Решение № 404 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 828/2008 г.

Решение № 404 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 828/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Я. като пълномощник на К. И. Т., И. Н. Б. и Е. Н. М. против решение № 340 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 345/2006 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и се иска неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на предявения иск. Ответникът по касация И. Н. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо решението на Костинбродския районен съд, постановено на 20.01.2006 г. по гр.д. № 69/2005 г. и е прекратено производството по дело. Прието е, че предявеният от К. И. Т., И. Н. Б. и Е. Н. М. установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) за установяване, че протокол за определяне на строителна линия и ниво от 14.11.2004 г. е неистински документ и не съответствува на действуващия регулационен план на гр. К., е недопустим поради липса на правен интерес от провеждането му. Изводът е обоснован с това, че протоколът по своя характер е частен свидетелстващ документ, който не се ползува с обвързваща материална доказателствена сила. Въззивното решение е правилно. Предявеният от касаторите установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) се основава на твърдението, че протоколът за определяне на строителна линия и ниво от 14.11.2004 г. за изграждане на ограда между собствения на ищците У имота на ответника - в кв.65 по плана на гр. К. е неистински, тъй като не отразява вярно регулационната граница между двата парцела, като по този начин линията за строеж на оградата е изместена близо с 1 м. навътре в имота на ищците и засяга изградената от тях паянтова постройка. Действително, съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, при действието на която е издаден и процесния протокол, съставените и оформените съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите, но не и относно правото на собственост. Заявените в исковата молба обстоятелства, доводите на страните и направените от тях доказателствени искания, ориентирани към установяване на действителното положение на регулационната граница между двата парцела, сочат на спор за имуществено право, който следва да се разреши с предявяване на иск за собственост. С неговото уважаване ще бъде оборена и доказателствената сила на протокола за строителна линия. Поради това липсва правен интерес от самостоятелно провеждане на иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) за установяване неистинността на този протокол. Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното съдът