Решение № 209 от 2.4.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200228/2024 г.

Производството е по чл. 346, т. 4 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Т. М. П. против определение от 25.01.2024г. по в.н.о.х.д. № 538/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което поради оттегляне на въззивните жалби производството е било прекратено. В касационната жалба и допълнението към нея подсъдимият моли определението да бъде отменено и делото да се върне на апелативния съд за продължаване на съдебното следствените действия по него. В касационната жалба не се оспорва изявлението за оттегляне на жалбата и неговия доброволен характер. Твърди се обаче, че изявлението е направено под влияние на емоция вследствие от узнаване за издадена спрямо касатора присъда. В съдебно заседание подсъдимият П. не се явява. Защитникът му – адвокат Д. И., пледира за уважаване на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. За да се произнесе Върховният касационен съд съобрази следното: След проведено съкратено следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК с присъда № 67 от 20.09.2023 г. по н.о.х.д. № 1534/2023 г. Окръжен съд Пловдив е признал подсъдимите Т. М. П. и Б. Е. П. за виновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на съд. Срещу присъдата е била подадена въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия П. - а. И.. Обща въззивна жалба е била подадена и от двамата подсъдими Т. П. и Б. П.. В жалбите е поискана проверка на атакувания акт, приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, намаляване на наложеното на подсъдимите наказание и промяна на режима, при който е прието, че лишаването от свобода следва да се изтърпява от тях. По жалбите в АС-Пловдив е образувано в.н.о.х.д. №538/2023 г. С молба от 25.01.2024 г., депозирана преди даване ход на делото пред въззивния съд, адв. Б. Н. – служебен защитник на подс. Б. П., е заявила, че последният оттегля подадената от него жалба. В съдебно заседание на 25.01.2024 г., преди даване ход на делото, в присъствието на служебните си защитници и двамата подсъдими са заявили, че желаят да оттеглят подадената от тях обща въззивна жалба. Изрично заявление за оттегляне на подадената от него въззивна жалба е направил и служебният защитник на П.. Имайки предвид тези недвусмислено изразени и обективирани в съдебния протокол изявления на страните, на основание чл. 324, ал. 1 от НПК въззивният съд е прекратил производството по в.н.о.х.д. № 538/2023 г. Именно това определение е предмет на обжалване пред касационния съд, като недоволство от издаването му е изразил единствено подсъдимият Т. П.. Касационната жалба на подсъдимия П. е процесуално допустима. Тя е подадена от активно легитимирана страна, в 15-дневния срок, който е започнал да тече от датата, на която в откритото заседание на въззивния съд оспореното определение е издадено. Касационната жалба е подадена срещу акт постановен за първи път във въззивното производство, който прегражда пътя на наказателното производство, и напълно се вписва в характеристиките на актовете по чл. 346, т. 4 от НПК, предмет на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оттеглянето на въззивната жалба или протест има своя правен регламент в текста на чл. 324 от НПК. Оттеглянето е способ за прекратяване на съответното производство, образувано по въззивни жалби или протести, и няма самостоятелен характер, а е част от правото на жалба и протест. За да породи присъщото си действие и да послужи като редовно основание за прекратяване на производство, оттеглянето трябва да отговаря на определени изисквания за редовност. По-конкретно то следва да е подадено от легитимирано лице – подател на съответната жалба или протест; да е направено писмено или устно до започване на съдебното следствие пред въззивния съд, а ако такова не се провежда – до започване на съдебните прения; да е извършено със съгласието на подсъдимия, ако въззивната жалба е подадена от защитник; както и да е изразено ясно и недвусмислено, в резултат на свободна воля на неговия автор. Наличието на тези общи предпоставки вярно е преценено от Апелативен съд-София, пред когото касаторът подсъдим лично и в присъствие на защитник е направил еднозначно изявление за оттегляне на въззивната жалба. След като изявлението на подсъдимия е направено в публично и открито съдебно заседание, в присъствието на защитник, без условности и резерви, следва да се приеме, че оттеглянето е резултат от самостоятелно формирана воля на касатора и той е бил напълно наясно с последиците от него. По делото няма данни за липсата на доброволност при направата на това изявление, нито пък такива, че подсъдимият не е разбрал последиците от прекратяването и преграждащия му произнасянето по въззивната жалба характер. Такива твърдения не се съдържат и в самата касационна жалба. Твърдението в жалбата, че оттеглянето е невалидно, тъй като е било направено под влияние на лична емоция на подсъдимия, породена от узнаване за издадената срещу него присъда № 67 по н.о.х.д. № 1534/2023 г. на ОС-Пловдив няма онази релевантност, която касаторът иска да му придаде. След като психичното състояние на подсъдимия е позволявало да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си, „емоцията“, която той твърди да е изпитвал, не може да заличи правната значимост на извършеното от него оттегляне на въззивната жалба. За пълнота следва да се посочи, че за издаването на цитираната в касационната жалба присъда подсъдимият е узнал още при нейното произнасяне в публичното съдебно заседание на ОС-Пловдив, проведено на 20.09.2023 г. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение