Решение № 15020 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2018 г.

Решение № 15020 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационната жалба на Д. Димитров – полицейски инспектор в група "Пътен контрол" на сектор "Охранителна полиция" към РУ – Стражица на ОДМВР – Велико Търново, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Р. Байчева с пълномощно на л. 68, против решение № 499/15.12.2017 г. на Административен съд /АС/ – Велико Търново, постановено по адм. д. № 667/2017 г., с което е отменено издаденото от него разпореждане от 04.08.2017 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 610 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението изцяло, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Велико Търново. Ответникът по касационната жалба – П. Коев с адрес: [населено място], [община], [улица] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. С. Мандиков по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита, и заявява искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е било разпореждане от 04.08.2017 г., издадено от Д. Димитров – полицейски инспектор в група "Пътен контрол" към РУ – Стражица, с което на основание чл. 64 ЗМВР, чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и чл. 20 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е разпоредено на П. Коев да върне свидетелство за управление на МПС с №[номер] в едноседмичен срок от връчването като предаде същото на служител, работещ в група "Пътен контрол" в сградата на РУ – Стражица. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на акта по съдебен ред е допустимо като направено от неговия адресат в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Обосновал е извод за неговата незаконосъобразност, поради това, че съдържа взаимно изключващи се фактически и правни основания и по отношение на нито едното от тях не се доказва да е изпълнено. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като неправилно, поради следните съображения: Разпореждането по чл. 64, ал. 1 ЗМВР е издадено от компетентен орган – от полицейски орган в ОДМВР по смисъла на чл. 57, ал. 1 от същия закон. По делото са представени от ответника писмени доказателства, установяващи заеманата от Д. Димитров – полицейски инспектор V ст. В "Пътен контрол", "Охранителна полиция" – Стражица и заповеди на министъра на вътрешните работи, определящи правомощията на полицейските инспектори V ст. в ОДМВР. Разпореждането има съдържанието, регламентирано в чл. 64, ал. 5 ЗМВР. В същото е посочено: "На основание чл. 64 ЗМВР и в изпълнение на възложените ми правомощия по ЗМВР – чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и чл. 20 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина разпореждам: "; В частта относно фактическите основания е посочено, че отнемането на свидетелство за управление на моторни превозни средства се извършва въз основа на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 ЗДвП и във връзка с издадено НП № 35-0000-192 от 15.05.2017 г., издадено от К. Сребров – началник ОО "АА" – Плевен на основание ЗДвП. Номерът и датата на НП са изписани ръкописно. В проведеното открито съдебно заседание на 25.10.2017 г. ответникът по делото е заявил пред съда, че е разпоредил изпълнение на наложеното административно наказание "лишаване от право на управление на МПС" с влязлото в сила НП, но е пропуснал да заличи в използваната бланка текста "чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП", който е неприложим в случая. Неправилно с оглед съдържанието на разпореждането административният съд е приел, че в него са посочени взаимно изключващи се фактически и правни основания, поради което са основателни възраженията на жалбоподателя за неяснота на предприетите спрямо него мерки. Според чл. 20 на Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. влезли в сила наказателни постановления и заповедите за прилагане на принудителна административна мярка са самостоятелни основания за отнемане на свидетелство за управление на МПС, регламентирани съответно в т. 1 и т. 2. В частта от разпореждането, съдържаща фактическите основания обаче е индивидуализирано с номер, дата, издател и правно основание само НП, поради което не може да се приеме, че фактическото и правно основание за издаването му е толкова неясно, че е затруднило защитата на жалбоподателя, а и последното не са установява от данните по делото. Напротив, спорът между страните се е съсредоточил върху това влязло ли е в сила НП към момента на издаването на разпореждането. Относно това спорно обстоятелство данните по делото сочат следното: НП е връчено при отказ на адресата /нарушителя/ на 20.06.2017 г., удостоверен с подписа на свидетел по реда на чл. 180, ал. 4 НПК вр. 84 ЗАНН. Разпореждането е издадено на 04.08.2017 г., т. е. след като е изтекъл 7-дневният срок за обжалването му по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Съгласно чл. 64, б. "б" ЗАНН НП влизат в сила, когато не са били обжалвани в законния срок. НП № № 35-0000-192 от 15.05.2017 г. е влязло в сила на 28.06.2017 г. преди издаването на разпореждането. Обстоятелството, че на 23.08.2017 г. П. Коев е подал жалба срещу него до РС-Плевен, т. е. един ден след като е подал жалба против разпореждането пред Административен съд – Велико Търново, не означава, че към датата на издаването на разпореждането НП не е влязло в сила. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ако към момента на приключване на устните състезания се установи, че с влязло в сила съдебно решение НП е отменено, т. е. с него е прието, че връчването му е нередовно и оспорването е допустимо, то този нов факт, настъпил след издаването на акта, който е от значение за делото, следва да се прецени на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Към релевантния съгласно чл. 142, ал. 2 АПК момент той не е бил установен. С оглед изложеното, според настоящия тричленен състав на Върховния административен съд неправилно е прието с оспореното решение, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като към датата на издаването му НП не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред РС. С оглед прецизност на изложеното следва да се посочи, че с касационната си жалба касаторът представя влязло в сила на 23.03.2018 г. решение от 28.02.2018 г. на РС-Плевен по НАХД № 2373/2017 г., имащо характер на определение, с което производството по жалбата на П. Коев против НП № 35-0000-192 от 15.05.2017 г., издадено от К. Сребров – началник ОО "АА" – Плевен, е прекратено поради подаването на същата след като е изтекъл на 27.06.2017 г. преклузивният срок за обжалването му. По тези съображения решението на АС – Велико Търново като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на П. Коев против разпореждане от 04.08.2017 г. на Д. Димитров – полицейски инспектор в група "Пътен контрол" на сектор "Охранителна полиция" към РУ – Стражица на ОДМВР – Велико Търново. С оглед изхода на спора на ОДМВР – Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение