Решение № 8591 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2015 г.

Решение № 8591 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. З. Г. от гр. Б. против решение № 53/16.01.2015 г., постановено по адм. д. № 773/2014 г. по описа на Административен съд - Б. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответните страни - Комисия за защита от дискриминация, община Б. и Общински съвет Б. чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността и, настоящият състав на ВАС, Пето отделение, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания установи следното: С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Л. З. Г. срещу решение № 253/14.07.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация. Комисията е сезирана от жалбоподателя в качеството му на собственик на фирма едноличен търговец "Р.-Л. Г." с твърдения за неравното му третиране по признак "обществено положение" по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Във връзка с чл. 37 от закона след приемане от Общински съвет на решение № 512 по протокол № 19/21.12.2012 г. за определяне на такса смет за 2013 г. по силата на което за нежилищни имоти на предприятия тя е в размер на 6.5‰ върху данъчната оценка, а за лица упражняващи лекарска и стоматологична дейност таксата възлиза на 4.3‰. От тази разлика на таксите за твърди битови отпадъци произтича и неравното третиране между жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец и лицата, упражняващи лекарска и стоматологична помощ. С административния акт антидискриминационният орган установява, че: 1. О. Б. не осъществява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) спрямо Л. З. Г., собственик на ЕТ "Р.-Л. Г.", 2. Общински съвет Б. не осъществява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр с направените промени и допълнения на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б. (НОАМТЦУТОБ) - ТБО спрямо Л. З. Г., собственик на ЕТ "Р.-Л. Г.". В съобразителната част на решението на КЗД е посочено, че обект на дискриминация могат да бъдат както физически,, така и юридически лица, като всяко юридическо лице се характеризира със свое имущество и състав от физически лица (лично или персонално съдържание). По-нататък са цитирани разпоредбите на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр и чл. 4, ал. 1 от същия закон, като е посочено, че за да е налице дискриминационно отношение спрямо едноличния търговец по признак "обществено положение", това поведение трябва да е насочено към неговите членове. Без да даде отговор на въпроса защо според комисията не може да бъде установено такова поведение от страна на общината и Общинския съвет, тя приема оспореното пред първоинстанционния съд решение, че не се установява неравно третиране по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Липсата на решаващи мотиви е нарушение на формата на административния акт и обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 АПК. За да потвърди обжалвания правен резултат, административният съд приема, че решението е произнесено от компетентен административен орган, при спазена процедура и при правилно приложени материални правни норми. В мотивите си съдът анализира правната природа на едноличния търговец, като приема, че като субект на правото е физическо лице, но за целите на данъчното облагане надделява търговското качество на тези фирми, а търговците не могат да бъдат обект на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Такъв обект могат да бъдат само предприятията по отношение на техния членски състав. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр) цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Той защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Р. Б., сдруженията на физическите лица, както и юридическите лица също се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица (чл. 3 от ЗЗДискр). Редакцията на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр не оставя съмнение, че обект на неравно третиране могат да бъдат всички видове юридически лица. Това е така, защото не са налице причини употребеният от законодателя термин да бъде тълкуван стеснително. В кръга на защитените лица попадат тези с нестопанска цел-сдружения и фондации и юридическите лица-търговци. В разглеждания казус сезиралият КЗД е едноличен търговец. Действително правната природа на едноличния търговец се характеризира с особености, свързани с правната регламентация на този вид търговци. На първо място ЕТ е физическо лице, за което важат изискванията за правоспособност и дееспособност. Вписването в търговския регистър на едноличния търговец има само декларативно и доказателствено значение, не и конститутивно, с вписването не възниква нов правен субект. Едноличният търговец действа в рамките на собствената си правосубектност. Припокриването на качеството на търговец с физическото лице не изключва обаче закрилата, която дава ЗЗДискр. на търговците по прогласените в чл. 4, ал. 1 от закона признаци. Юридическите лица, включително търговците се създават поради необходимостта от постигане на цели, преследвани от техните учредители и членския им състав, с воля за участие в стопанския, обществения и политическия живот. Ето защо в противоречие с разпоредбите на ЗЗДискр, които дават закрила на търговците, включително едноличните, са разсъжденията и на административния съд, че такава не може да бъде осъществена спрямо предприятието на жалбоподателя (чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр), и като потвърждава незаконосъобразния административен акт, допуска нарушение на материалния закон при постановяване на решението. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебния акт следва да бъде отменено и решението на КЗД и административната преписка бъде върната за ново произнасяне по жалбата на едноличния търговец Л. З. Г., като при новото разглеждане комисията следва да отговори на въпросите налице ли е сравнима (сходна) ситуация, твърдяна от жалбоподателя, налице ли е по-неблагоприятно третиране и ако отговорът е положителен, налице ли е причинна връзка между третирането и защитения признак. По изложените съображения следва да бъде постановено настоящото решение. Воден от горното, ВАС, Пето отделение