Решение № 16034 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2019 г.

Решение № 16034 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. Динев е подал касационна жалба против решение № 93/08.05.2019 г. по адм. дело № 104/2019 г. на Административния съд – Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Община Ямбол иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата 131, 15 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по административен ред пред горестоящия административен орган по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015 г. на орган по приходите в Община Ямбол, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2019 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи и се присъдят направените разноски. Община Ямбол е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. С решение № 93/08.05.2019 г. по адм. дело № 104/2019 г. на Административния съд – Ямбол е отхвърлен предявения от Д. Динев срещу Община Ямбол иск за сумата 131, 15 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по административен ред на акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015 г. на орган по приходите в Община Ямбол. Административният съд приел, че искът е неоснователен, тъй като не е осъществен фактическият състав на отговорността на ответника за имуществени вреди. Направеният от ищеца разход не се дължал на незаконна дейност на органа по приходите, който е издал оспорения акт. Съдът взел предвид, че актът не е отменен заради допуснати при издаването му нарушения, а заради изтичането на погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за установените с акта задължения за ДНИ, ТБО и ДБС за периода 2007 - 2009 година. Административният съд се позовал на обстоятелството, че към датата на съставянето на акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015 г. на орган по приходите в Община Ямбол не е била изтекла абсолютната 10–годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Поради това към този момент органът по приходите не е имал задължение да отпише публичните вземания служебно по реда на чл. 173, ал. 2 ДОПК. Органът действал законосъобразно, в защита на обществения интерес като включил в издадения акт и задълженията за периода 2007 г. – 2009 г. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне имуществената отговорност за обезщетяване на вреди, следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. По делото са били установени предпоставките за имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Актът за установяване на задължения по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015 г. на орган по приходите в Община Ямбол за сумата 339, 96 лева, представляваща данъчни задължения за периода от 2007 до 2009 година е частично отменен. Видно от представения по адм. дело № 104/2019 г. договор за правна защита и съдействие, ищецът е упълномощил адвокат Ж. Георгиева от Адвокатски колектив– Ямбол, на която е заплатил възнаграждение в размер на 350 лева. Претендираната от ищеца сума от 131, 15 лева е съразмерна на уважената част от жалбата му пред горестоящия административен орган. Съгласно приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В случая е налице пряка и непосредствена връзка между издадения акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015 г. и направения от ищеца разход. Без осъществената адвокатска помощ за обжалването на акта той не би бил отменен и ищецът не би могъл да се възползва от последиците на погасителната давност. Отмяната на акта е осъществена поради неговото противоречие със закона независимо от основанието, с което е мотивирано решението на горестоящия административен орган. Поради това решението на Административния съд-Ямбол следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да се постанови друго, с което Община Ямбол бъде осъдена да заплати на Д. Динев сумата 131, 15 лева като обезщетение за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по административен ред на акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015 г. на орган по приходите в Община Ямбол, частично отменен с решение № 2801-02421/08.02.2019 г. на директора на Дирекция "Местни приходи" в Община Ямбол, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2019 г. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят и направените разноски. Разноските на ищеца за първата инстанция са в размер на 310 лева, а тези за касационната инстанция - в размер на 505 лева. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което разноските следва да се присъдят в пълния им размер от 715 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд