Решение № 8312 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2016 г.

Решение № 8312 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на З. Р. Ц. против решение по адм. д. № 633/2015 г. по описа на Административен съд - М.. Иска отмяна на решението като неправилно и навежда като касационни основания необоснованост и материална незаконосъобразност. Образуваното досъдебно производство № 941/2015 г. по описа на РУ на МВР - М. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК е изпратено на ПР М. с мнение за прекратяване, което сочи за разминаване във фактическата обстановка за издаване на ПАМ. Ответната страна началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. М., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 152/14.03.2016 г. по адм. д. № 633/2015 г. по описа на Административен съд - М. е отхвърлена жалбата на З. Р. Ц. против заповед № 15-0996-000177/23.09.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр. М., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС", като е определен срок на действие на ПАМ "до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". Съдът е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че нарушението на водача е установено с акт за установяване на административно нарушение № 1465 от 19.09.2015 г., връчен при условията на отказ. Ц. е управлявал МПС видимо под въздействие на употребен алкохол, но е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство "Алкотест дрегер" 7510 с № 0073. Отказал е също да получи талон за медицинско изследване. Това са и фактическите обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Защитната теза и пред двете съдебни инстанции е, че не жалбоподателят, а баща му е управлявал автомобила. Не е имало спор по факта, че З. Ц. е отказал да бъде изпробван за алкохол. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Решението е обосновано с доказателства събрани с допустими доказателствени средства по чл. 39, ал. 1 от АПК в административното производство. Съдът е разпитал очевидци, чиито обяснения са снети и от административния орган. Спорният въпросът е кой е управлявал автомобил "БМВ" ДК № М4082 ВК, спрял на пътя по начин препятстващ нарочно преминаването на два тежкотоварни камиона (тир) -дали жалбоподателят или баща му. С. Б. Г. е очевидец, разпитана е в съдебно заседание от 11.02.2016 г. и е дала показания в смисъл, че З. Ц. е слязъл от колата, държал се е "неадекватно", а баща му е пристигнал по-късно с такси след полицаите. Показанията на двама турски шофьори Ю. Г. и Ю. Г.- л. 50 и л. 53, свидетели по досъдебно производство № 3М - 941/2015 г., са приложени по делото ( л. 50-53) и са в същия смисъл: жалбоподателят е управлявал автомобил черно "БМВ" и е бил сам в колата. В съдебно заседание е разпитан бащата Р. Ц.. Свидетелят твърди, че е управлявал автомобила и са били заедно със сина си, но когато З. Ц. е звъннал на номер 112, слязъл от колата и си тръгнал. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дори Р. Ц. да е управлявал автомобила, то това е било преди инцидента на 19.09.2015 г. Свидетелските показания на свидетелката Г. доказват, че жалбоподателят е форсирал колата, на два пъти е препречил пътя на камионите, крещял и заплашвал, а накрая колата е била паркирана пред гаража на Г.. С. Л. Р. Л., която е управлявала таксито, с което бащата Р. Ц. е докаран на мястото на инцидента, също установява с показанията си, че Ц. не е шофирал колата. Изпращането на прокурорска преписка № 1981/2015 г. по описа на Районна прокуратура М. на Районна прокуратура М. с мнение за прекратяване на предварително производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, е неотносимо към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Посочените в закона основания за доказани, поради което отхвърлителното решение е правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение