Решение № 1763 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2009 г.

Решение № 1763 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Сергиев Василев от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Карапанайотов, против Решение № 61/14.07.2009 г. по адм. дело № 797/2009 г. на Административен съд София-град, 32-ри състав, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "БКС Витоша" АД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Михалева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците: Сергей Димитров Василев, Димитър Сергиев Василев и Сергей Димитров Василев, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Ответникът - Началника на Столична РДНСК, не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Иван Сергиев Василев против Заповед № ДК-10-02/8.01.2009 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на одобрен проект-преработка от 13.06.2007 г. към Разрешение за строеж /РС/ № 50/26.06.2006 г. на главния архитект на район "Подуяне" - СО за строеж: "Средноетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ II-387, кв. 54, м. "Хаджи Димитър", по плана на гр. София. За да отхвърли жалбата, съдът е извел извод, че оспорената заповед на началника на Столична РДНСК е законосъобразен административен акт, тъй като обжалваното пред него изменение към Разрешение за строеж не е нищожно. Същото е издадено от компетентния по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ административен орган-главния архитект на район "Подуяне" към Столична община. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че с влязло в сила решение /на 9.12.2008 г./ по адм. дело № 4374/2008 г. на Административен съд София-град, е отменена Заповед № ДК-04-47/18.06.2008 г. на началника на Столична РДНСК, постановена по жалба на настоящия касатор против вписано изменение от 13.06.2007 г. към РС № 50/20.06.2006 г., и преписката е върната обратно на административния орган, за произнасяне само по искането за обявяване нищожността на това РС. С решението е прието още, че оспорването на вписаното изменение към РС № 50/2006 г. с искане за отмяната му като унищожаемо, е просрочено и като такова е недопустимо за разглеждане по същество. Съгласно чл. 297 и чл. 298 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за страните по него, за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария. От посоченото задължение и обективни предели на силата на присъдено нещо на цитираното по-горе решение, следва, че административният орган, в лицето на началника на Столична РДНСК, след получаване на преписката от съда, не е имал правото да се произнася по доводите за унищожаемост на оспорения акт, а само за нищожността му. Имайки предвид изложеното правните изводи на съда за законосъобразност на обжалваната заповед, поради отсъствие на основания за обявяване нищожността на вписаното изменение към РС № 50/2006 г., са правилни. Данните по делото не обосновават твърденията в касационната жалба за наличие на такава нищожност. Нищожността на един административен акт, както правилно е отчетено от съда, е най-тежкият порок, свързан с наличието на особено тежки нарушения при издаването му, които могат да се отнасят както до компетентността на органа - издател, до липсата на форма, граничещо с липса на волеизявление, до особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила или до нарушение на материалния закон. В случая, с оглед естеството на вписаното изменение към РС, законосъобразно е прието, че такива тежки нарушения, обосноваващи нищожност на акта липсват. Не е налице и нищожност, поради липса на компетентност, тъй като вписаното изменение към РС е издадено от компетентния по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ орган - главния архитект на район "Подуяне" към Столична община. Поради изложеното недопустими са възраженията на касатора срещу обжалваното решение, респ. срещу оспореното изменение на проекта към РС, защото обосновават унищожаемост на акта, а не неговата нищожност, а само последната е била предмет на разглеждане в оспорения пред съда административен акт на Столична РДНСК. Ето защо липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Последното като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение