Решение № 4822 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2016 г.

Решение № 4822 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Океан - 2010" ООД, със седалище с. И., общ. В., представлявано от управителя Г. Негре, подадена чрез процесуалния му представител адв. Кр. Стефанов, срещу решение № 38 от 28.04.2016 г., постановено по адм. д. № 216/2015 г. по описа на Административен съд - Ш., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-270-2600/6741 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, по подадено от него заявление за плащане на площ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), плащания по схемата за преразпределително плащане /СПП/ и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с основни доводи, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, въпреки че е нищожен и немотивиран, освен че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила-предвид несъобразяване с нормата на чл. 14, ал. 2 АПК и при допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране. Развити са и съображения, че съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите му с приетата съдебно-техническа експертиза /в коригирания й вариант/, и кредитиране на показанията на разпитания свидетел. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмено становище от 07.06.2016 г. оспорва касационната жалба, прилага протокол № 70 от 27.11.2014 г. на УС на ДФЗ и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, тъй като изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правата си на своя заместник, съобразно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ. Намира издадения административен акт за мотивиран от фактическа страна с обстоятелството, че по СЕПП, СПП и НР1 размерът на недопустимите за подпомагане площи е 277,28ха, представляваща 100 % наддекларирана площ, който извод се подкрепя и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Счита за спазена и процедурата за извършване на проверка на място, констатациите от която са отразени в контролен лист, представляващ официален документ, както и че е установена необработваемата площ - наличие на многогодишна заплевеност. Намира че съдът правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане е над 50 %, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 58 на Регламент на Комисията № 1122/2009 г., съгласно който в случаите, в които разликата между декларираните площи и установените след административни и/или проверки на място надвишава 50 % действително стопанисваните площи, помощта се отказва за съответната календарна година и се налагат санкции за бъдещ период до сума, съответстваща на разликата между декларираната и допустима площ. Сочи и че при изясняване принадлежността на двойно заявените площи са взети предвид документите на кандидатите и проверката на място, като допустимата площ, измерена на място е 0, поради което съобразно чл . 18 от Наредба № 5/2009 г. в процесното УП не е определена допустима площ. Намира и че в Уведомителното писмо, съдържащо таблици с отразените констатации, изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, поради което правилно е приложен материалният закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания следва да бъде оставен в сила-в конкретния случай е налице "наддеклариране" поради установена необработваема площ, както и поради двойно заявени площи, с оглед на което са налице основанията за отказ, като в случая според процента на недопустимите за подпомагане площи е постановен отказ и са наложени санкции за бъдещ период. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-270-2600/6741 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014. г. по подадено от него заявление за плащане на площ с УИН 27/040614/75903, с което, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212, му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по НР1 и е намалена с 39.87 лв. оторизираната сума по СПП с мотиви, че: по СЕПП е налице наддекларирана /недопустима/ площ в размер общо на 277.28 ха, което представлява 100% наддеклариране и съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. по СЕПП, финансова помощ за 2014 г. не му се следва и му се налага санкция в размер на 83 449.77 лв, по НР1 от декларираната 207.24ха площ допустима за подпомагане е 109.44 ха, т. е. разликата между декларираната и установената площ е в размер на 97.80ха, което представлява 89.36% наддеклариране, поради което оторизираната сума за 2014 г. е 0 лв., а санкцията за 97.80ха е 12 199.14 лв. и по СПП поради неспазване на кръстосано съответствие, субсидията за допустими площи е намалена с 1%, т. е. с 39.87 лв. и е оторизирана сума в размер на 3947.13 лв. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени Таблица № 1 - оторизирани суми и Таблица № 2 -за извършени плащания. Оспорващият възразил, че нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП, СПП и НР1 поради това, че били произволни констатациите на административния орган, че заявените от дружеството площи не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, освен че не е налице и неотстранено застъпване на площи, както и че липсвали доказателства, че заявените площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за съответната година. Твърдял и че изложените в УП фактически основания не са посочени ясно и не са конкретни, т. е. не са спазени изискванията за форма, а било нарушено и правото на защита на представляващия дружеството, който е румънски гражданин, невладеещ български език, което довело до неразбиране на съдържанието на изпратените до него документи, предхождащи издаването на оспорения административен акт. Така обосновал съображения и за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП /предвид Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. /л. 292/ и Протокол № 66 от заседание на УС на ДФЗ от 29.08.2014 г./ и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила -предвид показанията на разпитания като свидетел Димов -служител на ДФЗ, установяващи, че управителят е румънски гражданин, но знае и разбира много добре български език, а и последният въобще не е посочил, че иска превод на документи. Преценил оспореното писмо и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че недопустимите площи са били установени при административни проверки и проверка на място, като констатациите са описани подробно в приложените по делото контролни листове, от които е видно, че 35 от декларираните от жалбоподателя 48 блокове на земеделски стопанства/БЗС/ не се обработват, както и от направените при тази проверка цветни снимки/л. 350-540/, анализирани от назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът приел, че направените цветни снимки, както и заключението на извършената по делото експертиза, с направените от вещото лице уточнения в съдебно заседание, доказват по несъмнен начин верността на констатациите, отразени в контролните листове. По възражението на оспорващото дружество досежно констатациите за този за проверката на място съдът съобразил обстоятелството, че управителят на дружеството е присъствал при тази проверка, бил е уведомен с писмо с изх. № 01-032-2600/310/л. 553/ за констатираните при тази проверка несъответствия- с приложено към него копие от контролния лист, но в указания срок за възражения такива не са направени. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че при декларирана площ по СЕПП 396.75ха, отговарящи на условията за допустимост за подпомагане са само 119.47ха, т. е. налице е разлика между декларираната и установената площ в размер на 277.28 ха. и като е оторизирал сума в размер на 0 лева и санкция за 277.28 ха в размер на 83 449.77 лв., административният орган правилно е приложил материалния закон. По НР1 приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че от декларираната площ в размер на 207.24ха само 109.44 ха отговарят на всички условия за допустимост за подпомагане, поради което при разлика между декларираната и установената площ в размер на 97.80ха, т. е. 89.36%. правилно е определена оторизирана сума в размер на 0 лева и санкция в размер на 12 199.14 лв. Така обосновал решаващ извод, че постановеният отказ за финансово подпомагане по СЕПП и по НР1 и редуцирането на оторизираната сума по СПП, са в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и неговата цел, както и на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания при изясняване на двойно декларираните площи, установени в заявлението на жалбоподателя. С оглед на безспорно установеното съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал липсата на компетентност на издателя на оспорения акт, предвид приложените по делото Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. и протокол № 66 от заседание на УС на ДФЗ от 29.08.2014 г. Неприлагане на протокола от заседанието на УС на ДФЗ от 27.11.2014 г., на което за изпълнителен директор на фонда е избран Р. П., служебно известен на съда, впрочем приложен към отговора на ответника по касация, не води до извод за нищожност на оспореното УП. Неоснователен е и следващият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът не установил липсата на мотиви, обосноваващи основания за отказано, респ. намалено финансиране. Този извод се налага от посоченото по-горе съдържание на оспореното УП, с приложените две таблици, като в уведомителното писмо изрично е посочено правното основание за отказа по двете схеми, респ. редуциране на сумата по мярката и фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението- съответни на цитираните в акта правни основания. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка схема и мярка, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, а и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърдението в касационната жалба, че съдът не съобразил нарушението на чл. 14, ал. 2 от АПК е неоснователно, предвид доказания факт на добро познаване на български език от страна на управителя на дружеството-жалбоподател, а и с оглед обстоятелството, че последният не е поискал назначаване на преводач. Т. е. не е налице нарушение, още по-малко съществено, каквото е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът не съобразил липсата на основания за отказано, респ. намалено финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като контролния лист/л. 305/ и контролния лист за извършената проверка на място за кръстосано спазване 2014 г. /л. 307/, а и кредитираното заключение на вещото лице по несъмнен начин установяват съответно: по СЕПП несъответствия с изискванията за подпомагане, предвид подадени две и повече заявления и застъпването не е отстранено и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, по СПП- след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията и във връзка с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 ха е оторизирана сума 3947.13 лв., а за НР1 основанието по чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212- подаване на няколко заявления за една и съща площ, като застъпването на площи не е отстранено и поради заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя, който даже поискал то да се приеме, видно от протокол на откритото съдебно заседание - л. 571 от делото. Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените административни проверки и тези на място. По отношение на кредитираните свидетелските показания следва да се посочи, че противно на твърдяното в настоящата жалба, са били допустими. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на препращащата разпоредба на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3, т. е. по схемите за директни плащания, съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз -когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Съдът се е съобразил и с нормите на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент и с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, както и с чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 . Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Изводите на съда са изцяло съобразени с безспорно установения по делото факт, че е в случая част от заявените за подпомагане от жалбоподателя площи са недопустими за финансиране, респ. че изводите на административния орган, послужили като основания за постановяване на отказа от финансово подпомагане или за неговото намаляване, са правилни. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,