Решение № 3514 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2012 г.
ВАСVIII отделение13.03.2013 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1765 от 20.07.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2487 по описа за 2011 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Расстрой груп" ООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, кв. "Долни воден", ул. "Сокол" № 3, представлявано от Расим Фахри Бекир, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261101601 от 24.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 824 от 26.08.2011 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 03 и 05.2010 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 15 569,60 лв. по фактури на "Д и Л карс 2008" ЕООД. ОСЪЖДА "Расстрой груп" ООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, кв. "Долни воден", ул. "Сокол" № 3, представлявано от Расим Фахри Бекир, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 761,39 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3514 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ против Решение № 1765 от 20.07.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2487 по описа за 2011 г., с което по жалба на "Расстрой груп" ООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, кв. "Долни воден", ул. "Сокол" № 3, представлявано от Расим Фахри Бекир, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261101601 от 24.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 824 от 26.08.2011 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 03 и 05.2010 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 15 569,60 лв. по фактури на "Д и Л карс 2008" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е материално незаконосъобразно и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани изводи за доказани реални доставки по процесните фактури единствено въз основа на редовност на фактурите и осчетоводяването им в счетоводството на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Расстрой груп" ООД, чрез адв. Печев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките по процесните фактури на посочения доставчик с предмет "строителни материали" като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите - ревизираното лице. В ревизионното производство прекият доставчик, дерегистриран по ЗДДС след издаване на фактурите, не е бил открит на декларирания данъчен адрес, установено е, че никога не е декларирал наети работници и приходните органи са направили извод, че реалността на доставките на строителни материали не е доказана с никакви доказателствени средства, въпреки връчените искания за представяне на такива на РЛ. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че независимо от неопроверганите посочени по-горе фактически констатации, доколкото процесните фактури били редовни от външна страна и били осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице, съгласно приетото по делото експертно заключение, реалността на доставките била доказана, съответно- правото на данъчен кредит-отказано незаконосъобразно. Решението е неправилно. Не подлежи на съмнение, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. Доказателствена тежест за установяването на този факт с правно значение има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. Без основание в т. 19 на стр. 8 от мотивите на първоинстанционното решение е прието, че по делото не е спорно, че "процесните стоки са съществували като обекти носители на вещни права". Обратно, на стр. 15 от потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" е записано, че "не са представени конкретни доказателства относно реалното получаване на въпросните количества материали". Необосновано първоинстанционният съд, в този случай, е приел, че ревизираното лице е доказало наличие на реални доставки на строителни материали. Действително, освен процесните фактури и експертно заключение за осчетоводяването им при РЛ, други доказателства за това не са представени. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на родовоопределени вещи /както е в случая/, се свежда до доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка-физическото им наличие при ревизираното лице, евентуално - използването им за последващи облагаеми доставки от страна на получателя. Нищо от това не е доказано нито в ревизионното производство, нито в производството по оспорване на РА по административен и съдебен ред. Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по тях, евентуално за използването им за независимата икономическа дейност на РЛ, което не е достатъчно при липса на каквито и да било преки доказателства. Нито практиката на Европейския съд по правата на човека, нито тази на Съда на ЕС, цитирана в първоинстанционния съдебен акт, дава основание за обратен извод. Посочените решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. При внимателен прочит на фактите по главните производства, прави впечатление: по дело С-80/2011: установено е, че доставчикът RK е посочил фактурите в данъчната си декларация, потвърждавайки, че доставките са извършени и след доставката внася ДДС. /т. 16/.; установено е, че количествата трупи, които получателят е закупил от RK са отразени в складовата му наличност и след това са били препродадени от него на различни предприятия. /т. 16/.; СЕС приема, че въпросите по преюдициалното запитване се основават на констатацията, че са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняване на правото на приспадане. /т. 52/. Няма съмнение, че наличие на реална облагаема доставка по фактурата е материалноправно условие за упражняване на посоченото право. В тази връзка, Съдът в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна"; по дело С-142/2011: извършените проверки на данъчната администрация не опровергават факта, че строителните работи действително са били извършени и то от посочените в присъствените списъци работници, но не било възможно надлежно да се установи нито кое предприятие е извършило строителните работи, нито кое предприятие е наело въпросните работници. /т. 27/; СЕС приема, че от акта за преюдициално запитване по С-142/2011 следва, че доставките на услуги впоследствие са използвани от жалбоподателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки /т. 43/; данъчно-задълженото лице е получило стоките и услугите/т. 45/; самият втори преюдициален въпрос по това дело /т. 33/ съдържа предпоставката, че данъчната администрация не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка.; по дело С-324/11: получателят по доставките пропуснал да се осведоми в какво качество извършилите работата лица са работили на строежа /т.е. не е спорно, че работата е извършена/т. 17/; за да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приел, че не е установено извършването на работите от посочения във фактурите доставчик /т. 19/; цялостната преценка на всички обстоятелства по случая навежда запитващата юрисдикция на извода, че сделката не е била извършена между посочените във фактурата страни /не се спори извършването й изобщо /т. 21 - финал на четвърти въпрос/. Все за наличен реално предмет на доставките става дума и в главните производства по дела С-349/04 и С-440/04 Axel Kittel, Recolta Recycling SARL. Затова Решенията на СЕС от 21.06.2012 г. и от 6.09.2012 г. не дават основание да се приеме, че без доказана реалност на предмета на пряката доставка, само въз основа на данъчна фактура, в която е посочен начислен ДДС, на получателя по фактурата се следва данъчен кредит. Без съмнение, тези решения следва да бъдат прилагани като прецедент при доказан /или безспорен/ наличен при ревизираното лице или предмет на последваща облагаема доставка предмет на пряката доставка, като на РЛ не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението от 21.06.2012 г.: дали издателят на фактурата е ДЗЛ /в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач. Тези решения обаче не дават основание за признаване на право на данъчен кредит само по данъчна фактура във всеки случай. Още по-малко основание може да се търсят аргументи от мотивите на решението на Съда по правата на човека по делото "Булвес", тъй като в онзи случай става дума за късно начисляване на ДДС от страна на пряк доставчик като основание за отказ на данъчен кредит на получателя, без никакъв спор по реалността на доставката. Предвид изложеното, съдебното решение като материално незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена. При този изход на процеса, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в зависимост от материалния интерес до минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161, ал. 1 ДОПК - 761,39 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение