Решение № 2693 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив чрез гл. юрк. Георгиев срещу Решение 436/09.06.2023 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. д. 1206/2022 г., с което, по жалбата на Канеса 2015 ООД, [ЕИК], гр. Хасково, ул. Търговска 10, представлявано от М. Костадинова, е отменено Решение РТД-3000-2121/231122/32-404072 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG003010013534R3/24.02.2020 г., издадено от касатора.

По подробно изложени в жалбата съображения в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена и на администрацията да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, Канеса 2015 ООД, чрез адв. Зафирова, оспорва основателността й в писмено становище и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и на дружеството да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Пред Административен съд Хасково е оспорено Решение РТД-3000-2121/231122/32-404072 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG003010013534R3/24.02.2020 г., с което е определена нова митническа стойност

• за стока 2/30 с описание плат полиестер обагрен: ширина 150 см. 6362 мт с общо нето тегло 1227 кг. на основание чл. 74, § 2, б. "б." от Регламент /ЕС/ 952/2013 - 14 123,64 лева;

• за стока 9/30 с описание плат хасе, памук/обагрен/ 220 см. 38110 мт, общо нето тегло 10014 кг. на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 - 109 833,02 лева;

• за стока 23/30 с описание тъкани от плат деним 160 см., 1422 мт общо нето тегло 800 кг. на основание чл. 74, § 2, б. "б." от Регламент /ЕС/ 952/2013 - 7758,43 лева;

• за стока 24/30 с описание плат памук, съдържащ полиестер и други текстилни материали, обагрен, 150 см., 4752 мт с общо нето тегло 1004 кг. на основание чл. 74, § 2, б. "б." от Регламент /ЕС/ 952/2013 - 15895,44 лева.

и са установени допълнителни задължения за ДДС 25 476,48 лв., при следните фактически установявания:

На 24.02.2020 г. в МБ Свиленград е регистрирана МД с MRN 20BG003010013534R3, с която са поставени под режим "допускане за свободно обращение" с цел крайно потребление стоки с произход Турция, както следва:

• стока 2/30, с описание в елемент от данни 6/8 - "Плат полиестер обагрен: ширина - 150 см-6362 мт", общо нето тегло - 1 227 кг., с декларирана митническа стойност /МС/ 2488,60 лева;

• стока 9/30, с описание в елемент от данни 6/8 - "Плат хасе, памук, обагрен /220 см/ - 38 110 мт", общо нето тегло - 10014 кг, с декларирана МС 14 907,34 лева;

• стока 23/30, с описание в елемент от данни 6/8 - "Тъкани от плат деним, 160 см, 1422 мт", общо нето тегло - 800 кг, с декларирана МС 973,42 лева;

• стока 24/30, с описание в елемент от данни 6/8 - "Плат памук, съдържащ полиестер и други текстилни материали, обагрен, 150 см, 4752 мт", общо нето тегло - 1004 кг., с декларирана МС 1 858,82 лева.

Вносител, декларатор и титуляр на режима е "Канеса 2015" ООД, от чиято страна са представени сертификати, разрешения, допълнителни документи, сертификат за движение ATR А1716730/22.02.2020 г., а допълнително - копия на фактури за продажба, договор с фирмата изпращач YS ITHALAT IHRACAT DIS ISTANBUL, износна декларация, документи за извършено плащане към изпращача.

Взети са проби за лабораторен анализ с протоколи от 114 до 118, вкл., всички от дата 25.02.2020 г., според резултатите от който:

• проба от стока 2/30 представлява тъкан, съдържаща тегловно 86 % текстурирани синтетични нишки от полиестер, обагрена, като попада в обхвата на код по ТАРИК 5704 52 00 00, различен от декларирания;

• проба от стока 9/30 представлява памучна тъкан със сплитка лито, едностранно печатана с флорални мотиви, като съдържа преобладаващо 53 % памучни щапелни влакна и 47 % полиестерни /синтетични/ нишки, с тегло 80 г/кв. м, като попада в обхвата на код по ТАРИК 5210 51 00 90, различен от декларирания;

• проба от стока 23/30 представлява памучна тъкан, съдържаща тегловно 93 % памучни влакна с тегло 327 г./кв. м, от прежди с различни цветове, със сплитка кепър, тъкан, наречена "деним", като анализираната проба се класира с код на КН 5209 42 00, съответстващ на декларирания;

• проба от стока 24/30 представлява памучна тъкан, съдържаща по-малко от 85 % памучни влакна /54 %/, смесена само със синтетични нишки с тегло 260 г/кв. м, обагрена, със сложна двуслойна сплитка, като попада в обхвата на код по ТАРИК 5211 39 00 90, различен от декларирания.

Според данните от система THESEUS справедливата цена при внос била значително по-висока от декларираната, с оглед на което за органа възниквало обосновано съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представените документи.

Справката в митническата информационна система не показала данни за внос на "идентични стоки", което обусловило неприложимост на метода на чл. 74, § 2, б. а) от Регламент /ЕС/ 952/2013.

При изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, б. б) от Регламент /ЕС/ 952/2013 е извършена справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели МИС III А за наличието на регистрирани МД за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки.

Установени са митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки по отношение на стоки от процесната МД, а именно:

• за стока 2/30 - МД за стоки с код по ТАРИК 5407 52 0000 от 18.02.2020 г. с митническа стойност, изчислена на 1,48 лв./кв.м.; МД от 06.02.2020 г. с митническа стойност, изчислена на 1,74 лв./кв.м. и МД от 11.03.2020 г. с изчислена митническа стойност 1,79 лв./кв.м.

• за стока 23/30 - МД за стоки с код по ТАРИК 5209 42 0000 от 14.05.2020 г. с митническа стойност, изчислена на 3,41 лв./кв.м.; МД от 12.03.2020 г. с митническа стойност, изчислена на 3,85 лв./кв.м. и МД от 04.02.2020 г. с изчислена митническа стойност 4,24 лв./кв.м.

• за стока 24/30 - МД за стоки с код по ТАРИК 5211390090 от 20.07.2020 г. с митническа стойност, изчислена на 2,23 лв./кв.м.; МД от 26.02.2020 г. с митническа стойност, изчислена на 4,53 лв./кв.м. и МД от 19.05.2020 г. с изчислена митническа стойност 4,53 лв./кв.м.

За стока 9/30 от разглежданата МД в системата за предоставяне на информация за управленски цели МИС III А не са установени митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки.

Административният орган е приел неприложимост на метода по чл. 74, § 2, б. в) от Регламент /ЕС/ 952/2013, тъй като в митническата информационна система МИС III А липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. за идентични и сходни стоки. Отделно от това, за прилагането на този метод било необходимо установяването на сходност или идентичност, каквото в случая липсвало.

Неприложим според касатора е и методът по чл. 74, § 2, б. г) от Регламент /ЕС/ 952/2013, тъй като липсвали данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, вкл. липсвала информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи.

При изследване на метода съгласно чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 в системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни стоки МИС III А за сравнителни цели на допуснати за свободно обращение с крайно потребление на стоки със сходно описание са открити митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки със сходно описание за стока 9/30 - МД от 30.04.2020 г. за стока с код по ТАРИК 5208321900 с митническа стойност, изчислена на 1,31 лв./кв.м.; МД от 27.10.2020 г. за стока с код по ТАРИК 520839 0000 с изчислена митническа стойност 1,32 лв./кв.м. и МД от 20.05.2020 г. за стока с код по ТАРИК 5208329900 и митническа стойност, изчислена на 1,35 лв./кв.м.

Дружеството е уведомено за започналото производство за издаване на индивидуален административен акт, като са посочени и мотивите, на които той ще се основава с предоставяне на възможност и 30 дневен срок за ангажиране на становище. Такова не е постъпило.

При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в установената писмена форма, но при липса на достатъчно ясни фактически и правни основания и противоречи на материалния закон.

Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446).

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft).

В Становище рег. индекс 32-26783/26.01.2021 г. на началник отдел Митническа дейност, което е част от административната преписка и към което оспореният акт препраща (ТР 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК) относно проверката на процесната митническа декларация е посочено, че справедливата цена при внос в ЕС с държава на произход Турция:

за стока 2/30 с код по КН 5407 52 00 в размер на 21,83 лв./кг., а декларираната МС за стока 2/30 е 2,03 лв./кг., по-ниска от рисковия праг, определен в размер на 10,92 лв./кг.

за стока 9/30 с код по КН 5210 51 00 в размер на 21,51 лв./кг., а декларираната МС за стока 9/30 е 1,49 лв./кг., по-ниска от рисковия праг, определен в размер на 10,76 лв./кг.

за стока 23/30 с код по КН 5209 42 00 в размер на 17,17 лв./кг., а декларираната МС за стока 23/30 е 1,22 лв./кг., по-ниска от рисковия праг, определен в размер на 8,59 лв./кг.

за стока 24/30 с код по КН 5211 39 00 в размер на 26,13 лв./кг., а декларираната МС за стока 24/30 е 1,85 лв./кг., по-ниска от рисковия праг, определен в размер на 13,07 лв./кг.

Според дефиницията в т. 40 на § 1 от ДР ЗМ "Справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, които се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).

Нито становището, нито оспореният административен акт съдържат данни за конкретния времеви период, за който са установени справедливите цени и дали те са за стоки, които се класират с посочените кодове по ТАРИК, липсва анализ за сходство с процесните стоки по определението в чл. 1, § 2, 14) от Регламент за изпълнение на ЕС 2015/2447. Поради това е неоснователен касационният довод, че намира приложение тълкуването на чл. 140 от посочения регламент (чл. 181а от отменения), дадено от СЕС в т. 44 от решението му по дело С-291/15, според което е допустима практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.

С оглед изложеното, правилно административният съд е приел, че за да се извърши преценка относно това дали съмненията на митническия орган са основателни, в решението му следва да бъдат изложени мотиви, обосноваващи тези съмнения, свързани с анализ на данните за справедливите цени, на които той се позовава. В случая такива мотиви, позволяващи извършването на преценката, не са налице.

Дори при извод, че разликата между констатираните справедливи цени на стоките и декларираните такава в случая е толкова голяма, че обосновава тези съмнения, се поставя въпросът за законосъобразното определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б), респ. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

Правилна е констатацията на съда за липсата на мотиви в оспорения акт относно това как и въз основа на какви данни за какви стоки са приложени тези методи, за да е възможна преценката за това дали действително е взета предвид договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 2, 14) от Регламент за изпълнение на ЕС 2015/2447 - стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Цитираните признаци на сходството не са изследвани. Простото изброяване на декларираните данни в митническите декларации за внос на стоките, приети от митническия орган за сходни с процесните, не може да се възприеме като анализ, обосноваващ това сходство.

Този анализ е необходим освен за съдебната проверка на акта, също и за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да го обжалва. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи (виж в този смисъл решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, LS Customs Services, т. 45 и решение на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-187/21, FAWKES Kft, т. 54).

Митническите декларации, на която се позовава касаторът в своето решение, не се съдържат в административната преписка и не са представени по делото. Не са представени и придружаващите ги документи.

По така изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното решение на митническия орган и го е отменил, Административният съд Хасково е постановил съответно на приложимите материалноправни норми решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява и претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, каквито от дружеството са направени за заплащане на възнаграждение на адв. Зафирова по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2024 г. в размер на 2500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,