Решение № 17026 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2019 г.

Решение № 17026 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е подадена касационна жалба от управителя на Национална здравноосигурителна каса чрез юрисконсулт К. Ангелова, против Решение № 1529/12.07.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1350/2019 г., с което е обявено за нищожно Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), за отказ от издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК, постановено е преписката да бъде изпратена на органа за ново произнасяне съобразно мотивите по тълкуване и прилагане на закона и НЗОК е осъдена да заплати разноски в размер на 10 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето АПК, поради което се иска отмяната му. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Д. Костадинов в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Д. Костадинов, против Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на управителя на НЗОК. С него на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност (само Регламента), и във връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), отразено в протокол № Е112-04-15/26.03.2019 г., е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2), на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице Д. Костадинов. От данните по преписката е видно, че исканото решение е постановено след депозирано заявление вх. № Е112-01-42/19.05.2017 г. за издаване на разрешение за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване, адресирано до управителя на НЗОК. Според съдържанието на заповедта, лицето е поискало да се лекува планово във Федерална Република Германия. Същото има поставена диагноза [диагноза]. След преценка на доказателствата по преписката и по повод подаденото от лицето заявление е издадено Решение № РД–Е-112-195/4.12.2017 г. на управителя на НЗОК, обективиращо отказ, и което е било отменено с Решение № 2587/18.04.2017 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 529/2018 г., а преписката изпратена на органа за ново произнасяне. Решението на първоинстанционния съд е било оставено в сила с Решение № 15224/7.12.2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение по адм. дело № 8506/2018 година. Административният орган с оглед задължителните указания в така постановените съдебни решения на Административен съд София – град (АССГ) и Върховен административен съд (ВАС) е разгледал повторно подаденото заявление, като е поискал експертни писмени становища от проф. д-р Д. Петров - национален консултант по гръдна хирургия и президент на Българската асоциация по гръдна хирургия, и избрани от Комисията двама републикански консултанти по гръдна хирургия. По – конкретно се касае за становища във връзка с възможността за лечение в ЛЗБП на територията на Република България по съответната диагноза, на база приложени медицински документи, както и дали съответното лечение е могло да бъде осъществено в необходимите, съобразно здравословното състояние на пациента срокове. Органът се позовава и на приложените по преписката писмо изх. № Е112-01-42/25.01.2019 г. и писмо изх. № Е112-01-42/6.03.2019 г. на НЗОК. След анализ на дадените експертни становища, послужили като фактическо основание, административният орган е постановил процесното Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г., с което е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S 2). За да мотивира своя отказ органът е намерил, че не са налице предпоставките на чл. 20 от Регламента. Посочено е, че лечението, за което се иска разрешение, е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Изтъкнат е решаващ аргумент, че лечението на Д. Костадинов може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване. С оглед на така постановеното от административния орган, Административен съд Пловдив е приел, че административният акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, защото е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Намерил е за установено, че в случая Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на управителя на НЗОК пряко противоречи на Решение № 2587/18.04.2018 г. на АССГ по адм. дело № 529/2018 г. и Решение № 15224/7.12.2018 г. на ВАС по адм. дело № 8506/2018 година. Решението на административния съд е неправилно. Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на управителя на НЗОК е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията, които има съобразно чл. 19, ал. 7, т. 2 ЗЗО, в предвидената от закона форма и на основание чл. 20 от Регламента, който съдържа материалните предпоставки за издаване на разрешението за лечение в чужбина. Последните се състоят в следното: 1. лечението да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на съответната държава-членка, на чиято територия пребивава съответното лице, 2. лицето да не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата-членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятно развитие на болестта. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице твърдяната нищожност на акта следва да се установи какво е постановено със съдебното решение и съответно какво е постановено с оспорения административен акт. С решението си от 18.04.2018 г. АССГ е отменил отказа на управителя на НЗОК да бъде издадено предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване на Д. Костадинов и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният административен съд се е произнесъл по предмета на спора и по същество, като е счел акта за материално незаконосъобразен. Следователно, обективните предели на силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение на АССГ се свързват с предмета на правния спор, отнасящ се до законосъобразността на предходното Решение № РД–Е-112-195/04.12.2017 г. на управителя на НЗОК. При тази констатация повторният отказ, обективиран в Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на управителя на НЗОК не е нищожен, тъй като не е в противоречие с обективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на АССГ. Съгласно установената съдебна практика, която се споделя и от настоящия касационен състав, силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, са по отношение на страните, основанието и предмета на правния спор. Затова, когато законодателят посочва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на присъдено нещо. В хипотезата, в която административният орган не е зачел силата на пресъдено нещо на съдебното решение, по същество касае незачитане на правните последици от постановеното съдебно решение. Защото именно зачитането на силата на пресъдено нещо позволява да се наложи действителното правно положение като критерий за законосъобразно поведение, в случая на административния орган-управителя на НЗОК. По тези съображения, ако административният орган е постановил акта си, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, неговият акт ще бъде материално незаконосъобразен, но няма да бъде нищожен. Съдът е приел в противоречие с изтъкнатите по-горе от касационния състав мотиви, че обжалваното решение на управителя на НЗОК, обективиращ повторен отказ от издаване на исканото разрешение за лечение в чужбина, е нищожен административен акт. Ето защо, така постановеното първоинстанционно решение на Административен съд Пловдив е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество на правния спор и по подаденото от лицето заявление за издаване на разрешение (формуляр S 2) с вх. № Е112-01-42/19.05.2017 година. По искането за разноски на жалбоподателя настоящата касационна инстанция не се произнася, с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,