Решение № 9913 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2013 г.

Решение № 9913 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Съюз на учените - Враца", седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Георги Пенчев" № 3 срещу решение № 17 от 17.12.2012 г. на Административен съд, гр. Враца, постановено по административно дело № 524/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Сдружението срещу заповед № 1239 от 17.09.2012 г. на кмета на община Враца, с която е обявен спечелилия конкурс за отдаване под наем на общински имот - сутерен в сграда "Данова къща", гр. Враца, ул. "Георги Пенчев" № 3 и го осъдил да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че конкурсната процедура е проведена при нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че невъзможността кмета да проведе конкурс с един участник е причина да се допусне до участие и участник, който не отговаря на изискванията, но не отчел, че това не е предмет на делото. Твърди, че съдът не отчел липсата на доказателства за осъществяване от спечелилото конкурса лице на дейност в обществена полза. Клубът на културните дейци - Враца, било регистрирано като сдружение с нестопанска цел "за осъществяване на дейност в обществена полза, а не осъществяващо дейност в обществена ползва". Нарушени счита, че са чл. 2, ал. 3 и § 1, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Без вписване в централния регистър класирания участник не отговаря на изискванията за участие в конкурса, тъй като не е придобил правосубектност да осъществява общественополезна дейност. Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ статут на юридически лица с нестопанска цел се придобива от датата на вписване в централния регистър, а спечелилия кандидат е вписан на 06.11.2012 г. - два месеца след обявяване на резултата от конкурса.

Счита, че съдът не обсъдил представянето на основния критерий за оценка на кандидатите - идейната концепция. Посочените от спечелилия кандидат дейности са такива, които могат да бъдат осъществени само от юридическо лице с нестопанска цел, каквото то не е. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Юлия Георгиева, Адвокатска колегия, гр. Варна.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Враца, счита същата за неоснователна. Счита изложените аргументи за опорочена процедура поради регистрацията на спечелилото конкурса лице като юридическо лице с нестопанска цел "за осъществяване на дейност в обществена полза, а не осъществяващо дейност в обществена полза" за несъстоятелни. Твърди, че самият касатор не отговаря на изискванията на конкурса, поради което няма правен интерес от обжалването му. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Людмил Янчев, Адвокатска колегия, гр. Враца.

Ответникът по касационната жалба - Сдружение с нестопанска цел "Клуб на културните дейци - Враца", счита същата за неоснователна. С оглед на доказателствата по делото доводите на касатора са неоснователни. Сочи, че сдружението е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза, което е видно от съдебното решение и справката за актуално състояние. Счита, че невписването в централния регистър не го прави негоден участник в конкурса. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Милена Миковска, Адвокатска колегия, гр. Враца.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че оспорената заповед на кмета на общината е законосъобразна. Изяснил фактическите обстоятелства релевантни за спора и въз основа на това направил обоснован извод, че касаторът пропуснал преклузивния срок по чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел е предвидена с оглед на необходимостта държавата да осъществява контрол върху дейността им, както и за да ги разграничи от тези, които извършват дейност в частна полза. Независимо от липсата на санкция при пропускане на срока характера на лицето не се променя, поради което касационният довод е неоснователен. Не е налице разширително тълкуване на тази норма. След като с изрична норма е определен срок, той е задължителен и създава задължение за административния орган да се съобрази с ал. 3, която има императивен характер. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 14.09.2011 г. общински съвет - Враца взел решение, № 1103 по протокол № 79, за отдаване под наем на общински имоти, в т. ч. помещение в сутерен на сграда "Дановата къща", при определени предназначение, месечен наем, условия и изискване към участниците - само юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, както и възложил на кмета на общината да проведе публично оповестен конкурса.

1. На 14.08.2012 г. кметът на общината, със заповед № 1114, отрил процедура по провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на части от имоти, публична общинска собственост, в т. ч. и процесния имот, назначил комисия за конкурса, одобрил конкурсните документи и определил условията, свързани с подаване на документи и работа на комисията.

1. За процесния имот документи за участие подали:

а) "Съюз на учените - Враца", регистрирано с решение от 06.03.2001 г. по ф. д. № 43/2001 г. на Окръжен съд, гр. Враца, като сдружение с нестопанска цел с основна цел (чл. 1 от Устава) да подпомага творческо-професионалната дейност на своите членове, да обединява усилията им за издигане на престижа на българската наука и образование, да изразява и защитава правата и интересите им;

б) "Клуб на дейците на културата", регистрирано с решение № 1761 от 15.09.2007 г. по ф. д. № 2325/1992 г. на Окръжен съд, гр. Враца, като сдружение с нестопанска цел осъществяващо общественополезна дейност и с основна цел да бъде средище за свободни творчески изяви и обмен между дейците на различните видове и жанрове изкуство, да осъществява връзки между тях и публиката, да издирва дарования и да насърчава творческото им развитие и реализация; Сдружението не било вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел;

1. На 12.09.2012 г. Комисията по конкурса допуснала до участие и двамата кандидати и оценила Сдружението "Съюз на учените - Враца" с 80, 19 и Сдружението "Клуб на културните дейци" с 92,99 точки.

1. На 17.09.2012 г. кметът на общината издал заповед № 1239, с която обявил за спечелил конкурса Сдружение "Клуб на дейците на културата".

1. В хода на съдебното производство "Съюзът на учените - Враца" представил удостоверение № 124 от 05.11.2012 г., издадено от председателя на Съюза на учените, с което удостоверил, че през 1972 г. била създадена организация Съюз на учените - Враца, като регионален клон, неразделна част от националната организация, съгласно устава на Съюза на учените в България.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че "Клуб на културните дейци" бил регистриран като сдружение с нестопанска цел, осъществяващо общественополезна дейност, докато "Съюз на учените - Враца" не било регистрирано като сдружение, осъществяващо общественополезна дейност. Приел, че и двете сдружения, към датата на конкурса, не са били регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Приел, с оглед на чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ, че "Клуб на дейците на културата" от момента на вписването в регистъра на Окръжен съд, гр. Враца е възникнал като сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, поради което е отговаряло на условията на конкурса. Приел, че невписването на "Клуб на дейците на културата" в Централния регистър не го прави негоден участник. Нито решението на общинския съвет, нито заповедта на кмета били поставили такова изискване, а и невписването в регистъра не води до неправосубектност на сдружението като такова, осъществяващо дейност в обществена полза. Приел, че вписването има за цел публичното оповестяване на извършваната общественополезна дейност, както и осъществяването на административен контрол върху дейността. Приел, че "Съюз на учените - Враца" не отговаря на условието на конкурса да осъществява дейност в обществен интерес и не е следвало да бъде допускано до участие. Приел, че този порок в работата на комисията не е съществен, тъй като не е повлиял на резултата. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил подробно и прецизно относимите за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. С оглед на твърденията и доводите на касатора спорът по делото е досежно правната квалификация и последици на един факт - вписването в Централния регистър на юридическо лице с нестопанска цел

Касаторът твърди, че Сдружението "Клуб на дейците на културата" не отговаря на изискванията на конкурса, тъй като е регистрирано като "сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза", докато в решението на общинския съвет и конкурсната документация изискването е участникът да е юридическо лице с нестопанска цел, "осъществяващо дейност в обществена полза". Зад това своеобразно твърдение за липса на елемент, характеризиращ "Клуба на дейците на културата" като юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза, фактически стои довод свързан с чл. 2, ал. 1 във вр. с § 1 и с чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ и по-точно със значението, което невписването в Централния регистър има за статуса на юридическото лице. Тъй като извършването на дейност в обществена полза е изискване към кандидатите за участие в конкурса проверката за неговата законосъобразност налага съдът да се произнесе и по този довод. В мотивите си първоинстанционният съд изложил подробно разбирането си за ролята и значението на вписването в Централния регистър за качеството на съответното юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява общественополезна дейност. Касационният съд счита мотивите в основната си част за правилни и обосновани и само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да добави следното:

Преди всичко, с оглед на езиковия подход към въпроса, използван от касатора, следва да се посочи, че самият законодател в Закона за юридическите лица с нестопанска цел използва с равностоен смисъл изразите "осъществяване на дейност в обществена полза" - чл. 2, ал. 1, и "осъществяване на общественополезна дейност" - в останалата част от закона. Важното, решаващото, същностното и на двата израза е, че целта на тези дружества е задоволяване на общия, не на частния интерес. Макар законодателят да не е дал изрично легално определение на общественополезната дейност, съответно на дейността в обществена полза, то в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ чрез определянето на целите, за които юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, могат да разходващ имуществото си фактически е определил и съдържанието на понятията. С оглед на така формулираното съдържание на понятията съдът не счита за основателен доводът на касатора свързан с езиковите вариации на квалифициращия участниците признак. За законодателя е важно дейността на лицата да има целите по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел е в сила от 01.01.2001 г. От доказателствата по делото е видно, че към 15.09.2007 г. Сдружението "Клуб на дейците на културата" е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - том 1, стр. 19, парт. № 5, като сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза. Доколкото чл. 2, ал. 2 ЗЮЛНЦ предвижда, че определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел и доколкото съдебното решение за вписването освен че е официално удостоверяване, че обстоятелството, чието вписване е постановено съществува, в случая има и конститутивно действие, тъй като е елемент от фактическия състав на възникване (изменение) на юридическото лице, то следва да се приеме за целите на настоящото производство, че към 15.09.2007 г. сдружението "Клуб на дейците на културата" е било регистрирано като сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност. С оглед на това преходният § 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ, който въвел еднократно, с влизане на закона в сила (01.01.2001 г.), тригодишен период за пререгистрация е неприложим.

Както обосновано сочи в мотивите си и съдът факта, че Сдружението "Клуб на дейците на културата" съществува като юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност следва от чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ. По силата на дадената от законодателя изключителна свобода на юридическите лица с нестопанска цел да определят целите си с устава, учредителния акт или с изменения в тях и с факта на вписването в регистъра по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ юридическото лице е възникнало, т. е. станало е правен субект с визирания от закона статус (права и задължения). Безспорно, съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в Централен регистър. Това вписване обаче има само декларативно, то няма конститутивно действие, тъй като чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ е определил кое вписване има конститутивно действие - това в регистъра на окръжния съд. Аргумент, че вписването по чл. 2, ал. 3 ЗЮЛНЦ има само декларативно действие е и разпоредбата на чл. 45, ал. 8 ЗЮЛНЦ, която определя датата на вписване в Централния регистър като начална дата за ползване на облекченията по закона, а не като дата на възникване на лицето. Аргумент е и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЮЛНЦ съгласно, която заличаването на вписването в Централния регистър не освобождава юридическото лице и членовете на управителните му органи от задълженията по закона, както и особено чл. 49 ЗЮЛНЦ. Съгласно ал. 1 юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, на което е заличено вписването в Централния регистър, може да заяви повторно вписване не по-рано от една година. Следователно юридическото лице не губи качеството си на такова с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. А съгласно ал. 2 то дори може да продължи да разходва имуществото си, т. е. да извършва дейност, макар и в ограничителните рамки на закона. Наред с изложеното разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ, на която се позовава касатора, за да обоснове твърдението си, сочи не друго, а задължение за вписване в Централния регистър след вписването в съдебния регистър, т. е след възникването на юридическото лице.

Що се отнася до довода на касатора свързан с оценката на идейните концепции, доколкото той се основана изцяло на довода за липса на качеството юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност на Сдружение "Клуб на дейците на културата", с оглед на изложеното по-горе съдът не е необходимо да излага отново мотиви за неоснователността на довода.

Видно от изложеното липсата на регистрация в Централния регистър, както правилно приел в мотивите си и съдът, не е основание, при наличие на регистрация в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалище на юридическото лице да се приеме, че лицето няма качеството на юридическо лице с нестопанска цел, предназначено за общественополезна дейност. Следователно доводът на касатора за неправилност на съдебното решение е неоснователен.

Основателно обаче е възражението на касатора, че предмет на делото е наличието на изискуемото от конкурсните условия качество на класирания на първо място кандидат, а не качеството на некласирания. Съдът не е следвало да обсъжда налице ли са исканите от конкурсната документация предпоставки по отношение на касатора, тъй като касаторът не е класиран на първо място. Съдът не е бил сезиран с искане да провери законосъобразността на допускането на участниците от страна на другия участник в конкурса, тъй като той няма правен интерес - класиран е на първо място и с това, чрез крайния акт неговите интереси са удовлетворени. Тази неправилност на мотивите на съдебното решение не е довела до неправилност и на диспозитива, поради което не се отразява на правилността на съдебния акт.

Видно от изложеното твърдяните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът не само правилно установил релевантните за предмета на спора факти, направил въз основа на тях обосновани правни изводи, но и дал правилна правната квалификация на спорния по делото факт - значението на невписването в Централния регистър на юридическото лице с нестопанска цел предназначено за общественополезна дейност. С оглед на това съдът постановил правилно съдебно решение, в съответствие с материалния закон. При извършена, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената негова правилност следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба - кмета на община Враца, искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Сдружение "Съюз на учените - Враца" да заплати на община Враца, юридическото лице в чиято структура е органа, направените разноски за касационната инстанция. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, № 3 от 23.01.2013 г., разноските на ответника са 240, 00 лв. адвокатско възнаграждение платени в брой.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд