Решение № 17 от 29.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1270/2017 г.

Решение № 17 от 29.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1270/2017 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2417/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд.

В искането се сочи, че Специализираният наказателен съд е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебно производство по отношение на обвиняемия К. В. Г. в нарушение на закона, прилагайки чл. 66, ал. 1 от НК без да са налице предпоставки за условно осъждане. С този аргумент се настоява за отмяна на споразумението и ново разглеждане на делото от нов състав на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа така изразената претенция.

Адвокатите на осъденото лице оспорват основателността на искането.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за предпоставките за възобновяване установи:

Искането за възобновяване на делото е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК по отношение на влязъл в сила съдебен акт, непреминал касационен контрол, поради което е процесуалнодопустимо.

Разгледано по същество то е основателно поради следните съображения:

Специализираният наказателен съд с протоколно определение от 23.08.2017 г. по нохд № 2417/2017 г. одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, с което обвиняемият К. В. Г. е признат за виновен в извършване на неустановена дата през месец януари до 25.02.2017 г. на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 10, т. 2 вр. ал. 2 от НК, поради което и съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с четири години изпитателен срок.

Съдът се е съгласил със споразумелите се страни, че по отношение на К. В. Г. може да се приложи института на условно осъждане, приемайки имплицитно, че той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Този извод е неправилен.

Според данните от представената по делото справка за съдимост на Г. той е осъждан както следва:

• с влязло в сила на 15.07.2005 г. определение за одобряване на споразумение по нохд № 108/2005 г. на Районен съд - гр. Ботевград за извършено на 04.05.2004 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за три години

• с влязла в сила на 10.05.2007 г. присъда по нохд № 11382/2004 г. на Районен съд - гр. София, за извършено на 6.08.2004 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за три години

• с влязла в сила на 12.11.2007 г. присъда по нохд № 10 724/2004 г. на Районен съд - гр. София, за извършено на 25.08.2004 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на лишаване от свобода за три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за три години

• с влязла в сила на 21.11.2008 г. присъда по нохд № 420/2008 г. на Софийския окръжен съд, за извършено на 3.06.2007 г. престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1, т. 12 вр. с чл. 129, ал. 2 от НК и чл. 371, т. 2 от НПК на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.

На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК съдът групирал наказанията по нохд № 11382/2004 г, нохд № 10724/2004 г. и нохд № 420/2008 г. до три години лишаване от свобода, а също така постановил подсъдимият да изтърпи съгласно чл. 68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца по нохд № 108/2005 г.

• с влязло в сила на 26.11.2008 г. определение по нохд № 831/2008 на Районен съд - гр. Ботевград, за извършени на 24.07.2008 г. престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 23, ал. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от пет месеца

• с влязло в сила на 28.01.2009 г. определение по нохд № 411/20078 г. на Районен съд - гр. Ботевград, за извършено до 28.06.2007 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от девет месеца и глоба от 1000 лева

• с влязло в сила на 6.07.2009 г. определение по чнд № 229/2009 г. на Районен съд - гр. Ботевград съдът определил общо наказание на подсъдимия измежду наложените по нохд № 831/2008 г. и нохд № 411/2008 г. в размер на девет месеца лишаване от свобода и 1000 лева глоба

Представената от прокурора справка от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието с вх. № 9611/17.03.2017 г. показва, че К. В. Г. е изтърпял наложените му наказания лишаване от свобода в следната последователност:

• от 26.11.2008 г. до 26.02.2009 г. - наказанието от три месеца лишаване от свобода по нохд № 108/2005 г.

• от 26.02.2009 г. - до 11.07.2009 г. - наказанието от девет месеца лишаване от свобода по нохд № 831/2008 г. и нохд № 411/2008 г.

• от 11.07.2009 г. до 21.10.2011 г. - наказанието от три години по 420/2008 г., нохд № 10724/2004 г. и нохд№ 11382/2004 г.

При тези данни към момента на извършване на деянието по нохд № 2417/2007 г. на Специализирания наказателен съд - м. януари 2015 г. - 25.02.2017 г. К. В. Г. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Предходните му осъждания не са били заличени чрез института на реабилитация и техните последици не са били отменени.

Не се твърди и доказва, че осъденият е реабилитиран от съда по чл. 87 от НК.

Систематичното и логично тълкуване на чл. 86 от НК изключва възможност и за реабилитация по право за престъплението по нохд № 108/2005 г., тъй като в изпитателния срок на наложеното за него наказание осъденият е извършил престъплението по нохд № 420/2008 г. От този факт следва невъзможност за реабилитация по право и за последващите осъждания. Съгласно категоричната забрана на чл. 86, ал. 2 от НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. На още по-голямо основание тя е невъзможна когато предходната реабилитация изобщо не е настъпила и е невъзможна. Разумът на закона е, че реабилитация по право настъпва за по-леко санкционирани престъпления, извършени от лица със сравнително ниска степен на обществена опасност, които са се поправили след изтичане на определен срок, в който са доказали зачитане на установения правопорядък. Ако тези предпоставки не са били налице, поради което осъденият не би могъл да е реабилитиран по право за предходна престъпна дейност, те не биха били налице и по отношение на извършено след това престъпление.

На следващо място К. Г. не е реабилитиран и по реда на чл. 88а от НК.

Съгласно чл. 88а, ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. К. Г. е изтърпял наложените му наказания лишаване от свобода на 21.10.2011 г. Това е началната дата, от която започва и срокът по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК, който не е изтекъл към датата на последното извършено от него престъпление.

Следователно Специализираният наказателен съд е отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия К. В. Г. наказание лишаване от свобода в нарушение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като той е имал статус на осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Налице е основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на делото, отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение относно К. Г. и ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение