Решение № 412 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2017 г.

Решение № 412 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 179 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИАВКВПД) против заповед № РД-9Р-41/2.12.2016 г. на министъра на културата, подписана "За министър" от заместник-министър Б. Петрунов, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) е наредена промяна в статута на обект "К., м. Урдовица" на морския бряг, с класификация на археологическа недвижима културна ценност и с категория "местно значение", на обект "Ранновизантийска и средновековна крепост на полуостров "Урдовиза", с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория "национално значение". Жалбоподателят оспорва заповедта с възражение за липса на мотиви относно промяната в статута и категорията на обекта . Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 48, т. 2 от ЗКН и чл. 50, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКН, както и че управляваните от ИАВКВПД имоти частна държавна собственост, намиращи с в землището на град К. и имащи кадастрални идентификатори № 37023.501.672, № 37023.501.673, № 37023.501.686, № 37023.501.696, № 37023.501.674, № 37023.501.707, № 37023.501.720 и № 37023.501.736 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-94/21.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, неправилно и без основание са включени в границите на обекта като части от имот със стар идентификатор № 37023.501.671 и № 37023.501.695. Ответната страна - министъра на културата, представляван от юрк. Кацарова, намира жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че жалбоподателят, в качеството си на управляващ и стопанисващ по см. на чл. 14 от Закона за държавната собственост описаните по-горе имоти частна държавна собственост, е засегнат от издадения административен акт чрез въвежданите от акта ограничения в ползването на имотите намира, че жалбата е подадена от надлежна страна по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 184 от АПК. Жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 11.01.2017 г., която дата попада в установения 14-дневен срок, съгласно чл. 179 от АПК, с оглед факта, че актът е съобщен по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКН на ИАВКВПД на 29.12.2016 г. При тези съображения, Върховният административен съд, намира, че жалбата е редовно подадена от надлежна страна, в срок и против подлежащ на съдебен контрол административен акт. С оглед факта, че актът е издаден в условията на заместване и от името на министъра на културата, спорът се явява и подсъден като първа инстанция на ВАС на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК във вр. с т . 1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. Разгледана по същество жалба е основателна. Предмет на оспорване е заповед № РД-9Р-41/2.12.2016 г., подписана "За министър" от заместник-министър Б. Петрунов, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 от ЗКН е наредена промяна в статута на обект "К., м. Урдовица" на морския бряг, с класификация на археологическа недвижима културна ценност и с категория "местно значение", на обект "Ранновизантийска и средновековна крепост на полуостров "Урдовиза", с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория "национално значение". Спор между страните относно компетентността и формата на акта няма, но съдът служебно и в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК установи, че актът е в изискуемата от закона писмена форма и е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗКН във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗКН. Този извод на съда е основан на факта, че заповедта е издадена от заместник - министър, действащ в условията на замествате на министъра на културата по силата на негова заповед № РД-09-954/28.11.2016 г. за периода от 30.11.2016 г. до 2.12.2016 г. включително, както и на обстоятелствата, че предметът на волеизявлението е промяна в статута на групова недвижима културна ценност към категория "национално значение". В този смисъл, съдът намира, че процесната заповед е действителна и не следва да бъде обявявана за нищожна. Съдът като приема, че по своя характер, заповедта представлява административна мярка, насочена към опазване на недвижима културна ценност, целяща изменение (прекатегоризиране) във вече установен статут на ценността и следващите се от това режими за опазване, както и като отчита, че заповедта няма адресати на произтичащите от нея права и задължения и не е насочена към отделни субекти, а напротив към непределен кръг от такива, то намира, че заповедта като такава отговаря на определението по чл. 65 от АПК за общ административен акт. В този смисъл проверката за спазването на административно производствените правила при издаването на акта следва да бъде съобразена с посочения вече характер на акта и представените по делото доказателства. С определение от 21.02.2017 г., съдът, с оглед разпределението на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, указа на ответната страна, че следва да представи доказателства за спазване на процедурата по издаване на общ административен акт, уредени в раздел II, глава V от дял II на АПК. В тази връзка, ответната страна с молба от 12.05.2017 г. се е позовала на факта, че с нейно писмо № 04-05-383/9.12.2016 г. по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗКН е уведомила общинската администрация за издадения административен акт. При така заявената позиция на ответната страна и като констатира, че по делото не са представени доказателства за откриване на производството по издаване на административния акт, както и за публичното оповестяването за откритото производство, съдът намира, че при издаването на акта е допуснато нарушение на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно посочената норма, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, както и че уведомяването включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. В случая по делото не бе установен нито нарочен акт за откриване на производството, нито какъвто й да било начин на оповестяване. Следва да се отбележи, че ЗКН като специален закон не съдържа норма, която да въвежда процесуални правила, изключващи приложението на общата норма на чл. 66 от АПК. Констатираното нарушение съдът намира за съществено и налагащо отмяна на административния акт като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Нарушението следва да се определи като съществено, тъй като е довело до едностранно проведено административно производство, в което заинтересованите страни, вкл. настоящият жалбоподател, не са имали никаква възможност за участие и упражняване на правото им на защита. При така проведеното производство като краен резултата е възпрепятствано прилагането на основни принципи на административния процес, а именно принципа за равенство, уреден в чл. 9 от АПК, и принципа за достъпност, публичност и прозрачност, уреден в чл. 12 от АПК. Следва да се посочи, че позоваването от ответната страна на писмо № 04-05-383/9.12.2016 г., като доказателство за спазването на реда за издаване на акта е недостатъчно. Безспорно цитираният документ свидетелства за изпълнение на задълженията на ответната страна, произтичащи от чл. 66, ал. 1 от ЗКН, а именно за уведомяване на общинската администрация за издадения административен акт. Спазването на реда за съобщаване на издадения акт обаче не е относимо и не санира установените пропуски на производството, предхождащи самото издаване на акта. При тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, обжалваният акт следва да бъде отменен и преписката върната на органа за ново разглеждане, при което производството по прекатегоризиране на археологическия обект бъде проведено отново при съобразяване с изискванията за откриване на производството и уведомяване за предстоящото издаване на общия административен акт по реда по чл. 66 и сл. от АПК. Констатираната незаконосъобразност на акта поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила прави безпредметно обсъждането на материалната му законосъобразност по см. на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, което не е придружено със списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът намира, че искането е основателно за сумата от 200 лева, от които 100 лева заплатен депозит по допусната съдебно-техническа експертиза и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,