Решение № 279 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6144/2007 г.

Решение № 279 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6144/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба от процесуалния представител на Д. Б. Д., Б. Д. Д. и Г. Д. Д., и тримата от град В. адвокат Е., против въззивно решение № 967/16.8.2007 г. по гр. д. № 250/2007 г. на Варненския окръжен съд, г. о., първи състав. Обстоятелствата по делото са следните: Кой на Г. Д. е предявила против МБАЛ "С." АД - В., Районен ц. за з. - Варна и М. на з. - София, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че на 30.01.2003 г. е подала молба за освидетелствуване на трайната й нетрудоспособност в ТЕЛК към първия ответник, но освидетелствуването било извършено едва на 4.05.2004 г., или 1 г., 1 м. и 26 дни след изтичане на предвидения в закона срок. Твърди се също така, че с експертното решение и била определена 95,1% нетрудоспособност и право на чужда помощ до 1.5.2007 г. Смята, че е налице бездействие на длъжностните лица на ответниците през периода от 9.03.2003 г. до 4.05.2004 г. от което търпи имуществени вреди, всяка от които в размер по-малък от 5000 лева и неимуществени вреди в размер а 5001 лева - изразяващи с болки и страдания и трайно обезобразяване на значителна част от тялото, породени от залежаването, причинено от невъзможността за ползване на чужда помощ и довело до множество декубитални рани по гърба, крайниците и седалището. Претендира се солидарно осъждане на ответниците. В хода на първоинстанционното производство на мястото на починалата ищца, на основание чл. 120 ГПК (отм.) са конституирани законните й наследници - Д. Б. Д. (съпруг), Б. Д. Д. (син) и Г. Д. Д. (син). С решение № 2701/17.11.2006 г. по гр. д. № 3260/2004 г. Варненския районен съд, IХ-ти състав, е уважил частично претенциите за имуществени вреди, а тези за неимуществени вреди в размер на 3000 лева като осъдил първият ответник - МБАЛ "С." АД - В., като до пълните предявени размери срещу този ответник исковете са отхвърлени. Срещу останалите ответници исковете са отхвърлени изцяло. С решение № 967/16.8.2007 г. по гр. д. № 250/2007 г., по въззивна жалба от наследниците на ищцата, Варненския окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Относно претенциите предявени против РЦЗ и МЗ въззивната инстанция е приела, че същите не са процесуално легитимирани по предявените искове, тъй като чрез тях се осъществява общодържавно и местно ръководство на здравната политика на територията на страната и областите, докато МБАЛ са легитимирани, тъй като ТЕЛК са техни структурни звена и нямат самостоятелна правосубектност. Поради това е прието, че по предявените искове следва да отговаря ответникът МБАЛ "С." АД. Относно отговорността на първия ответник по исковата молба за неимуществени вреди. Прието е обаче, че получените декубитални рани не представляват пряка и непосредствена последица от ненавременното освидетелствуване. Съдът е стигнал до извод, че вредоносният резултат би настъпил и при своевременното произнасяне на органа по експертизата на работоспособността, поради което не е налице причинна връзка с неговото забавяне. Прието е също така, че неблагоприятните последици е можело да бъдат избегнати при ползване на чужда помощ. Освен това съдът е стигнал до извод, че признаването на категорията инвалидност първа степен с чужда помощ ангажира държавата чрез осигурителните органи за заплащане на полагаемата се към пенсията добавка и други парични привилегии, касаещи придружителя, но задължението за полагане на такива грижи не възниква по силата на експертното решение и не тежи върху държавата, тъй като то представлява морален дълг на близките на освидетелствуваното лице. Прието е, че липсата на елемент от фактическия състав на отговорността, налага извод за неоснователност на исковете за обезщетение за вреди. Предвид изложеното съдът е изложил мотиви за забраната за влошаване положението на обжалващия. Срещу въззивното решението на Варненския окръжен съд е подадена к. жалба от адв. Е. процесуален представител на наследниците на ищцата К. Б. Д., Б. Д. Д. и Г. Д., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в жалбите. Решението е обжалвано в частта, с която изцяло са отхвърлени исковете срещу РЦЗ и МЗ, и в частта, с която е отхвърлена претенцията против ответника по исковата молба - МБАЛ "С" - В., за неимуществени вреди. Моли се уважаване на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - М. на з., посредством процесуалния си представител - юрисконсулт Г., оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение. Депозирана е и писмена защита. Ответниците по касационната жалба - МБАЛ "С" - В., и Р. ц. по з. - Варна, са депозирали писмени възражения по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.). Върховната к. п., посредством процесуалния си представител - прокурор Р., заема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалния представител на ответника по касация М. на з. и на Върховната к. п., изразени в съдебно заседание, писмените възражения на ответниците по касация - РЦЗ - В., и МБАЛ "С." - В., и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото им съдът взе предвид следното: Решението на въззивната инстанция като краен резултат е правилно. Относно правната квалификация на предявените искове настоящата съдебна инстанция намира, че въззивният съд неправилно ги е преквалифицирал. Наведените факти и обстоятелства в исковата молба сочат на отговорност по чл. 49 ЗЗД. Твърденията, че несвоевременното освидетелстване на наследодателката на касационните жалбоподатели от страна на ТЕЛК е довело до претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, както и че ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения сочи на бездействие, което може да бъде санкционирано само по реда на визираната по-горе правна норма. Преквалифицирането на основанието за търсената отговорност обаче не се отразява върху крайния резултат от спора. Поради това правилно е прието, че ответниците по исковата молба - М. на з. и РЦЗ - В., не са пасивно легитимирани по материалния спор. Действително съгласно разпоредбата на чл. 8 ППЗНЗ (отм.) ТЕЛК се разкриват и закриват от директорите на РЦЗ със съгласието на министъра на з. към държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ и представляват структурни звена към тези заведения. От друга страна правоотношенията на служителите в ТЕЛК - председател и членове се сключват изменят и прекратяват от ръководителите на лечебните заведения, а организацията и работата на ТЕЛК се уреждат с Наредба за експертизата на работоспособността, която предвижда цялостна отговорност за ръководителите на лечебните заведения за правилната организация, качеството и контрола на експертизата за работоспособността. С оглед изложеното материалноправно пасивно легитимиран по настоящи спор се явява МБАЛ "С." - В. С оглед изложеното правилно е прието, че исковете против останалите двама ответника са неоснователни. Относно размера на присъденото обезщетение срещу посочения ответник настоящата съдебна инстанция намира, че крайният резултат е правилен. Присъденият размер съответства на изискванията на чл. 52 ЗЗД и претърпените болки и страдания през процесния период. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, хипотеза трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.,