Решение № 9635 от 31.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Русе, подадена чрез гл.юрк. Янкова, против Решение 277 от 29.04.2021 г., постановено по адм.дело 514/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено Решение 32-185665 от 30.06.2020 г., поправено с Решение 32-231002/07.08.2020 г. на Директора на ТД Дунавска /тогава, бел.моя/ и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че неправилно съдът при разрешаване на спора относно правилното тарифно класира на стока 2 по процесната митническа декларация /МД/ е кредитирал заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, а не тази изготвена от ЦМЛ към Агенция Митници. В тази връзка се настоява да се приеме, че по делото не е установено за същата стока промазване, покритие, импрегниране или ламиниране, поради което и неправилно е декларирана с код по Комбинирана Номенклатура /КН/ 59019000. Поддържа, че съобразно установените посредством експертизата, изготвена от ЦМЛ на Агенция Митници, нейни характеристики правилното тарифно класиране е в позиция 5514, код по КН 55142100, определен съобразно Общите Правила за тълкуване на КН, конкретно Правило 1 и Правило 6. На второ място касаторът счита, че административният орган не е допуснал нарушения на административно производствените правила, правилно е приложил материалния закон, и при наличието на всички предпоставки за това законосъобразно е определили и митническата стойност на процесните стоки / 1 и 2/ по реда на чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като е доказал обоснованите си съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, посочил е конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи. По тези подробни развити в касационната жалба съображения моли да се отмени обжалваното решение, като се разреши спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорения индивидуален административен акт. Заявява претенция за присъждане на сторените в процеса разноски, вкл. и дължимото юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по смисъла на чл. 75 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът "Туна Ууд ЕООД, гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Раков оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила оспорения съдебен акт като правилен, законосъобразен и обоснован, за което излага подробни съображения в депозиран писмен отговор, поддържан в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение 32-185665 от 30.06.2020 г., на Директора на ТД Дунавска /сега с променено наименование на ТДМитница Русе, което наименование ще бъде използвано в това решение, бел. моя/ при Агенция Митници, с което на основание чл. 5 т. 39, чл. 22, чл. 48, чл. 74 § 2 б.б, чл. 77 § 1 вр. с чл. 85 § 1, чл. 101 § 1 вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 15 ал.2, т.8, чл.19, чл. 84 ал. 1 т. 1, чл. 195ба от Закона за митниците /ЗМ/, чл. 54 ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по митническа декларация MRN 19BG004303006482R6 от 01.10.2019 г.; коригирана е клетка 4/16 Метод на определяне стойността на 6 (вместо 1); определена е нова митническа стойност на всяка една от същите стоки; разпоредена е съответната корекция на митническата декларация, вкл. са коригирани клетки изчисляване на вземанията и като краен резултат са определени като дължими суми за доплащане: мито общо в размер на 3 266,01 лева и ДДС 6 305,10 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС и чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. С Решение 32-231002/07.08.2020 г. на Директора на ТД Митница Русе на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 и във вр. с чл. 62 ал.1 от АПК и чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС преждепосоченото решение е допълнено в т. 2.2 и т. 3 по следния начин: т. 2.2 е допълнена като за стока 2 е определен нов ТАРИК код 5514210000 (вместо декларирания 5901900000), кл. 8/6 статистическа стойност и кл. 6/14 код на стоката и дължими държавни вземания са коригирани, като е завишена данъчната основа при вноса на стока 1 и стока 2 и съоветно размерът на ДДС за доплащане на общо 7 947,14 лева. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С посоченото ЕАД е оформен режим "допускане за свободно обращение" на стока 1 плюшове, кадифе и хавлиени платове, трикотаж от синтетични или изкуствени влакна 435 рула, държава на износа Китай, деклариран произход Китай, с условие на доставката CIF Варна, обща фактурна стойност 24 260,40 USD, при курс за митнически цели 1,76950 л. за 1 USD; и на стока 2 тъкани, промазани с лепило или с нишестени материали от видовете, използвани за подвързване на книги и в картонажното производство, производство на калъфи или подобни приложения 309 рула, код по ТАРИК 5901900000, държава на износа Китай, деклариран произход Китай, с условие на доставката CIF Варна, обща фактурна стойност 13 127,55 USD, при курс за митнически цели 1,76950 лева за 1 USD, към която са приложени фактура, опаковъчен лист, фактура за транспорт и др. разходи, коносамент. Деклараторът е уведомен че стоките по ЕАД подлежат на проверка преди разрешаване вдигането поради възникнали съмнения относно правилното тарифно класиране и декларираната митническа облагаема стойност, в хода на който митнически контрол е извършена физическа проверка на стоките /установено е съответствие на фактически наличното с декларираните данни/, взети са проби от стоките, изготвени са митнически лабораторни експертизи от Централната митническа лаборатория на взетите проби. Въз основа на анализа на Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/ е прието, че стока 1 е с правилно тарифно класиране. За стока 2 данните от изготвената от ЦМЛ Митническа лабораторна експертиза дали основание на митническите органи, да приемат, че тя съставлява двуслойна тъкан, състояща се от горен лицев слой от преобладаващо теглово полиестерни щапелни влакна (54,6%), полиестерни нишки и памук, с тегло над 170 g/m², обагрена, със сплитка лито и долен слой подложка, изтъкана в сплитка лито, които два слоя са свързани чрез залепване, като основният характер на тъканта се определя от лицевия слой, който преобладава и теглово (84%), като видимо с просто око не се установява промазване, покритие, импрегниране или ламиниране съдържащи теглово по-малко от 85% синтетични шапелни влакна, смесени само с памук, обагрена, със сплитка от лико, без видимо промазване, покритие, импрегниране или ламиниране, което изключва декларираният код по ТАРИК 59019000, поради обстоятелството, че в Глава 59 от КН се класират импрегнирани, промазани, покрити или ламинирани тъкани, и е прието, че същата следва да се класира с код по ТАРИК 55142100, съобразно Правила 1, 3 б) и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и Забележка 2А) към раздел XI на КН. Наред с това с писмо peг. 32-233900/07.10.2019 г. на Директора на ТД Митница Русе във връзка с предприетите действия за проверка на декларираната митническа стойност на стоките при прилагане на разпоредбите на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от Туна УуддЕООД са изискани допълнителни документи. Дружеството е представило изисканите му документи, от които е установено вкл. и заплащането по проформа фактурата да е по банков път, но не са ангажирани търговски договори или друга бизнес кореспонденция предшестваща издаването на фактурата. С писмо рег. 32-86188 от 18.03.2020 г. дружеството е уведомено на основание чл. 26 от АПК за започване на административно производство във връзка с определяне на нова митническа облагаема стойност на процесните стоки, вкл. и за факта, че анализа на взетите пробите потвърждават правилното тарифно класиране на стока 1, но анализът на стока 2 обосновава извод, че тя следва да бъде класирана в код по ТАРИК 5514210000 и дължимото мито е в 8%. Последвало е издаването на оспореното Решение, според мотивите на което, в частта им относима към определянето на митническата облагаема стойност за стоките, въз основа на проучване на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MIS3A) е прието, че стойността на стоките по процесното ЕАД са значително по-ниски от средностатистическата стойност на стоките със същото описание, код по КН и сходни количества, приета от митническите органи. Този извод е въз основа на извършена съпоставка между декларираната стойност на стоките за единица тегло, усреднена справедлива цена (Fair price), генерирана от системата "THESEUS" на Joint Research Centre към Европейската комисия и наличните данни от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MIS3A). С позоваване на Решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 на СЕС, тази разлика е възприета като достатъчно основание за обосноваване на съмненията по отношение на декларираната от "Туна Ууд" ЕООД договорна стойност на стоките по МД с MRN 19BG004303006482R6/01.10.2019 г. и застъпване на становището, че тези съмнения не са отпаднали, поради което с позоваване на чл. 140 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията административният орган е приел, че същата не може да се определи съгласно чл. 70, §1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 без да се оспорва автентичността на предоставените документи, и да се пристъпи към определянето й по един от вторичните методи за това. В този порядък първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични (по смисъла на чл; 1 § 2 т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията) стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. б от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим по идентични съображения за сходни стоки по смисъла на легалното определение, заложено в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. в от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. г от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. В резултат като приложим е възприет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 година, съобразно който е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, по следния начин: за Стока 1 по 8,20 лв./кг, 3,80 лв/м МД 19BG003004003963R0/20.05.2019г. за стока 2 6,75 лв./кг, 1,68 лв/МТК - МД 19BG002005011999R0/16.07.2019 г. В хода на съдебния процес съдът е посочил, че страните не са представили нови доказателства, както и че са изготвени заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи, които кредитира изцяло, като обективни, компетентни и безпристрастно дадени. При тези фактически установявания, с обжалваното решение, съдът е приел митническото решение, в последствие и допълнено, за незаконосъобразно. За да постанови този резултат съдът е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен митнически орган по чл. 19, ал. 1 от ЗМ и в законово определената форма. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил, следното: По първият спорен момент по делото относно правилното тарифно класиране на стока 2 тъкани, промазани с лепило или с нишестени материали от видовете, използвани за подвързване на книги и в картонажното производство, производство на калъфи или подобни приложения 309 рула, анализирайки данните от изготвената от ЦМЛ митническа лабораторна експертиза и данни от интернет, съдът е приел, че при доказателствена тежест за тях митническите органи не са установили липсата на промазване на плата, следователно и неправилно тарифно класиране на стоката по код 59019000 от КН. Този извод е мотивиран по следния начин: използваният от ЦМЛ метод на изследване на този показател е визуално изследване, но при част от описаните в интернет множество начина за импрегниране /справка в тълковния речник за значението на думата промазване/ на плата само външния оглед не би позволил установяване на обработката. Това според съда е признато и в самата КН забележка 2 към глава 59 Импрегнирани, промазани, покрити или ламинирани тъкани, съгласно която от позиция 5903 се изключват тъканите, чието импрегниране, промазване или покритие не е забележимо с просто око. С тези съображения и предвид липсата на извършен химичен анализ на плата при изготвяне анализа от ЦМЛ, при положение че и микроскопският анализ е приет за недостатъчен, съдът е приел че не е установено по безспорен начин, че стоката не е водонепропусклива, чрез извършване на допълнителна обработка. В този порядък съдът е приел, че административният орган не е ангажирал годни доказателсва за извършеното от него тарифно класиране, доколкото именно в глава 59 от КН съобразно наименованието й се класират тъканите /а съгласно Забележка 1 се касае до тези от глави 50 до 55/, които са импрегнирани, промазани, покрити или ламинирани. По втория спорен момент относно правилното определяне на митническата облагаема стойност на стоките, съдът е приел, че е останала недоказана необходимостта от преминаване към вторичните способи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, вкл. конкретно по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 година, а отделно от това не се установява и казаният метод да е коректно приложен, с което е обоснована материалната незаконосъобразност на административния акт. Касационният съд намира изводите на АС Велико Търнова за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Установената от съда фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че първият спорен момент по делото е относно тарифното класиране на стока 2 по процесното ЕАД, описана като " тъкани, промазани с лепило или с нишестени материали от видовете, използвани за подвързване на книги и в картонажното производство, производство на калъфи или подобни приложения 309 рула. Комбинираната номенклатура (КН) се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (наричан по-долу само Регламент (ЕИО) 2658/87). Приложима спрямо фактите по делото и при съобразяване чл. 9 и чл. 12 от Регламент 2658/87 е редакцията на КН за 2019 г., следваща от Регламент за изпълнение (ЕС) 1018/1602 на Комисията от 4 октомври 2013 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87, която съгласно чл. 2 § 2 се прилага от 01.01.2019 г. Преди всичко следва да се посочи, че правната уредба, съдържаща се в Регламент (ЕИО) 2658/87, с който каза се е въведена като приложение КН на ЕС, сама по себе си създадена на база Хармонизираната система /ХС/, въведена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 01.01.1982 г.), и практиката на Съда на ЕС, изразена например в Решение от 11.01.2007 г. по дело С-400/05, т. 27, т. 28 и т. 29, и Решение по дело С-486/06, класирането на стоките следва да се извършва съобразно принципите, съдържащи се в Общите правила за тълкуване на ХС, респ. Общите правила за тълкуване на КН, като решаващи са обективните характеристики и качества на стоките, определени в текста на позициите по ХС/КН, като и в забележките към разделите и/или главите на същите, тълкуването на които е подпомогнато с Обяснителните бележки към КН, изготвени от Комисията, и Обяснителните бележки към ХС, изготвени от Световната митническа организация, като такъв обективен критерий може да бъде и предназначението на стоките, доколкото то е вътрешноприсъщо за този продукт. Изводите на съда за тарифното класиране на процесните стоки са съобразени с посочените правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. При спазване на тези правила, съдът мотивирано е обсъдил доказателствата по делото и е анализирал експертното заключение, прието в съдебната фаза на процеса и това изготвено от ЦМЛ, съвкупният анализ на които дава основание да се приеме, че стока 2 е 100 % полиестер, а отделно от това дори и спрямо заключението на ЦМЛ не съдържа повече от 170 гр./м2 памук, което изключва даденото тарифно класиране от митническите органи. Както следва от Глава 55 Щапелни синтетични или изкуствени влакна, позиция 5514, тя касае Тъкани от синтетични щапелни влакна, съдържащи тегловно по-малко от 85 % от тези влакна, смесени предимно или само с памук, с тегло, превишаващо 170 g/m², на които обективни характеристики в тяхната съвкупност Стока 2 не отговаря. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на извършеното с административния акт тарифно класиране на стоките е на митническите органи, при условията на пълно и главно доказване. В конкретния случай това задължение не е изпълнено, тъй като събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещо лице не подкрепят определеното в оспорения акт тарифно класиране на процесните стоки. Съдът не може да излезе извън предмета на правния спор и да определи ново, различно от поддържаното от митническия орган тарифно класиране. По въпроса за правилното определяне на митническата стойност на стоките. Както нееднократно се сочи в съдебната практика, митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл.74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Цитираното от митническите органи Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС не води до други изводи. Като е прието изрично в т. 36 от мотивите на същото Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения.. Именно към установяването на тези релевантни факти за разрешаване на тази част от правния спор е била частично насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. В този порядък необосновано съставът на Административен съд Велико Търново, очевидно е приел, че това изискване за надлежно мотивиране е спазено при уведомяването на вносителя. Противно на твърденията в касационната жалба същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане обстоятелства. Действително от него са изискани документи, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Такива документи и информация не са посочени в отправените до дружествата писма, не са част от материалите по административната преписка, нито са представени в хода на съдебния процес, въпреки изричните указания на съда към ответника в този смисъл. От друга страна правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая противно на аргументите в касационната жалба не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД Митница Русе при Агенция Митници (а и в останалите документи по преписката) дори не са посочени въпросните средни стойности, а и липсват каквито и да било данни дали са сравнявани конкретно данни за вносове в рамките на Съюза или тези конкретно на територията на Република България, дали касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Или правилно съдът е приел и че не е доказано и да са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по някой от регламентираните вторични методи. Отделно от това, както правилно е приел и съставът на административния съд, в случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. /това е използваният метод, съобразно мотивите на касатора, а и се поддържа и в касационната жалба/, без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно приетото заключение на вещото лице се установява, че цената на процесните стоки съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена, както и плащането на тази договорена цена, респ. от митническите органи не са събрани доказателства за стоката да е платена по-висока от декларираната цена. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Туна ууд ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 2 400 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници, съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Общия размер на допълнително вмените задължеия е 11 213,15 лева, но следва да се съобрази и обстоятелството, че правният спор е свързан и с правилното тарифно класиране на стоките, поради което се свързва с висока фактическа и правна сложност, което наред с осъществения обем процесуално представителство, води до извода за неоснователност на стореното възражение. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,