Решение № 2374 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2010 г.

Решение № 2374 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Екотрансфактор" ЕООД - гр. Пловдив срещу решение № 1149/26.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1068/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160900117/13.04.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 331/22.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 5 613,34 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "МПА" ЕООД за данъчни периоди на месеците юни и септември 2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решени поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От една страна според касатора съдът правилно въз основа на събрания доказателствен материал - две експертизи, разпитани свидетели и приложените към делото писмени доказателства е приел, че е налице осъществена доставка на услуга по смисъла на чл. ЗДДС (отм.), а от друга неправилно е приел, че след като не е установено начисляването на ДДС съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) законосъобразно приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит. Според касатора съдът неправилно е приел погрешните и некомпетентни заключения на съдебно-счетоводната експертиза, без сам служебно да изиска и да анализира представените множество документи на фирмата - доставчик за редовно водено счетоводство. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмено становище счита, че тя е неоснователна с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е установено дали данъкът е начислен от доставчика като задължение към бюджета. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съоръжения: Съдът е приел за незаконосъобразни изводите на ревизиращите органи, обосноваващи нереалност на процесните доставки. Мотивирал е съдебния си акт относно реалността на доставките с представените по делото договор от 01.06.2006 г. за капитален ремонт, чертежите към него, тристранно споразумение от 01.06.2006 г. между получателя, доставчика и ЕТ "Парагон-Любомир Караджов" - наемодател на жалбоподателя. Освен това съдът е приел, че от представените от жалбоподателя доказателства - отчети за извършените СМР, констативни актове за предаване на извършените работи по капитален ремонт, подписани от тримата субекти, както и е приел за установено, че доставчикът "МПА" ЕООД се е задължил единствено и само да предостави работна сила за осъществяването на процесните СМР, извършени с материали на трето лице. Въз основа на заключението на изслушаната пред съда съдебно-техническа експертиза е прието, че описаните по вид и количество СМР са осъществени на място, като същото според съда е установено и от разпита на свидетелите, проведен в съдебно заседание на 16.02.2010 г. От съвкупната преценка на доказателствата съдът е приел, че реалността на процесните доставки е установена по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Въпреки изложеното от съда досежно реалността на процесните доставки, в обжалвания съдебен акт е направен извод, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като не е установено по делото начисляването на ДДС по процесните фактури от доставчика "МПА" ЕООД. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по други мотиви. Признаването на правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставено от реалното извършване на доставката на стока или услуга по смисъла, вложен в чл. 6 ЗДДС (отм.). За да се приеме за реална една доставка на услуга, следва по безспорен и категоричен начин да се установи, че тя е осъществена именно от посочения доставчик, а не от друго лице. Съдът неправилно е възприел като годни доказателства представените констативни протоколи за извършена работа, тъй като от тях не се установява, че описаните СМР са осъществени реално. Касае се за частни документи, които се ползват само с формална, но не и с материална доказателствена сила. Това е така, защото от тях не се установява какви строителни материали са вложени в т. нар. капитален ремонт. Видно от договора от 01.06.2006 г., който е сключен между "Екотрансфактор" ЕООД като възложител и "МПА" ЕООД като изпълнител, в него не се съдържа клауза кой ще осигури строителните работи и за чия сметка ще бъдат те. Съдът се е позовал на обяснения на наемодателя на обекта ЕТ "Парагон-Любомир Караджов" и сключеното тристранно споразумение на датата на сключване на договора за СМР, според които строителните материали са собственост на наемодателя на обекта, в чийто имот ще се извършат СМР - събаряне на старо хале, изграждане на канали за ремонт на автомобили, основен ремонт на хале и изграждане на производствено помещение в хале. Съдът обаче не е извършил преценка на приложените към делото фактури за строителните материали, които са издадени на ЕТ"Парагон- Любомир Караджов" от различни доставчици. От фактурите, издадени през месец февруари 2006 г. от доставчика "Доналд" ЕООД не става ясно какви строителни материали са доставени на ЕТ "Парагон-Любомир Караджов", но от стойностите им - 16, 67 лв., 21,28 лв. и т. н. не може да се направи извод, че с тях са извършени процесните СМР. Има една фактура, издадена от "Доналд" ЕООД за ПВЦ тръба на стойност 1,25 лв. и арматурна мрежа за 1,17 лв., което по никакъв начин не могат да се свържат с процесните СМР. Същото не може да се установи и от фактурите, издадени от "Стабил-Ди" ЕООД с предмет гипс на стойност 5,08 лв., Ytong на стойност 9,92 лв. и 20 кг. варов разтвор за 2,83 лв., както и от ЕТ "Кирил Божков" дъски - 0,05 куб. м. От друга страна съдът не е извършил преценка на представените по делото фактури от "БКС-2001-Стамболийски" ЕООД за доставка на бетон, тъй като тези фактури са издадени през месеците октомври, ноември и декември 2006 г., а констативните протоколи за извършените СМР са от месец юни 2006 г., поради което посочените фактури по никакъв начин не могат да се свържат с процесните СМР. Непреценяването на тези доказателства е обусловило съда да направи необоснован извод за реалността на доставките на услуги. Като се има предвид предмета на договора за ремонт и строителните материали, с които е разполагал ЕТ "Парагон-Любомир Караджов", незаконосъобразен е извода на съда, че процесните СМР са извършени съобразно клаузите на договора от 01.01.2006 г. и сключеното тристранно споразумение от същата дата. Не е установено процесните СМР с каква техника са извършени, като по делото е само налице твърдение на наемодателя на обекта - ЕТ "Парагон-Любомир Караджов" за наличие на фадрома, мотокари и ръчни агрегати и инструменти, без те да са подкрепени с доказателства дали предприятието на едноличния търговец притежава такива активи. По делото е налице само регистрационен талон на името на едноличния търговец на самосвал "Зил", но това не е достатъчно доказателство, което да обуслови извод за реалност на ремонтните дейности, описани в договора за ремонт от 01.06.2006 г. Относно кадровата обезпеченост на доставчика, няма доказателства, че тя е била такава, за да може да се извършат договорените СМР. Съдът е приел, че по делото е установено, че доставчикът "МПА" ЕООД е осигурил работната сила за процесните СМР, но от данните по делото се установява, че доставчикът не е сключвал трудови договори с работници. Неправилно съдът е приел, че тази констатация на приходните органи е опровергана от свидетелските показания на Данаилов и Караджов. Показанията им по никакъв начин не се потвърждават от писмени доказателства за наличие на кадрови ресурс на доставчика за извършване на процесните СМР. Заключението на съдебно-техническата експертиза, че уговорените между "Екотрансфактор" ЕООД и "МПА" ЕООД СМР са извършени, не водят до извод за реалност на доставките, тъй като не е установено по категоричен начин, че тези СМР са извършени именно от посочения доставчик, а не от получателя по тях, от наемодателя на имота или от друго трето лице. Наред с това установено е от първоинстанционния съд, че не е доказано и начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), поради което данъчният кредит законосъобразно е бил отказан. Поради ненамирането на доставчика нито приходните органи, нито вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза не са могли да установят начисляването на ДДС като задължение към бюджета. Представените извлечения от сметки не могат да доведат до извод за начисляване, като се има предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК, която допуска събирането като доказателства на разпечатки от данни от технически носители само при условие, че се установи, че те са създадени на местата, където съответното лице упражнява дейността си и където се намира неговото счетоводство. Това означава, че при всички случаи следва да се извърши проверка в счетоводството на доставчика, за да се установи изпълнението на фактическия състав на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). В процесния случай не е установено по категоричен начин начисляването на ДДС по процесните фактури, а наред и с неустановяването на реалността на процесните СМР, то обжалваното решение като краен резултат с оглед развитите по-горе мотиви в настоящето решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника, на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,