Решение № 13061 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2015 г.

Решение № 13061 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. К. срещу решение № 6185 от 19.10.2015 г., постановено по адм. дело № 4641/2015 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, изразява становище за недопустимост, алтернативно - неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в писмени бележки съображения. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. К. срещу заповед № 03-01-38 от 23.04.2015 г., издадена от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с която й е наложено наказание "порицание" за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), вр. чл. 3, ал. 3, т. 12 от Вътрешните правила за документооборота на финансово-счетоводни документи в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО); т. 12 от График на документооборота в КПНРО и чл. 8, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите доказателства, въз основа на които е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Обосновано съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗДСл, административен орган; в кръга на правомощията му, посочени от чл. 15, ал. 3 от Правилника за дейността на КПНРО; в предписаната от чл. 97, ал. 1 ЗДСл форма и мотиви, съдържащи се в становище изх. № 01-01-499 от 23.04.2015 г. на главния юрисконсулт; при спазване на процесуалните правила и материалния закон. По наведените в касационната жалба съображения, които по същество са идентични с тези, изложени пред първата инстанция, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно и твърдението за допуснати съществени процесуални правила, поради нарушения на нормата на чл. 93 ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Цитираният законов текст изисква изслушване на служителя и приемане на писмени обяснения, в хипотезата на кумулативно съществуващи предпоставки за законосъобразност на наложеното наказание. В случая г-жа К. е дала писмени обяснения като не се е явила в указания й срок - до 16 ч. на 23.04.2015 г. (съгласно писмо изх. № 01-01-487 от 23.04.2015 г.), за да бъде изслушана. Въпреки това възраженията й са били обсъдени от дисциплинарно-наказващия орган и взети предвид при определяне вида на наказанието, което води до извода, че не е нарушено правото й на защита. В Закона за държавния служител не е предвидено изискване изслушването на държавния служител, респ. приемането на писмените му обяснения, да стане след събирането на всички доказателства. Единственото условие, което нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл сочи, е писмените обяснения да бъдат представени и изслушването да бъде проведено преди налагането на дисциплинарното наказание. В случая не е налице соченото от касаторката нарушение на процесуалните правила, тъй като са дадени писмени обясненията във връзка с нарушенията, за които по-късно е наложено дисциплинарното наказание, и по този начин правата на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, не са нарушени - служителят е известен за обстоятелствата, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като нарушения на служебната дисциплина, като му е осигурена възможност да изрази становището си по тях, да направи възражения и да представи доказателства. Обстоятелството, че държавният служител не се е възползвал изцяло от предоставената му законова възможност не може да бъде вменено във вина на дисциплинарно-наказващият орган. Неоснователни са също така възраженията за нарушения на чл. 95 и чл. 96 ЗДСл. Становище на дисциплинарния съвет е изискуемо само при налагане на наказания по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 от същия закон, а в случая е наложено такова по т. 2 на текста - "порицание". Първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на Кънева във връзка с Вътрешните правила за документооборота на финансово-счетоводните документи и в мотивите му е посочено, че "жалбоподателката не е извършила вмененото нарушение, че не познава и прилага нормативната уредба, уреждаща дейността на Комисията и по-конкретно цитираните в заповедта Вътрешни правила и График за документооборота в КПНРО". Правилен е изводът на съда, че въпреки това наложеното наказание отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение на чл. 89, ал. 1, т. 5 ЗДСл и принципа на съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Санкцията при визираното нарушение на Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация е императивно определена и следва да бъде наложена, когато е установено нарушение на правилата на Етичния кодекс, без да е необходимо излагането на допълнителни съображения. А в случая държавната служителка не представя доказателства, оборващи констатациите, че е нарушила правилата на Кодекса като е допуснала да бъде поставен във финансова зависимост или в друга обвързаност от външни лица, като е приела услуга, която може да повлияе на изпълнението на служебните й задължения, на решенията й или да наруши професионалния й подход по определени въпроси. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение