Решение № 11640 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2014 г.

Решение № 11640 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, подадена чрез юрисконсулт Лора Топалова, против решение № 7282 от 29.05.2014 г. по адм. дело № 4176/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-61 от 20.02.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и е осъдено да заплати разноски по делото. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е събрал относимите доказателства и не установил, че жалбоподателката пред ДКЕВР - Албена Филипова не доказала нито процесуалната си, нито материалноправната си легитимация, както и че на посочения от нея адрес никога не е имало законно присъединен обект по реда и при условията на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители. Иска, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за нов разглеждане, или алтернативно се отмени решението на ДКЕВР. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител юрисконсулт Райков, с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Албена Иванова Филипова, чрез пълномощник адв. Радомир Доросиев, с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че правилно е приел тричленният състав, че оспореното решение на ДКЕВР е законосъобразно. Излага, че праводателят на Албена Филипова - Кръстена Стоянова Спасова, е била потребител на ел. енергия и че на това основание е имала абонатен номер и открита партида, по която е била отчитана потребената ел. енергия, които обстоятелства са доказани с копия от карнети, за отчитането на процесния и на съседните на него обекти /къщи/, които карнети съдържат данни за адреса, абонатния номер и номера и марката на средството за търговско измерване /електромера/, по които отчитането е било извършвано, както и че такова е правено към м. 01 - 03.2005 г. Смята, че е установено наличието на облигационно правоотношение по снабдяване, респективно, получаване на ел. енергия, като липсват данни за междувременно прекратяване на същото, поради което по аргумент от чл. 122 - чл. 124 ЗЕ, първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките за отказ за възстановяване на закритата партидата за отчитане. Излага, че изложените в кас. жалба доводи, основани на разпоредби от ЗУТ, Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /обн. Дв, бр. 40 от 2000 г., отм./ и Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа /обн. ДВ, бр. 74 от 2004 г., отм./, са неоснователни и неотносими към конкретния казус. Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7282 от 29.05.2014 г. по адм. дело № 4176/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД срещу решение № Ж-61 от 20.02.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и е осъдено дружеството да заплати на Албена Иванова Филипова разноски в размер на 300 лв. и на ДКЕВР разноски по делото в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е законосъобразно, като не е допуснато противоречие с приложимия материален закон и неговата цел, доколкото според чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), когато в резултат на проверката ДКЕВР установи, че жалбата е основателна, с решението си комисията взема решение относно налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗЕ. Съдът е приел, че правилно е разпоредено от ДКЕВР дружеството да предприеме действия по възстановяване на партидата на Албена Филипова, след като не са установени данни да не е изпълнила задълженията си като потребител и след като дружеството неправомерно е преустановила изпълнение на задължението си по доставка на електроенергия. Обжалваното решението е правилно. От фактическа страна е установено от съда, че производството пред ДКЕВР е образувано по жалбата на Албена Иванова Филипова, по която е искала да бъде възстановена партидата, по която се отчита консумираната електрическа енергия на обект къща, находяща се в гр. Брезник, ул. "Славей" № 2 с абонатен № 0029, тъй като не е изразявала пред дружеството желание за прекратяване на договора за продажба на електрическа енергия за този обект, титуляр на партидата за който е била Кръстена Стоянова Спасова. Съдът обективно е установил, че Албена Иванова Филипова (Албена Иванова Чакърова) е придобила имота от Кръстена Спасова, съгласно договор за издръжка и гледане 105а, том II, дело416а/1992 г. По делото са събрани като доказателства: удостоверение за раждане на Албена Иванова Чакърова (л. 162) и удостоверение за сключен граждански брак (л. 163) относно активната процесуална легитимация на жалбоподателката Филипова и наличието на пряк интерес по производството като собственик на имота, за който е преустановено електрозахранването. Тричленният съдебен състав е изложил въз основа на доказателствата по административната преписка извършените от регулаторния орган действия по изпълнение на нормативните изисквания за контрол на дейността на лицензианта, по повод жалбата на Албена Филипова, както и че са изпълнени изискванията на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г.), действала към момента на сезиране с жалба на регулаторния орган и произнасяне на ДКЕВР с решение. Установено е от съда, че от работната група по чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ (отм.) е съставен констативен протокол, в който е отразено, че на адрес гр. Брезник, ул. "Славей" № 2 е имало консумиране на електрическа енергия, отчитана със средство за търговско измерване № 1562944, марка "Воршилов" по абонатен № 0029, извършвано фактуриране на името на Кръстена Стоянова Спасова, чийто правоприемник е Албена Иванова Филипова. В хода на проверката е установено, че електроразпределителното дружество не е представило никакви документи, доказващи изразено желание от страна на Албена Филипова за прекратяване на договора за продажба на електрическа енергия за горепосочения имот. При проверката е установено, че от приложените към преписката карнети от дружеството е видно, че на адрес гр. Брезник, ул. "Славей" № 2 в периода 2004-2007 г. е имало измерване на електрическа енергия, като е направен извод, че доставчикът не е изпълнил изискването на чл. 86, т. 2 от НЛДЕ с грижата на добър търговец да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия, чрез назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, което то не е направило. В хода на производството съдът е допуснал съдебно - техническа експертиза за установяване на спорните обстоятелства относно съществуващ стар електромер и партида за имота, но поради изпълнение на мярката от страна на дружеството доставчик за възстановяване на електрозахранването и монтирането на нов електромер и откриване на нова партида, допуснатата експертиза е отказана впоследствие. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обективно е установил, че административното производство пред ДКЕВР е проведено от компетентен орган и в изпълнение на процедурата по Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г.), която е била приложима към момента на подаване на жалбата от Албена Филипова и произнасянето от ДКЕВР. Съдът е дал възможност на жалбоподателя "ЧЕЗ Електро България" АД да докаже твърдението си, че на адрес гр. Брезник, ул. "Славей" № 2 не е имало партида на абонат за доставка на ел. енергия и не е съществувало средство за техническо измерване (СТИ). От проведеното проучване от назначената от ДКЕВР работна група е установено, че е имало консумиране на електрическа енергия, отчитана със средство за търговско измерване № 1562944, марка "Воршилов" по абонатен № 0029 към 1992 г., извършвано е фактуриране на името на Кръстена Стоянова Спасова, чийто правоприемник е Албена Иванова Филипова, както и че в периода 2004-2007 г. е имало измерване на електрическа енергия. Безспорно е установено и правоприемството между Кръстена Стоянова Спасова, която е първоначалният абонат и Албена Иванова Филипова (Чакърова), с приетите като доказателства нот. акт, удостоверение за раждане и удостоверение за граждански брак, като последната е доказала процесуалната си легитимация и обоснован правен интерес за възстановяване на прекъснатото електрозахранване за обекта. Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразност. Правилно съдът е приел, че в конкретния случая не са били налице предпоставките за прекъсване на снабдяването с електроенергия предвидени в чл. 122 - 124 ЗЕ и в общите условия, както и не е установено неизпълнение на договора от страна на абоната. В тази връзка съдът правилно е съобразил Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГТК. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не е налице договор между абоната и дружеството доставчик, както и че за обекта не са били изпълнени изискванията на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /обн. ДВ, бр. 40 от 2000 г., отм., НГ1ПРЕМПП (отм.) и Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа /обн. ДВ, бр. 74 от 2004 г., изм. и доп., Наредба № 6, сега отм./, както и изискванията на ЗУТ. Установено е от съда, че в случая се отнася до обект, за който имало свързване с електропреносната мрежа, консумирана е електрическа енергия, отчитана със средство за търговско измерване № 1562944, марка "Воршилов" по абонатен № 0029 към 1992 г., както и е извършвано фактуриране на името на абоната, както и в периода 2004-2007 г. е имало измерване на електрическа енергия. Установено е също, че касаторът "ЧЕЗ Електро България" АД е правоприемник на "Електроразпределение - София област" ЕАД от началото на 2007 г., което е било лицензирано за разпределение на ел. енергия, а самият жалбоподател е лицензиран за обществено снабдяване с ел. енергия от 29.11.2006 г., поради и което ДКЕВР по отношение на него е разпоредила предприемане на действия по възстановяване на партидата на абоната. Обстоятелството, че не е отчетена използвана ел. енергия в определен период от време не обуславя основание за прекъсване на електрозахранването С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че правилно съдът е отхвърли жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД, след като е установено в производството, че неоснователно е отказало да възстанови партидата на абоната. В случая не са налице твърдените от касатора пороци на обжалваното решение, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и направеното искане от ответника за заплащане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, жалбоподателят "ЧЕЗ Електро България" следва да бъде осъден да заплати на ДКЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящата инстанция. От страна на пълномощника на заинтересованата страна адв. Доросиев е претендирано заплащане на разноски - 500 лв. адвокатско възнаграждение за настояващата инстанция. В касационното производство са представили писмени бележки от адв. Доросиев с приложени съдебни решения и кореспонденция с ДКЕВР, но липсват доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер 500 лв., поради което искането за заплащане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,