Решение № 2299 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2010 г.

Решение № 2299 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "Рав Инженеринг" ООД, чрез пълномощника си адв. Минчева, против решение № 1211/16.06.2010 г., постановено по адм. д. № 722/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. В жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила неправилно съдът е кредитирал приетата в хода на съдебното производство СТЕ, тъй като заключението на същата е необосновано. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В жалбата на "Рав Инженеринг" ООД се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в решение № 3432/16.03.2010 г. постановено по адм. дело № 13886/2009 г. на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 1462/20.08.2009 г. по адм. дело № 2066/2007 г. на Административен съд Варна в частта с която е отменен РА № 1800165/22.06.2007 г. на ТД на НАП гр. Русе, потвърден с решение № 624/24.09.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионният акт в частта относно определените данъчни задължения на "Рав Инженеринг" ООД за 2002 г.: данък за общините над 1270 лв. и данък върху печалбата в размера над 1714,50 лв.; за 2003 г. допълнително определен корпоративен данък в размер над 2206,93 лв., за 2004 г. определен допълнително корпоративен данък в размер над 1783,87 лв. и за 2005 г. определен допълнително корпоративен данък в размер над 1014,96 лв. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания РА, в частта с която за 2002 г. на "Рав Инженеринг" ООД е определен данък за общините по ЗКПО (отм.) в размера над 1270 лв., данък върху печалбата по ЗКПО (отм.) в размера над 1714,50 лв., за 2003 г. е определен корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размера над 2 206,93 лв., за 2004 г. е определен корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размера над 1783,87 лв. и за 2005 г. е определен корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размера над 1 014,96 лв. В останалата част жалбата на "Рав Инженеринг" ООД е отхвърлена. Предвид обстоятелството, че настоящото касационно производство е повторно, то на основание чл. 227, ал. 1 от АПК настоящият състав следва да реши делото по същество, поради липса на процесуална възможност за повторна отмяна на обжалваното решение. С оглед на изложеното на първо място следва да бъде посочено, че е основателен довода в жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за липса на мотиви, в частта в която АС е постановил диспозитива на обжалваното решение и е изчислил дължимия данък за внасяне по ЗКПО (отм.), поради което решението ще бъде изцяло отменено, въпреки частичното възприемане на фактическите и правни доводи на съда в обжалваното решение. За процесната 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) от органа по приходите е преобразуван финансовия резултат на дружеството-жалбоподател в посока на увеличение със сумата в размер на 20 000 лв., представляващи разходи по фактури, издадени от "Енергооптимум Шипков и сие" СД. Фактическите констатации на органа по приходите за приемане на посоченото правно основание са свързани с липса на реалност на доставките, поради което е прието, че същите са отчетени в нарушение на принципа на "документална обоснованост и е налице липса на съпоставимост между закупените от дружеството стоки и продадените. За двама от предходните доставчици е установено, че нямат данъчна регистрация. Относно разходи по фактури издадени от предходни доставчици "М и Л" ООД и "Тива" ООД, съдът е приел, че законосъобразно е прието от органите по приходи, че с тях не се документира настъпила за първи път стопанска операция, тъй като към тези дати продавачът не е притежавал стоките предмет на процесните фактури издадени от "Енергооптимум Шипков и сие" СД. Позовал се е на установеното в хода на ревизията, въз основа на проверка в електронния регистър на НАП - база данни, относно регистрацията на ЮЛ и ФЛ е установено, че няма регистрирани дружества с дан. №, ЕИК по Булстат и наименование, съвпадащи с тези на предходните доставчици "М и Л" ООД и "Тива" ООД. При каза установеното съдът е приел, че разхода е отчетен в нарушение на ЗСч., тъй като продавачът не е притежавал право на собственост върху стоката, поради което органите по приходи законосъобразно са преобразували финансовия резултат. Относно фактури № 6/26.12.2002 г. и № 8/27.12.2002 г., съдът е приел, че липсва съответствие между закупени и продадени стоки, поради което продавача не е притежавал право на собственост върху процесните стоки, следователно липсва стопанска операция, която да се документира с фактури, т. е налице е разход отчетен в нарушение на ЗСч. При така установеното съдът е приел, че за процесната година финансовия резултат на жалбоподателя законосъобразно е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сумата 12 700 лв., разходи по фактури, издадени от СД "Енергооптимум Шипков и сие". Относно останалите доставки по фактури издадени от предходни доставчици "Селта" ЕООД, "Алфа трейдинг С. К. М." ООД и от ЕТ "Жожо - В. Тодоров", съдът е приел, че отчетения разход следва да се признае, тъй като е налице реално извършване на доставката. Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат за същата финансова година на основание чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО със сумата 63 318,13 лв., представляващи разходи по фактури, издадени от "Шелф газ" ООД, отчетени в нарушение на принципа на съпоставимост между приходи и разходи, съдът е приел, че от заключението на приетата и неоспорена ССЕ се установява, че разходите за обекти на "Глаус импекс" АД и "Булмаркет ДМ" ООД за които е използвано процесното гориво са отчетени като незавършено строителство и не участват при формиране на финансовия резултат за 2002 г. Тези разходи фигурират и в представените в хода на ревизията справки от жалбоподателя за незавършено производство, поради което съдът е достигнал до извода, че органа по приходите в противоречие със събраните доказателства е приел, че е налице отчетен приход в нарушение на счетоводните изисквания, поради което е отменил РА в частта на извършеното преобразуване със сумата 63 318,13 лв. Решението е неправилно, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумата от 12 700 лв., представляваща разходи по фактури, издадени от СД "Енергооптимум Шипков и сие", а в останалата си част настоящият състав споделя доводите на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. В конкретния случай основанието възприето от съда и органа по приходите е липса на реалност на доставката по отношение на предходни доставчици. От приетото без оспорване заключение на ССЕ се установява, че приходите по процесните фактури са отчетени в съответствие със счетоводните изисквания, като към всяка от фактурите са представени банкови извлечения за изплатени суми по банков път. Вещото лице е проверило счетоводната документация на доставчика за 2002 г. и е установило, че същото води едностранна форма на счетоводно записване, като всички процесни фактури са осчетоводени в книгата за приходи, материалните запаси са водени количествено и стойностно и а отписвани при тяхната реализация. Изписването от материалната книга е ставало въз основа на "искане за отпускане на МЦ от склад". В приложение № 3 към експертизата вещото лице е извършило съпоставка между закупените от доставчика и продадени стоки на касатора, като не е установен разход осчетоводен от касатора в нарушение на ЗСч. С оглед на изложеното и при доказателства за наличие на първични счетоводни документи, извършено плащане и отчитане на разходите в съответствие със счетоводните изисквания се налага извода, че касационната жалбата на дружеството в тази си част е основателна. В тази насока са били и указанията в отменителното решение на ВАС, а именно, че мотивите за липса на документална обоснованост следва да се отличават от мотивите за липса на реалност на доставката по ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното е неоснователна касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта в която е отменен РА, на същото право основание. Относно приложението на чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО и преобразуване на финансовия резултат със сумата от 63 318,13 лв., представляващи разходи по фактури, издадени от "Шелф газ" ООД, жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е неоснователна. Съгласно посочената разпоредба финансовия резултат на ДЗЛ се увеличава със сумите, които в резултат от неспазването на принципите, определени по реда на ал. 10 (за признаване на приходи и разходи), са довели до намаляване на финансовия резултат. От заключението на ССЕ прието без оспорване, правилно съдът е приел за установено, че за процесните доставки са спазени принципите определение в чл. 23, ал. 10 от ЗКПО (отм.). Неоснователен е доводът в касационната жалба за неправилност на решението поради кредитиране заключението на вещото лице, което е в противоречие с представената в хода на ревизията справка от "Рав Инженеринг" ООД, както и поради констатирано несъответствие от вещото лице на тази представена справка и счетоводната отчетност. Подробно вещото лице е дало заключение въз основа на какви документи е достигнало до извода за спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи. Посочило е, че разходите вложени в дейността за всеки един от обектите е отчетен съобразно етапа на изпълнение, като за тези обекти, които са незавършени, натрупаните разходи към крайна дата на съответната година са налични като салдо по счетоводна сметка 611 "разходи за дейността". За обектите, които са завършени през съответния период, разходите са отнесени като намаление на финансовия резултат. Вещото лице е посочило, че заключението се обосновава на база констатации от първични документи, счетоводни регистри и ГФО. Използваните от вещото лице документи представляващи 12 броя папки, са представени от пълномощника на "Рав Инженеринг" ООД в съдебно заседание при приемане на експертизата и са приети по делото без оспорване, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. За 2003 г. съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата 4 790,12 лв., представляващи отчетени в нарушение на принципа за документална обоснованост разходи за командировки. До този извод съдът е достигнал като е приел, че приетите по делото командировъчни заповеди не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и Наредбата за командировките в страната, тъй като не съдържат задължителни реквизити - номер и дата на заповедта, длъжностно лице, издало заповедта. В нарушение на раздел IV от Наредбата за командировките в страната не са приложени отчети за извършената работа, съгласно чл. 29 от Наредбата. Командировъчните заповеди представляват първични счетоводни документи, въз основа на които се отчитат разходите на предприятието и липсата на законовите реквизити в тях, налага на извода, че по отношение на тези разходи е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Съдът споделя изводите на АС, а доводът в касационната жалба на дружеството за установяване от вещото лице на спазване принципа за съпоставимост на приходи и разходи е неоснователен. Както е посочено в заключението, липсата на реквизити в командировъчните заповеди е правен въпрос и съдът е приложил правилно материалния закон. За същата финансова година съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) със сумата 22 500 лв., представляващи неотчетен приход по фактура, издадена от ЕТ "Мариян - М. Йорданов". За установено съдът е приел, че към процесната фактура е издадено ДКИ № 299/28.11.2003 г. от ЕТ "Мариян - М. Йорданов" със същата стойност с основание "неосъществена сделка" по фактура № 292/23.10.2003 г., поради неизвършено плащане. Така посоченото основание съдът е приел, че не е нормативно установено за издаване на процесното ДКИ, тъй като липсва намаление на данъчната основа и начисления данък по фактура № 292/31.10.2003 г., както и липсва обстоятелство по силата на което се обезсилва възникналото данъчно събитие, документирано с фактурата. Неплащането на стойността по фактурата не е основание, което обезсилва данъчното събитие, поради което ДКИ е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 95 от ЗДДС (отм.). Настоящият състав не споделя доводите на АС, тъй като с влязло в сила решение № 1462/20.08.2009 г. по адм. д. № 2066/07 г. по описа на АС гр. Варна, потвърдено с решение № 3432/16.03.2010 г. постановено по адм. дело № 13886/2009 г. на Върховен административен съд, в частта по ЗДДС от АС е прието, че ДКИ е издадено в съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Този правен извод е потвърден с решението на ВАС, поради което в настоящото производство следва да се приеме, че издаденото ДКИ съответства на изискванията на чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Незаконосъобразно от органа по приходите е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата от 22 500 лв., представляваща извършено осчетоводяване на ДКИ № 299 от 28.11.2003 г. с отрицателен знак в дневника за продажби за м. 11 2003 г., което води до сторниране на записванията по данъчна фактура № 292 от 23.10.2003 г. В тази насока вещото лице е дало заключение, че не е налице движение на парични средства между касатора и ЕТ "Мариян - М. Йорданов". С оглед на изложеното решението в тази си част следва да бъде отменено, ведно с отмяна на РА в частта на увеличение на финансовия резултат на "Рав Инженеринг" ООД със сумата 22 500 лв. Относно извършено преобразуване на ФР в посока увеличение за същата финансова година със сумата от 34 525,15 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.), съдът е приел, че от приетото, като неоспорено заключение на вещото лице се установява, че полученото от "Шелф газ" ООД количество газ пропан-бутан на стойност 18 924,11 лв. е вложено в основната дейност на жалбоподателя, поради което в тази част е отменил РА, като незаконосъобразен. Настоящият състав споделя изводите на АС, а доводите в касационната жалба досежно неправилно кредитиране заключението на ССЕ бяха обсъдени по-горе в мотивите на съда. Доводите свързани с липса на реалност на доставката са ирелевантни, предвид указанията дадени в отменителното решение на ВАС и разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.). Относно фактура № 5290/30.06.2003 г., съдът е приел, че законосъобразно на същото правно основание е преобразуван финансовия резултат със сумата 4 601,04 лв., представляваща отчетен разход за гориво за обект на "Херос" ООД. За да достигне до този извод съдът е приел, че не са събрани доказателства за влагане на горивото в посочения обект. Позовал се е на заключението на вещото лице, от което се установява, че разходите за обект на "Херос" ООД са отчетени през 2003 г., поради което неправомерно отчетеният разход е оказал влияние при определяне на финансовия резултат за 2003 г. Съдът споделя изводите на съда, тъй като са в съответствие с приложимата материално правна разпоредба, приетите по делото доказателства и заключението на вещото лице. Основателен е довода в касационната жалба на "Рав Инженеринг" ООД за липса на мотиви в обжалваното решението, относно увеличение на финансовия резултат на същото правно основание със сумата от 11 000 лева. Предвид обстоятелството, че настоящото касационно производство е повторно, то на основание чл. 227, ал. 1 от АПК настоящият състав следва да реши делото по същество. В РА и решението на решаващия орган е установено увеличение на финансовия резултат със сумата от 34 525,15 лева, по подробно индивидуализирани фактури. От заключението на вещото лице се установява, че получените суми от клиента на обект "Булмаркет ДМ" АД са осчетоводени по сметка 412 "клиенти по аванси", като към 31.12.2003 г. обектът е незавършен. Процесните ф-ри за закупен пропан бутан от "Шелф газ" ООД при тяхното влагане са осчетоводявани по икономически елементи по сметка 601 "разходи за материали" и по функционално предназначение по сметка 611 "разходи за дейността", като участват в салдото на незавършеното производство и не участват при формиране на финансовия резултат за процесната 2003 г. Видно от приложение 8 и 9 от експертното заключение тези суми са налични като незавършено производство през процесната година, поради което експертизата е дала заключение, че съответната част от разходите по процесните фактури са необходимо присъщи разходи, без които не би могъл да бъде издаден обектът и да бъде реализиран приходът. При този извод на вещото лице, ведно със събраните доказателства по делото се налага извода, че по отношение на процесната сума от 11 000 лева, не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.), тъй като сумите не са довели до намаляване на финансовия резултат; вследствие на неспазването на принципите (за признаване на приходи и разходи), определени по реда на ал. 13. За процесната 2004 г. съдът е приел, че финансовият резултат е преобразуван в посока на увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сума в размер на 88 875,08 лв. от които 5367,50 лв. разходи за командировки и 83 507,58 лв. по доставки от "Шелф газ" ООД и "Сити газ" ООД. Относно разходите за командировки, предвид изложеното досежно 2003 г. законосъобразно съдът е приел, че следва да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството. Относно полученото гориво на стойност 18 924,11 лв., съдът се е позовал на заключението на приетата ССЕ от която се установява, че същото количество е вложено в основната дейност на жалбоподателя, поради което не са налице основания за преобразуване на финансовия резултат с тази сума. Относно фактура № 10/31.12.2004 г. на стойност 2391,71 лв., съдът е приел за установено от заключението на вещото лице, че същата не е участвала при формиране на ФР за 2004 г., като не е установено влагането на стоките в обекти на "Академика сий палас" АД и "ТДКЦ" ООД. Съгласно заключението обектите на посочените дружества към 31.12.2004 г. са отчетени като незавършено строителство и направените за тях разходи не са отчетени през този данъчен период, поради което не е налице приход отчетен в нарушение на счетоводните изисквания и не са налице основания за преобразуване на ФР със тази сума на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Съдът споделя изводите на съда, тъй като са в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба, приетите по делото доказателства и заключението на вещото лице, а довода на касатора Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е неоснователен. Относно фактура № 7832/30.04.2004 г. и отчетения разход за гориво за обект "Месалина", съдът е приел, че липсват доказателства горивото да е използвано за този обект. Позовал се е на заключението на експертизата от което се установява, че разходите за този обект са отчетени през 2004 г., следователно са оказали влияние при определяне на ФР за 2004 г. и тяхното неправомерно отчитане законосъобразно е прието от органа по приходите като основание за преобразуване на ФР със сумата от 3 780,54 лв. Съдът споделя доводите на съда, а жалбата на дружеството в тази част е неоснователна. Основателен е довода на дружеството за наличие на неправилно увеличение на финансовия резултат за 2004 г. със сумата от 3000 лева, която представлява грешка в изчисленията допусната от органа по приходите. Тази грешка е констатирана в заключението на вещото лице, което е посочило, че в РА е посочен общ размер на увеличение на финансовия резултат от 91 875,08 лева, а фактически изложените доводи и посочени поотделно размери са 88 875,08 лева, поради което РА следва да бъде отменен в частта на увеличението на финансовия резултат със сумата от 3000 лева. За процесната 2005 г. е увеличен финансовия резултат на "Рав Инженеринг" ООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата 46 123 лв., представляващи разходи по фактури, издадени от "Шелф газ" ООД, "Корал" ООД и "Шелф" ООД, отчетени в нарушение на принципа на съпоставимост между приходите и разходите. За да отмени РА в частта на преобразуване на финансовия резултат със сумата 34 825,87 лв., съдът се е позовал на заключението на вещото лице от което се установява, че полученото гориво в посочения размер е вложено в основната дейност на жалбоподателя, поради което не са налице основанията на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Относно сумата 4 530,75 лв. по фактура № 1074/30.03.2005 г., съдът е приел, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба, тъй като не е установено влагане в обекти на ООД "Булмаркет ДМ", поради което не е налице основание за преобразуване на ФР, тъй като същата не е участвала при формиране финансовия резултат на жалбоподателя. Неоснователно е позоваването в жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП на доводи за установена липса на реалност на доставките, тъй като както беше посочено по-горе указанията в отменителното решение на ВАС са свързани именно с наличие на конкретно правно основание посочено в РА, поради което и мотивите следва да са различни от тези за липса на реалност. В частта относно преобразуване на финансовия резултат със сумата от 6 766,38 лв., съдът е приел, че е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), тъй като същата представлява разход за гориво по фактура № 8666/28.02.2005 г., издадена от "Шелф" ООД. За количеството гориво, няма счетоводни данни на какво основание е изписан разхода, поради което съдът споделя изводите на АС, като постановени в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, а жалбата на дружеството в тази част е неоснователна. Съдът е обсъдил приетото като неоспорено заключение на ССЕ и е изложил доводи защо приема, че процесните суми са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". Извършените изчисления в тази насока в касационната жалба на "Рав Инженеринг" ООД са ирелевантни, тъй като не е поставена такава задача на вещото лице. Позоваването на влязъл в сила РА по отношение на доставчика за процесната 2005 г. е ирелевантно, тъй като предмет на оспорване е спазване принципа на документална обоснованост по отношение на "Рав Инженеринг" ООД. Както беше посочено по-горе в мотивите, основателен е доводът на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за липса на мотиви, в частта в която АС е изчислил дължимия данък за внасяне по ЗКПО (отм.), поради което и предвид разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено ново с което се отмени РА в частта относно увеличение на финансовия резултат на "Рав Инженеринг" ООД за 2002 г., относно увеличение на финансовия резултат за 2003 г. със сумата над 57 025,15 лева, за 2004 г. със сумата над 25 704,65 лева и за 2005 г. със сумата на 39 356,62 лева, ведно с определеният въз основа на това увеличение корпоративен данък. Предвид на изложеното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,