Решение № 14992 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7292/2012 г.

Решение № 14992 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7292/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите обжалват решение № 99/04.04.2012 г. постановено по адм. д. 614/2011 г. на Административен съд гр. Добрич, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед ДК- 02-СИР-145/18.07.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна постройка с барбекю № 20", находящ се н ПИ 83017.506.399 по КК на гр. Шабла, УПИ - 109, кв., 1 по ПУП къмпинг "Добруджа" гр. Шабла като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Североизточен район изразява становище чрез процесуалния си представител за правилност на решението. Представителят на върховната административна прокуратура депозира заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението и предлага да се отмени. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна. За да постанови този правен резултат, Добричкият административен съд е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Обсъдени са възраженията на страните и обосновано е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР от ЗУТ, съобразно предназначението и начина на ползване, а при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. Постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че процесният строеж е извършен преди 07.04.87 г./периода 1978-1979г/ и по действащия ПУП от 2004 г. попада в западната част на УПИ VI-109, отреден за почивна база, а плана предвижда единствено външните линии на застрояване, в които строежът се вмества, без конкретизация на отделните сгради. Следователно строежът, предмет на премахване по оспорената заповед отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, които не визират нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, вкл. и режима на запазване/премахване на строежа по действащия подробен устройствен план. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява необоснован и несъответен на нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени процесната заповед. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение