Решение № 14011 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2018 г.
ВАСII отделение15.11.2018 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2419/11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11514/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Б. Петков от [населено място] да заплати на В. Наков от с. [населено място], район [район], [община] община сумата от 1000 лв. - разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14011 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Петков от [населено място] против решение № 2419/11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11514/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед № 18-2735/07.04.2015 г. на началника на СГКК-С. за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., Столична община и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът В. Наков оспорва жалбата. Ответникът началник на СГКК-С. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изменение в КК за незаконосъобразна – издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по уведомяване на заинтересована страна за започване на производството и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че оспореното изменение се състои в изменение границите на поземлени имоти с идентификатори 14831.6507.5 и 14831.6507.24 в съответствие с границите на имот № 6107. 24 по плана на новообразуваните имоти за м. "Терасите", с. Г., одобрен със заповед № РД-15-ЗЗ/02.11.2005 г. Правилно административният съд приема, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 51- чл. 54 ЗКИР, след изм. с ДВ, бр. 49/2014 г., съгласно което отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки и подписването му от всички заинтересовани лица като условие за изменение на одобрената КККР при непълнота или грешка. В ЗКИР не е предвидено изрично задължение за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство за изменение на одобрена КККР. Такова обаче се извежда от изискванията на чл. 26, ал. 1, чл. 35 и чл. 36 АПК за издаване на индивидуален административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Всички лица, които са заинтересовани от изхода на административното производство, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права - чл. 8 АПК. С оглед гарантиране на правата им е и задължението за уведомяване за започване на производството. В случая процедурата по уведомяване на засегнатите от исканото изменение на КК не е спазена и с това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е прието в обжалваното решение. Изводите на административния съд са направени въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че е налице спор за материално право на засегнатите от изменението поземлени имоти. Този спор подлежи на решаване по исков ред и е пречка за предварително одобряване на изменение на КККР, съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Като е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, който е направил своевременно искане за това и до доказания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,