Решение № 10412 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2016 г.

Решение № 10412 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието срещу решение № 7650 от 23.06.2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), III отделение, постановено по адм. д. № 1015/2016 г., с което по жалба на М. Я. Т. е отменена заповед № СД-05-324 от 26.11.2015 г. на министъра на правосъдието и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, при изпълнение на задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на въпроса от фактическа страна, включително относно данните за броя на населението по общини и населени места с оглед преценка на обстоятелството за необходимост от откриване на допълнително място за нотариус в района на РС гр. София. Касаторът намира за необосновани изводите на съда, основани на изискани в хода на съдебното производство от ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) при МРРБ таблици на населението по постоянен адрес в Столична община, тъй като същите били оспорени. Поддържа, че за целите на статистиката могат да се ползват данни единствено от Националния статистически институт по смисъла на Закона за статистиката, докато Законът за гражданската регистрация бил неприложим. Счита, че не са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) при кумулативното им спазване - открито място по чл. 10 ЗННД и важни, обективни причини за преместването. Посочва, че съобразно становището на Съвета на нотариусите припадащият се брой от 129 нотариуси в гр. София според броя на населението бил зает и нямало необходимост от откриване на допълнителен брой места в защита на обществения интерес, нито имало недостиг на нотариуси при действащи 135 на територията на столицата. Поддържа липса и недоказаност на важни причини за преместването. Претендира за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба М. Я. Т. от гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 10, ет. 1, ап. 2 оспорва жалбата в писмен отговор от 29.07.2016 г. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, както и за изпълнението на предпоставките по чл. 34б, вр. чл. 10 ЗННД. Претендира за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания с оглед на чл. 218 АПК, приема следното: М. Я. Т. е сезирала министъра на правосъдието с искане рег. № 94-М-344 от 05.12.2014 г. за преместването й на основание чл. 34б, вр. чл. 10 ЗННД като нотариус от Район на действие РС гр. Варна в Район на действие гр. София. Като причина за искането е изтъкната сериозна промяна в здравословното й състояние от лятото на 2012 г. с поставена диагноза "бронхиална астма", провокирана от влажния климат на мястото, където упражнява дейността си. Формулирала е искане за откриване на допълнително място по реда на чл. 10, ал. 4 ЗННД. Съветът на нотариусите е дал становище рег. № 850 от 08.10.2015 г. за липса на една от обективните предпоставки за приложение на чл. 34б ЗННД - липса на вакантно място за нотариус в Район на действие РС гр. София. Становището е аргументирано с бройката от 129 нотариуси според броя на населението в гр. София и броя на действащите нотариуси от 135, което правело недопустимо последващо увеличаване на бройките. За да постанови оспорения отказ за преместване на основание чл. 34б ЗННД административният орган е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 10 ЗННД поради липса на вакантно място за нотариус в гр. София. По отношение наличието на важни лични причини за преместването е съобразил липсата на препоръки в медицинската документация, че климатичните условия в гр. София ще въздействат благоприятно върху състоянието на молителката. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съобразил е, че административният орган в нарушение на изискването по чл. 35 АПК не е предоставил възможност на лицето да се запознае със становището на Съвета на нотариусите и своевременно да ангажира доказателства по него, а в нарушение на чл. 36 АПК не е събрал доказателства за актуалния брой на жителите с настоящ адрес в гр. София към м. ноември 2015 г. при преценка на обстоятелствата по чл. 10 ЗННД. Тази липса на доказателства обуславяла неправилно приложение на закона и необоснованост на изводите за неизпълнение на обективната предпоставка по чл. 34б, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 4 ЗННД за преместване, включително при необходимост от откриване на място за това. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно приложение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 9, ал. 2, вр. чл. 35 и чл. 36 АПК първостепенният съд е приел, че административният орган не е проявил активност да събере служебно доказателства за релевантните по случая факти. Разпоредбата на чл. 34б ЗННД урежда произнасянето на министъра на правосъдието след съгласувателна процедура с Нотариалната камара. Граматическото тълкуване на използвания израз "съгласуване", а не "съгласие" предполага изразяването на незадължително мнение по смисъла на чл. 53, ал. 1 АПК, което не е обвързващо за водещия производството орган. Даденото от Нотариалната камара (НК) становище рег. № 850/08.10.2015 г. не е достатъчно, за да обоснове достоверност на съдържащата се в него информация за припадащия се брой нотариуси според броя на населението по съдебни райони. В самото становище на НК липсва отбелязване на източника на информация относно броя на населението в Столична община, поради което доводите на касатора за приложимост на данните, събрани по Закона за статистиката, са недоказани и неоснователни. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Закона за статистиката "Статистическа информация" е обобщаваща, количествена и представителна информация за състоянието и/или динамиката на масови явления в съществуващи съвкупности от статистически единици в икономиката, демографията, социалната област и околната среда. От това легално определение, посочените органи на статистиката според чл. 3, ал. 2 ЗСтат. или от задачите на Националния статистически институт според чл. 7 с. з. не следва извод, че единствено събираната от НСИ информация е обвързваща относно броя на населението. Съгласно чл. 28 от Устройствения правилник на МРРБ Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) подпомага министъра при осъществяване на методическото ръководство и контрола на дейностите, свързани с гражданската регистрация, осигурява и поддържа програмното осигуряване на Локалната база данни (ЛБД) "Население" и на Регионалната база данни (РБД) "Население", ползвани на областно и общинско ниво; извършва предоставяне на данни на физически и юридически лица съгласно нормативните разпоредби и извършва дейности, свързани с предоставяне на достъп до НБД "Население". Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. (чл. 1, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация). При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които отразяват постоянния и настоящия адрес (чл. 5, т. 3 ЗГР). Данните в личния регистрационен картон на физическите лица се създават и попълват въз основа на официални удостоверителни документи с обвързваща материална доказателствена сила, включително заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес. По изложените съображения доводите на касатора за преимущество на информацията, събирана по реда на Закона за статистиката (в административната преписка липсват данни за изискана статистическа информация) пред тази по Закона за гражданската регистрация са неоснователни и не намират опора в закона. Правилно решаващият съд е проявил служебна активност за изискване на актуални данни за броя на населението в Столична община към датата на произнасяне на органа от компетентните за това държавни органи - ГД "ГРАО" към МРРБ. Обосновано е съобразена предоставената от този орган информация, което от своя страна е разкрило незаконосъобразността на оспорения акт поради липса на събрани доказателства в тази насока в хода на административното производство, респ. неизясняване на спора относно релевантните за приложението на чл. 34б, вр. чл. 10 ЗННД данни. Правилно съдът се е доверил на официалната информация, събрана от ГД "ГРАО" - МРРБ по силата на предоставените й със закон правомощия, за да обоснове извод, че неизясняването на спора е довело и да неправилно приложение на закона. Предоставените с писмо изх. № V8-358 от 12.04.2016 г. на главен директор на ГД "ГРАО" - МРРБ данни за броя на населението на Столична община към 15.11.2015 г. по постоянен адрес - 1 438 820 души и по настоящ адрес 1 430 542 души опровергават данните от становището на Нотариалната камара за съответстващ брой от 129 нотариуси на броя на населението в столицата, което от своя страна води до неправилно приложение на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗННД. Не съответстват на данните по делото доводите на касатора, че справките са неподписани, доколкото съдът не е основал мотивите си само на електронно изготвени справки, а и на посоченото писмо, подписано на главния директор. По аргумент от чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствената тежест за оспорването на официалните документи е за страната, направила оспорването, поради което правилно първостепенният съд го е приел за недоказано. По изложените съображения и като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК първостепенният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона и в съответствие в константната съдебна практика (решение № 15029 от 11.12.2014 г. по адм. д. № 11025/2014 г., 5 чл. с-в на ВАС и решение № 12939 от 01.12.2015 г. по адм. д. № 11407/2015 г., 5 чл. с-в на ВАС). На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 АПК ответницата по касационната жалба има право на присъждане на разноски, но същата не е заявила искане в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,