Решение № 3692 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14752/2009 г.

Решение № 3692 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14752/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Добрин Ставрев Ставрев, против Решение № 973/16.09.2009 г, постановено по адм. д. № 1136/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Добрин Ставрев, против Заповед № РД-14-487/09.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК- София, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, намиращ се в УПИ I-171, кв. 44 по плана на гр. Несебър - старинна част и представляващ: "Надстройка на съществуваща двуетажна жилищна сграда с трети етаж" като изпълнен от него. Съдът е отхвърлил жалбата на Ставрев като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че е налице незаконен строеж, изпълнен без изискуемите за това строителни книжа, както и без да е налице необходимото разрешение на Национален институт за паметниците на културата. В този смисъл решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. В същото време решаващия съд не е изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка, съобразно възраженията - основателни, на жалбоподателя и задълженията си по закон досежно конкретизиране предмета на визираното в атакувания административен акт задължение и съответно - неговия адресат. От изслушаната и приета като доказателство СТЕ е видно, че през 1998 г. Главният архитект на Община Несебър е одобрил проект за преустройство на подпокривното пространство, с което е дадена възможност да се образува допълнителна жилищна и складова площ в подпокривното пространство и че проектът е частично осъществен в източната и северната фасада. Видно от доказателствата по делото - собственици и заинтересувани лица са осем физически и юридически лица, незаконният строеж е изпълнен над жилищата на двама от собствениците и представлява два самостоятелни обекта. Съгласно СТЕ няма данни кога е започнало строителството. С оглед отделяне на спорното от безспорното настоящият съд намира, че не е достатъчно конкретизирано, както в Заповедта, така и в съдебното производство единият от осемте собственици и адресат на акта е ли собственик на незаконно построения обект, премахването на който му е вменено в задължение (още повече, че според СТЕ и допълнителната такава) има два самостоятелни обекта. Съдът се е задоволил единствено с констатацията на административния орган (стр. 24 от делото), че не са постъпили възражения по Констативен акт № 51 и не е изследвал коя част от незаконния строеж е изпълнена от Добрин Ставрев и той следва да премахне. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, поради което е постановено необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,