Решение № 11644 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2018 г.

Решение № 11644 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. К., гражданин на Ирак, срещу решение № 141 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 1175/2017 г. на Административен съд София- област, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед УРИ 4379 ОЧ-451/07.09.2017 г. за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ, издадена от началника на ГПУ Калотина при РДГП Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България е разпоредено принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция", МВР, за срок не повече от 6 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, при несъответствие с целта на закона и принципа на съразмерност. Сочи, че се установява наличие на едно от обстоятелствата посочени в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ - опасност от укриване, без да са посочени мотиви. Не е налице опасност от укриване тъй като са представени са доказателства, че лицето има адрес на територията на страната, декларация за осигурено жилище и адрес и издръжка осигурена от български гражданин. Административният орган не извършил проверка на обстоятелствата посочени в заповедта, не изискал документи при връчването на заповедта. Излага доводи, че в административния акт не са отчетени всички обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, ограничени са му права без да е необходимо. Според жалбоподателя мярката е наложена автоматично, без да се прецени възможността за налагане на по- лека мярка, като явяването му в териториална структура на МВР. Ответната страна е представила по делото пълната преписка по издаване на акта. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 08.03.2018 г., при връчено съобщение за решението на 23.03.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че в разглеждания случай на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ – връщане на чужденец в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на основанието по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ – наличие на влязло в сила решение за отказан статут на бежанец в Република България. Във връзка с налагане на принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ и поради преценка, че е необходимо да се отстранят съществуващи пречки за изпълнението й, органът е наложил и принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Съдът приел, че мярката е обоснована от обстоятелствата по задържане на лицето в опит да напусне страната не по установения ред, в непосредствена близост до границата на Република България, след щателно претърсване на съответния район, оглед на блокираното застрашено направление и кратко преследване, осъществили се на 07.09.2017 г., около 01, 10 часа /в този смисъл данни в доказателствата по преписката./. От тези обстоятелства е приет за обоснован и изводът на административния орган, че лицето би се отклонило от изпълнение на мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 2, включително и поради липса на достатъчно средства. Направил извод, че в случая са осъществени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ за издаване на оспорения административен акт, а именно: наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ; неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на документи за самоличност, констатирана по преписката; опит за преминаване на границата на страната не по установения за това ред и следващата от това опасност от отклонение от изпълнението на мярката. Решението е правилно. Изводът на административният орган и на административния съд, че е съществувала опасност лицето да се укрие съответства на обстоятелствата по случая. Видно от данните по административната преписка на иракския гражданин е била наложена принудителна административна мярка и със заповед № ЗДС 657/14.04.2014 г. по описа на СДВР.