Решение № 16346 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 524/2013 г.

Решение № 16346 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 524/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Силистра срещу решение № 81 от 04.12.2012 г., постановено по адм. д. № 180/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра, с което е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура - гр. Силистра за обявяване нищожността на Решение № 32 на общински съвет - Алфатар, прието с протокол № 5 от заседание на общинския съвет, проведено на 27.01.2012 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и обявяване нищожността на решението на общински съвет - Алфатар. Ответникът по касационния протест, общински съвет - Алфатар, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по протеста. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационния протест. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, инициирала съдебното производство пред АС-Силистра, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Производството пред Административен съд - Силистра се е развило по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Силистра против цитираното решение на общински съвет - Алфатар с искане за прогласяване на неговата нищожност. С протестираното решение № 032 по протокол № 5 от заседание на общинския съвет, проведено на 27.01.2012 г., ОбС-Алфатар на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 15 от НРПУРОИ е решил: 1. Дава съгласие язовир /водоем/, намиращ се в землището на с. Цар Асен, община Алфатар, местност "Земното кълбо", съставляващ имот № 002095 по плана за земеразделяне, с площ от 22.716 дка/ АОС № 13 от 12.04.2000 г./ да бъде отдаден чрез търг с явно наддаване за срок до 10 години с начална тръжна цена в размер на 485 лева годишно. 2/ Дава съгласие язовир /водоем/, намиращ се в землището на с. Васил Левски, община Алфатар, съставляващ имот № 201216 по плана за земеразделяне, с площ от 23.690 дка/ АОС № 15 от 25.09.2000 г./ да бъде отдаден чрез търг с явно наддаване за срок до 10 години с начална тръжна цена в размер на 505 лева годишно. 3/ Възлага на кмета на общината да организира и проведе съответната процедура за отдаване под наем на обектите по т. 1 и т. 2 и сключи договор. Протестиращият прокурор твърди нищожност на решението на общинския съвет като постановено в непримиримо противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 19, т. 4, буква "в" от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, явяващи се специални спрямо общия Закон за общинската собственост, съгласно които язовирите не могат да се отдават под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, а могат да бъдат предмет единствено на концесия. В конкретния случай, доколкото и двата язовира по решението на общинския съвет, не били за напояване, а за рибовъдство, неприложима била разпоредбата на § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване и отдаването им под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС било недопустимо. За да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура - гр. Силистра, АС-Силистра е приел, че, макар двата язовира безспорно да съставляват публична общинска собственост, новата редакция на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, при действието на която е прието протестираното решение на ОбС-Алфатар, не изключва възможността общинският съвет да отдава под наем и имоти-публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, каквато забрана е съдържала разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС преди изменението й с ДВ бр. 15/18.02.2011г Действително, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите във вр. с чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите, язовирите като имоти- публична общинска собственост подлежат и на концесиониране, но, според съда, Законът за концесиите и Законът за водите не предвиждат специален ред за управление на общинските язовири, изключващ реда за отдаването им под наем по чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. При новата редакция на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, след изменението й с ДВ бр. 15/2011 г., Общинският съвет като компетентен по смисъла на ЗОбС орган да управлява общинските имоти, независимо дали същите съставляват публична или частна общинска собственост, е в правото си да избере дали да отдаде язовирите на концесия по Закона за концесиите или да ги отдаде под наем по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. По горните съображения, както и предвид обстоятелството, че протестираното решение е прието при наличието на изискуемия по чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА кворум, АС-Силистра е приел, че не е нищожно и е отхвърлил протеста на Окръжната прокуратура. Съдебното решение е правилно . Неоснователни са развитите от касатора съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при издаване на съдебния акт. Съдът, с оглед съдържанието на протестираното решение, правилно е конституирал страните по делото. Евентуалното неконституиране на заинтересована страна би могло да бъде преодоляно чрез касационно обжалване на съдебния акт от същата по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК, което не е сторено. Недопустимо е страна в процеса да иска отмяна на съдебно решение, позовавайки се на нарушено право на защита на друга страна. Съдебното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. АС-Силистра правилно е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 след изменението й с ДВ бр. 15/2011 г. дава възможност на общинския съвет сам да избере начина, по който да управлява имотите -публична общинска собственост, включително и язовирите - било чрез отдаването им под наем чрез провеждането на публичен търг или конкурс, било чрез отдаването им на концесия. До този извод съдът е достигнал, съпоставяйки исторически текста на чл. 14, ал. 7 на ЗОбС преди изменението му с ДВ бр. 15/2011 г. с текста на същата законова разпоредба след изменението. Предишният текст на разпоредбата позволяваше на общинските съвети да отдават имоти - публична общинска собственост под наем, само ако същите имоти не подлежат на концесиониране. След изменението с ДВ бр. 15/2011 г. от текста на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС е отпаднала фразата ".... с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране", поради което правилно съдът е приел, че отдаването на язовир- публична общинска собственост под наем чрез търг с явно наддаване е допустимо по закон. С оглед гореизложеното правилно АС-Силистра е отхвърлил протеста на Окръжна прокуратура - Силистра като е приел, че процесното решение на общинския съвет не е нищожно, тъй като не е лишено от материалноправно основание и не е в противоречие с материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя изцяло и изложените в заключението на представителя на Върховна административна прокуратура съображения в подкрепа на горния извод. Въз основа на изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение