Решение № 798 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2008 г.

Решение № 798 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по искане на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, чрез процесуалния представител юрисконсулт Веселин Монев. В него се излагат доводи за наличие на неяснота в мотивите и диспозитивната част на решение № 12048 от 15.10.2009 г., постановено по настоящото административно дело в производство по реда на чл. 175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Ответната страна по искането - Евгений Атанасов Атанасов, в качеството му на управител на "Интермарина" ООД не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени фактическата страна по спора и наведените доводи, приема за установено следното: С решение № 5585 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1991 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение е отменено решение № II-212 от 12.12.2007 г., по адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд. Този съдебен акт е постановен от окръжния съд в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, като с него е отменен изцяло ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас. По делото се установява, че с първото по време решение № III-261 от 15.01.2007 г. по същото адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд е отменен частично ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас по отношение на данъчните задължения на "Интермарина" ООД за ДДС за внасяне в размер на сумата от 16 411, 28 лв. и лихва за забава върху нея в размер на 6 755.00 лв.; данък печалба, данък общини и корпоративен данък до размер на 26 424, 84 лв., като жалбата срещу останалата част от този ДРА е отхвърлена. Търговското дружество, което е задължено, е обжалвало по касационен ред решението само в отхвърлителната му част, понеже има правен интерес от това само по отношение на нея. Касационна жалба от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас не е била депозирана по отношение частта от решение № III-261 от 15.01.2007 г. по адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас по отношение на посочените задължения за главница и лихва по ЗДДС (отм.) и по ЗКПО (отм.). По тези съображения следва да се приеме, че това съдебно решение, с което е отменен обжалвания ДРА е влязло в сила в тази му част за "данъчни задължения, както следва ДДС за внасяне - 16 411.29 лв. и лихва - 6 755.00 лв., данък печалба, данък за общините и корпоративен данък до размер на 26 424.84 лв." (виж стр. 214 от съд. досие по адм. дело № 304/2006 г. на Бс ОС). По повод жалбата на търговеца е образувано адм. дело № 2462 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, първо отделение, като с определение № 6786 от 28.06.2007 г. е прието, че при постановяване на отхвърлителната част на решението, Бургаският окръжен съд е допуснал ОФГ и е върнал делото с указания за допускане поправка на ОФГ именно в обжалваната му част, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество. В мотивите на това определение е прието, че "в отменителната му част решението е влязло в сила" (виж стр. 12 от съд. досие по адм. дело № 2462/2007 г. на ВАС, I отд.). Както беше посочено по-горе в изпълнение на дадените от ВАС указания е постановено решение № II -212 от 12.12.2007 г., по адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд, като с него изцяло е отменен ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас. С оглед на тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав е приел, че следва да се произнесе по реда на чл. 175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, а именно да допусне поправка на очевидна фактическа грешка за отстраняване на допуснати очевидни неточности в постановеното от него решение № 5585 от 14.05.2008 г. по адм. дело № 1991 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, за което същият се самосезирал и е постановил решение № 12048 от 15.10.2009 г., което е също е предмет на искане за поправка на очевидна фактическа грешка, по което сега се произнася. Така в мотивите на решението е прието, че е отказано право на данъчен кредит в размер над сумата 16 411, 28 лв. и лихва за забава върху нея в размер над сумата 6 755.00 лв., а относно увеличаването на финансовия резултатна дружеството е прието, че в резултат на това е определено допълнително задължение за данък печалба, данък общини и корпоративен данък за сумата над 26 424, 84 лв. В диспозитива на решението е записано, че се отхвърля жалбата на това дружество срещу посочения ДРА, потвърден частично с решението на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас за сумата над 16 411.28 лв., представляваща размера на отказаното право на данъчен кредит и за сумата в размер над 6 755.00 лв., представляваща задължения за лихва, и за сумата над 26 424, 84 лв., представляваща задълженията за преки данъци, изброени по-горе. Това е така понеже с първото по време решение, а именно решение № III-261 от 15.01.2007 г. по същото адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд е отменен процесният ДРА за сумите над посочените и в тази част това решение е влязло в сила, като необжалвано от приходната администрация. В диспозитива на решението е прието, че ревизираното дружество дължи съдебни разноски в размер на 1 105.32 лв. С оглед направеното изложение не се констатира очевидна фактическа грешка, допусната от съда при постановяване на решение № 12048 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 1991 г. по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, каквато в случая не се констатира. Останалите възражения в искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка са неотносими към това производство, поради което съдът не ги обсъжда. Искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Съобразно изложеното и на основание чл. 175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,