Решение № 3652 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2009 г.
ВАСII отделение19.03.2010 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 691/22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1458/2008 г., по описа на Административен съд - Бургас, Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3652 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Марибор - Станка Борисова", срещу решение № 691/22.06.2009, постановено по адм. дело № 1458/2008 г, по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - кметът на Община - Бургас в депозирано до съда писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административен съд Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Марибор - Станка Борисова" против заповед № 1818/4.07.2008 г, на зам.-кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на ЕТ "Марибор - Станка Борисова" да премахне собствения си преместваем обект: павилион, два модула, с площ от 30 кв. м под № 23 от схемата, разположен на паркинга до РУМ "Младост" в УПИ IX в кв. 49, к-с Славейков, гр. Бургас. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствената процедура, при правилно прилагане на материалните разпоредби и съобразена с целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Съгласно чл. 56, ал. 1 и 2 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. От доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за павилион, който има характеристиките на преместваем обект, следователно за неговото разполагане е необходимо разрешение за поставяне. От констативен акт № 107/19.06.2008 г, въз основа на който е издадена заповедта е видно, че за обекта е имало разрешение за поставяне № 43/16.03.2006 г, със срок на действие от 1.01.2006 г. до 30.06.2006 г. на община Бургас, но същото е с изтекъл срок. Възражението на касатора, че е нарушена процедурата по съставянето на констативните актове и с това му е нарушено правото на защита, е неоснователно. Видно от доказателствата същият е направил възражение № 94-С-667 от 26.06.2008 г. срещу констативен акт № 101/18.04.2008 г, и Констативен акт № 107/19.06.2008 г. Обстоятелството, че проверката е извършена в негово отсъствие е несъществено нарушение на процесуалните правила, тъй като касаторът е упражнил в пълен обем гарантираното му от закона право на защита, като в настоящото производство е имал възможността да представи всички документи, относими към обжалвания акт. Твърденията на касатора, че по-голяма част от обекта е разположен върху частна собственост, също са неоснователни. От съдебно-техническата експертиза е видно, че процесният павилион, означен като № 1 от скицата, е разположен изцяло на паркинга пред РУМ "Младост" в УПИ IX в кв. 49, к-с Славейков, гр. Бургас, т. е. върху общински имот. С оглед на данните, е видно, че се касае за преместваем обект, поставен върху общински терен без надлежно разрешение за поставяне. Поради това правилно административният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените изображения Върховният административен съд, второ отделение,