибот" - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По жалбата на Началникът на МП "Варна ферибот" при Митница Варна, видно от мотивите на атакувания съдебен акт, съдът изрично е приел, че искането за присъждане на сума от 177.60 лв., представляваща направен разход за превод на документи от чужд език на български език е неоснователно като се е позовал на разпоредбите на ГПК. Възражението, което изтъква касатора, че тъй като нямало обжалване на административен акт пред горестоящия административен орган се явява неоснователно като противоречащо на разпоредбите на чл. 14, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 185 от ГПК е неоснователно. Правилно е приел първостепенният съд, че задължение на административния орган, издал оспорения акт е да представи цялата административна преписка. Именно в изпълнение на законовото си задължение органът е длъжен да представи административната преписка на български език, тъй като това е езикът на съдебното производство. Фактът, че при издаване на административния акт или обработка на митническата декларация органът не е изискал превод на български език на документите към ЕАД е негов пропуск, който не може да бъде саниран в съдебното производство. По жалбата на "Живел - Агро" ООД С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Живел - Агро" ООД - гр. Добрич против Решение към ЕАД 10BG002007Н0001055/21.12.2010 г., издадено от началника на МП "Варна - Ферибот", с което се коригират клетки в посоченото ЕАД, като в резултат на корекциите са определени за довнасяне митни сборове в размер на 2 960,68 лв. мито и 9 701,91 лв. ДДС. В мотивите си съдът е приел, че по процесната ЕАД е оформен митнически режим "едновременно допускане до свободно обращение и крайно потребление" на стока - "амониева селитра марка Б 636 324 кг" с декларатор АД "Дискордия" и получател - касаторът. Съдът е описал подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Съдът е отговорил изчерпателно на всичките възражения, като е взел предвид и приетото по делото заключение на вещото лице в съдебно-счетоводна експертиза, като правилно е приел, че твърденията на жалбоподателя, че при вноса на процесната стока /амониева селитра/ не са били известни разходите за вътрешен транспорт, тъй като още не са били извършени, за неоснователни и противоречащи на доказателствата по делото. Тук съдът се е съобразил с фактура № 0320001369/2010 г., както и с приложенията към нея и правилно е приел, че елементите на спедиторската услуга не могат да бъдат установени от нито един документ по делото, поради което е и невъзможно да се направи разграничение на разходите за организирането на транспорт, международен транспорт, вътрешен транспорт, разтоварване и услуги по спедиция, като съдът е изложил достатъчно убедителни мотиви в тази насока и правилно е приложил чл. 33 от Митническия кодекс на общността, както и разпоредбите на Регламент № 2913/92 и регламент № 2454/93 и се е позовал на решенията на Съда на ЕС по дела С-379/00, С-468/03, С-306/04 и други. Правилно съдът е приел, че предвид установените дата и съдържание на окончателната фактура, в нарушение на закона при оформянето на режим "едновременно допускане до свободно обращение и крайно потребление" на стока - "амониева селитра марка Б 636 324 кг" декларатор АД "Дискордия" не посочва пълния размер на фактурираните от него спедиторски услуги, представляващи увеличение на стойността на стоката, както и не представя издадената вече фактура за тях. Тъй като в счетоводството на вносителя, нито от представените в хода на настоящото производство документи се установява размера на разходите за транспортиране на стоката по ЕАД 10BG002007Н0001055/21.12.2010 г. на територията на страната, съдът е намерил, че изводът на митническите органи, че в митническата стойност на стоката следва да бъде включен пълният размер на разходите за спедиторски услуги за правилен и обоснован. Без съмнение транспортните разходи за вътрешен транспорт не се включват в митническата стойност, но само при условие, че могат да се разграничат от другите разходи - аргумент от чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92. В този смисъл е и решение от 15.07.2010 г. по дело С-354/09 г. на СЕС в Люксембург. Към момента на деклариране на процесната стока, такова разграничение не е направено, като в представената към този момент проформа фактура № 0320.. 652/1/22.11.2010 г. на стойност 93 805,19 лв. е посочена обща стойност на транспортните разходи. В този смисъл правилно съдът се е позовал и на разясненията в Коментара, като въз основа на това и разпоредбите от цитирания регламент е приел законосъобразно, че в процесния случай няма разграничение на разходите за външен и вътрешен транспорт нито в проформа фактурата, представена с ЕАД, нито при осчетоводяване на транспортните разходи с фактура № 0320...1369/23.11.2010 г. Правилен е изводът на съда, че след като не са представени на митническите органи доказателства за стойността на вътрешния транспорт, нито е поискано чрез попълване на декларация D. V. 1 да бъдат приспаднати транспортните разходи за транспорта в страната включването им в митническата стойност на стоките, поради което те не могат да направят и проверка на декларираните данни. Предвид липсата на документи, обективиращи наличието на основание за прилагане на чл. 33, § 1 от МК, правилно митническите органи извършват корекция на данните по ЕАД 10BG002007Н0001055/21.12.2010 г. с оспорения административен акт. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат в касационното производство. Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, Осмо отделение,