Решение № 10963 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14968/2011 г.

Решение № 10963 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14968/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Аурубис България" АД със седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп, Индустриална зона, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Йорданова, срещу решение № 4230 от 27.09.2011 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6851/2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел в мотивите на своето решение, че от страна на доставчика "Аурубис Инженеринг" ЕАД /предишни наименования "Кумерио България" АД и "Юнион Миниер България" АД/, както и от страна на ревизираното дружество, не са представени доказателства, установяващи реалното предоставяне на управленски услуги по договор от 1.10.1997 г., предмет на 14 броя фактури, издадени в периода 1.07.07 г. - 31.07.08 г. Представени са доказателства, установяващи предоставянето на услуги, свързани с оценка на съответствието на инвестиционни проекти. Дружеството - доставчик притежава лиценз за извършване на оценка на съответствието на инвестиционни проекти и осъществяване на независим строителен надзор. Неправилно съдът е приел, че консултантската услуга, свързана с оценка на съответствието на инвестиционни проекти, е фактурирана заедно с осъществяването на независим строителен надзор в издадените фактури за независим строителен надзор, по които е признато с РА правото на данъчен кредит. Подизпълнителят на "Аурубис Инженеринг" ЕАД - "Нейтив" ЕООД при извършената насрещна проверка е представил договор и издадени фактури за предоставени общи административни услуги. Доказано е също така, че във връзка с предоставянето на услугите доставчикът е направил и отчел разходи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му относно отказано право на данъчен кредит в размер на 209 479 лв. по фактурите, издадени от "Кумерио България" АД /сега "Аурубис Инженеринг" ЕАД/. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гърбелова. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. С обжалваното решение АССГ е изменил Ревизионен акт /РА/ № 990000142/18.01.2010 г., издаден от ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, в потвърдената му част с решение № 1099/26.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, като вместо установеното задължение за внасяне в размер на 24 109.60 лв. определя сума за възстановяване в размер на 3 033 762.62 лв., представляваща лихва за забава върху възстановена сума за ДДС. В обжалваната част относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС в размер на 209 479 лв. по 14 броя фактури, издадени от "Кумерио България" АД /сега "Аурубис Инженеринг" ЕАД/, за данъчните периоди от 1.07.07 г. - 31.07.08 г. РА е потвърден като законосъобразен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в договора от 1.10.97 г. са изброени в 11 точки на чл. 1 множество услуги, но нито в ревизионното производство, нито в производството по съдебно обжалване на РА, са представени доказателства за реалното им предоставяне от доставчика. Доказано е предоставянето на услугите, свързани с технически надзор и оценка на съответствието на инвестиционните проекти. Същите са фактурирани отделно във фактури с предмет услуги за независим строителен надзор, по които е признато с РА правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от чл. 1 от договора тези услуги са обособени като една отделна самостоятелна услуга. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е неоснователна. В договора за управленски услуги от 1.10.97 г. е договорено изпълнителят да предоставя следните услуги: периодични съвети и консултации на ниво изпълнителни органи, помощ при набиране, обучението и назначаването на персонал за финансови и административни длъжности; счетоводни и финансови услуги; международни и местни правни и данъчни услуги; услуги, свързани с опазване на околната среда - изготвяне и подаване на необходими или поискани доклади от регулаторните агенции, банки или финансови институции; застрахователни услуги; съвети и консултации във връзка с информационните системи; съвети и помощ във връзка с геоложки проучвания, инженерни услуги, проектиране, обществени поръчки, управление на строежите; съвети и консултации по въпросите на безопасността. Във фактурите е посочено единствено "основание и предмет на сделката - управленски услуги по договор" без да е конкретизиран вида на услугите. Към фактурите няма съставени други документи, чрез които да може да се установи конкретно вида, обема, характера, съдържанието на фактурираните услуги. Не се оспорва от жалбоподателя установеното в хода на ревизията, че от страна на доставчика са отчетени счетоводно направени разходи за възнаграждения по граждански договори с физически лица, заплати, осигуровки, командировки. Минимална част от разходите са за счетоводни услуги и застраховки. По отношение на изплатените възнаграждения по граждански договори на 12 физически лица е установено, че се касае за договори за възлагане упражняването на строителен надзор. В хода на ревизионното производство и в съдебното производство са представени сключените договори за строителен надзор или за възлагане дейности по оценяване съответствието на инвестиционни проекти и упражняване на строителен надзор. Доставчикът е титуляр на Лиценз № 524/12.06.06 г., издаден от МРРБ за осъществяване на дейността консултант по чл. 167, ал. 2 от ЗУТ. В договорите, сключени през 2007 г., представени в хода на ревизионното производство, с които се възлагат на физически лица дейности по оценяване съответствието на инвестиционни проекти и упражняване на строителен надзор, е договорено месечно възнаграждение в размер на 200 лв. общо за дейността, свързана със строителен надзор и дейността, свързана с оценката на съответствието на инвестиционни проекти /л. 1681 и следв./. В производството по съдебно обжалване на РА от страна на жалбоподателя са представени договори със същия предмет, сключени през м. септември 2006 г., в които е договорено, че възнаграждението ще се определи в анекс за всеки конкретен проект и ще се изплаща след двустранно подписване на приемо-предавателен протокол. Приемо-предавателни протоколи, с които са приети изготвените комплексни доклади за оценка на съответствието на различни инвестиционни проекти, не са представени и не е доказано изплащането на отделно възнаграждение за тази дейност и отделно за строителния надзор. Безспорно също така е установено, че за услугите, свързани със строителен надзор, са издадени отделни фактури и по тези фактури с РА е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид обстоятелството, че с договорите на физическите лица е възлагано осъществяването и на двете консултантски услуги по чл. 166, т. 1 от ЗУТ и в някои от тях е договорено заплащането на месечно възнаграждение в размер на 200 лв. общо, а към другите договори не са представени анекси или приемо-предавателни протоколи за определяне на възнаграждение само за дейността оценка на съответствието на инвестиционни проекти, то при така заплащаните общо възнаграждения по тези договори, не може да се приеме, че във връзка с тези консултантски дейности са отчетени отделно разходи за едната и за другата и във фактурите с предмет строителен надзор са включени само тези услуги, а във фактурите с предмет управленски услуги по договор са включени услугите, свързани с оценка на инвестиционни проекти. Според заключението на вещото лице, стойността на предоставените услуги за строителен надзор е 26 000 лв., а тази на управленските услуги - 1 073 395 лв. Несъстоятелно с оглед разликата в цената на услугите е да се твърди, че управленските услуги са преди всичко технически консултантски услуги, свързани с оценка на съответствието на инвестиционни проекти. От друга страна, ако те са предоставяни отделно от услугите, свързани със строителен надзор, то следваше и за тях отделно да се издадат фактури с този предмет. Както беше посочено по-горе, при липса на конкретизация на вида и характера на предоставените услуги по издадените фактури, няма как да се прецени дали тези услуги включват и дейността по оценка на инвестиционни проекти. Доказателства за предоставяне на някои от другите, изброени в договора услуги, не са представени. Що се отнася до фактурите, издадени от "Нейтив" ЕООД с получател "Кумерио България" АД, те също са с предмет "услуга съгласно договор". Представен е договор, съгласно който доставчикът се задължава да предоставя на "Кумерио България" АД оперативен мениджмънт, проектен мениджмънт, други консултантски услуги. От така издадените фактури и от договора, сключен между "Нейтив" ЕООД и "Кумерио България" АД в сила от 1.12.07 г. /л. 1434 и следв./ не се установява връзка между предоставяните от "Нейтив" ЕООД на "Кумерио България" АД услуги и тези, фактурирани от "Кумерио България" АД на дружеството - жалбоподател. Към тях също няма съставени други допълнителни документи, които да конкретизират услугите и чрез които евентуално би могла да се докаже такава връзка. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 4640 лв., определено съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова не му е присъдено за първоинстанционното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,