Решение № 4907 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2008 г.

Решение № 4907 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Никола Стефанов Дичев от гр. София е подадена чрез упълномощен адв. Илия Илиев против решение от 31.07.2008 г., постановено от Софийски градски съд, административна колегия, III-3 отделение по адм. д. № 384/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е изключил от доказателствения материал по делото удостоверение № 27 от 22.12.1987 г. и е приел, че не му е предоставено право на ползване на процесния имот. Касаторът твърди, че посоченото удостоверение само материализира решение № 4 от 22.12.1987 г. на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване, след вземането на което ползването е предоставено от секретаря на Районната комисия, в чието правомощие е било да издава удостоверения за предоставено право на ползване. Втората касационна жалба е подадена от СО - район "Панчарево", чрез упълномощен юрисконсулт А. Минчева, която също заявява, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Двамата касатори твърдят, че съдът не е обсъждал построената в имота сграда и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата на бившите собственици на имота. Ответниците - Алина Стоянова Илиева, Христо Иванов Градинарски, Вера Георгиева Велкова и Христо Каменов Велков оспорват касационните жалби с писмено становище и чрез Христо Градинарски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение жалбите като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, защото съдът е проявил необходимата процесуална активност - изслушал е експертизи и свидетели, след което обосновано е приел, че ползвателят не е доказал качеството си на правоимащо лице по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесулано допустими - подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение от 31.07.2008 г. е отменена заповед № РД - 46 - 75/24.11.2005 г. на кмета на район "Панчарево" - СО по жалба на Алина Стоянова Илиева, Христо Иванов Градинарски, Вера Георгиева Велкова и Христо Каменов Велков и ответникът е осъден за заплащане на разноски 510 лв. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че оспорената заповед е издадена без да да налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки в разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че заинтересованата страна Никола Стефанов Дичев се легитимира като ползвател с удостоверение № 27 от 22.12.1987 г., което е оспорено от жалбоподателите по адм. д. № 384/2006 г. Първоинстанционният съд след изслушване и приемане на основна и допълнителна криминалистични експертизи е преценил, че посоченото удостоверение следва да се изключи от доказателствения материал по делото, тъй като е установено, че му е придаден вид, че изхожда от председателя на РНС "Девети септември", но лицето, което е изпълнявало по същото време тази функция не е подписало документа. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че не е доказано в полза на заинтересованата страна да е предоставено по предвидения за това ред право на ползване по някой от актовете, визирани в § 4, ал. 1 и ал. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото точно е преценено, че за да се придобие право на собственост при условията на претендирания § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице кумулативно дадени предпоставки: 1. (на ползвателя да е предоставено право на ползване върху имота по ред и изисквания на актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2.) ползвателят да е построил сграда в имота до 01.03.1991 г. В конкретния случай е безспорно установено, че ползвателят Никола Стефанов Дичев не е представил годни доказателства за изпълнение на първото императивно изискване на законодателя. Чрез приетата основна криминалистична експертиза е установено по безспорен начин, че удостоверение № 27 от 22.12.1987 г. не е подписано от лицето Тодорка Костадинова Петрова, тогава заемаща длъжността "председател на ИК на РНС "Девети септември", както и, че отпечатъкът от кръгъл печат в областта на подписа на удостоверението не е идентичен с печата на ИК на РНС "Девети септември". В касационните жалби се развива тезата, че посоченото удостоверение само материализира решение № 4 от 22.12.1987 г. на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване, след вземането на което ползването е предоставено от секретаря на Районната комисия, в чието правомощие е било да издава удостоверения за предоставено право на ползване. Това твърдение е голословно, тъй като доказателства в този смисъл не са представени от касаторите и дори ако бяха представени, те биха били недопустими с оглед забраната за нови фактически установявания, предвидена в текста на чл. 220 от АПК. При първоинстанционното разглеждане на делото административният орган и ползвателят са разполагали с процесуалната възможност да представят доказателството, на което се позовават - решение № 4 от 22.12.1987 г. или да поискат съдебно удостоверение за снабдяването с този документ, но това не е направено. Неоснователно е и твърдението, че секретарят на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване е притежавал правомощие да издава удостоверения за предоставено право на ползване, тъй като в представеното удостоверение № 27 от 22.12.1987 г. изрично е предвидено подписването му освен от секретаря и от председател на ИК на РНС "Девети септември", както и подпечатването с надлежен печат на РНС, които изисквания в конкретния случай не е налице. Неоснователно са възраженията в касационните жалби, че Софийският градски съд не е обсъдил построената от ползвателя сграда. В мотивите на обжалваното съдебно решение е вписано изрично, че са опровергани от доказателствата твърденията на жалбоподателите, че сградата е построена след 1992 г. Освен това първоинстанционният съд е изложил правилни съображения относно доводите за незаконния статут на постройката - не са предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство и са извън предмета на този спор. В конкретната хипотеза наличието на построена сграда е без правно значение с оглед безспорно установения правнорелевантен факт, че ползвателят не притежава годен документ, чрез който да се легитимира като правоимащо лице по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето им. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,