Решение № 3623 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2015 г.

Решение № 3623 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П. срещу решение № 143/7.10.2015 г., постановено по адм. д. 178/2015 г. по описа на Административен съд - С. (АС-С.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмените бележки. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - Полицейски орган - старши полицай при ГООР - Районно управление "Полиция" (РУП) - С. към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - С., И. Ж. И., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 143/07.10.2015 г., постановено по адм. д. 178/2015 г. по описа на АС-С. е отхвърлена жалбата на Д. Д. П. против Заповед за задържане на лице № 330 А/07.06.2015 г. на полицейски орган при Районно управление "Полиция" - С. към ОДМВР - С. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване при прилагане на принципното тълкуване на закона, направено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС - втора колегия, т. 4. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена и при спазване на изискванията на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно, че на 07.06.2015 г. при съставяне на АУАН по чл. 39, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на О. С. (НОРТОС) на друго лице, Д. П. се е опитал да попречи на старши полицай Ж. А. да изпълни служебните си задължения, опирайки се на отворения прозорец на патрулния автомобил и уговаряйки същия да не съставя акт за нарушение, като към него е отправеното разпореждане от полицейски орган старши полицай Иванов, който бил ръководител на дежурна група, да не пречи на старши полицай Атанасов да изпълнява служебните си задължения. Д. П. продължил да стои на вратата на автомобила, опрян с ръце на отворения прозорец, отправял забележки към служителите на реда, че отново ще се видят в съда, твърдейки, че актът "ще падне" и уговаряйки полицаите да не съставят акт за нарушение, като след отправено отново от старши полицай Иванов и старши полицай Атанасов разпореждане към Пантелеев да не пречи на съставянето на акта и да се отдръпне на 2-3 метра от патрулния автомобил, същият не изпълнил устното разпореждане да се отдалечи от автомобила и да не пречи на съставянето на акта, а извадил телефон да заснеме полицаите, при което същите го предупредили, че снимането не е разрешено, но той не изпълнил разпореждането и тогава полицаите излезли от патрулния автомобил и му поискали документ за самоличност. Пантелеев отказва доброволно и не изпълнява устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за самоличност и да му бъде извършен предварителен частичен обиск, поради което и на основание чл. 85, ал. 1 от ЗМВР полицаите са използвали физическа сила и помощни средства /белезници/. Това поведение правилно е преценено от рашаващия съд като нарушение на полицейското разпореждане и е насочено към осуетяване на служебните задължения на полицейските органи във връзка с възложената им превантивна и правоохранителна дейност. Така установената фактическа обстановка покрива хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно цитираната разпоредба полицейският орган има правомощие да задържи лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Фактическите обстоятелства, при които е издадена оспорената пред АС-С. заповед се установяват по категоричен начин от докладна записка рег. № 14964/07.06.2015 г. и докладна записка рег. № 1670р-15722 от 16.06.2015 г. от старши полица И. И. Неоснователно оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК с доводи, че в оспорената заповед се съдържа само правното основание за издаването й, но не и други мотиви. В случая административният съд правилно е преценил, че заповедта за задържане е мотивирана, като същата, както и съдебното решение са съобразени с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд - втора колегия, т. 4. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В случая от приложените по делото докладни записки и обяснения, които не са оспорени в съдебната фаза на производството, се установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, които пряко кореспондират с изрично посочено правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. С поведението си Д. П. съзнателно и директно е възпрепятствал изпълнение на служебни задължения от полицейския орган, независимо, че изрично е бил уведомен за тях като му е отправено устно разпореждане как да съобрази поведението с изискванията на обществения ред. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-С. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон и не е налице незаконно ограничаване на свободата на Д. П. по смисъла на ЕКПЧ. В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В заповедта за задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно фактическите основания са изложени в докладна записка рег. № 14964/07.06.2015 г. и докладна записка рег. № 1670р-15722 от 16.06.2015 г. от старши полица И. И. Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая е установено, че жалбоподателят, въпреки отправено предупреждение, предприема действия, с които препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи по съставяне на АУАН, опит да се снима с телефон съставянето на акта, отправянето на неуважителни реплики, препятства проверка на личните документи и да му бъде извършен предварителен частичен обиск, като след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. b) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че марката е приложена на предвидено в закон основание, по установения ред и е в съответствие с възможността, предвидена от Конвенцията, за законно ограничаване правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано от закон. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния закон, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,