Решение № 1949 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2016 г.

Решение № 1949 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Ф. БГ" ЕООД, чрез Т. А. К. - управител, против писмо изх. № 1321-536/02.09.2016 г. на министъра на образованието и науката, с което е отказано да се даде съгласие за допускане на устройствена процедура за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 23491.1.472, УПИ I - "за младежки дом", кв. 6 по плана на с. Д., община Самоков и сградите в него с идентификатори 23491.1.472.1 - "за детско заведение" и 23491.1.472.2 - "за детско заведение", в сгради и УПИ I - "за къща за гости", на основание чл. 134, ал. 8 и чл. 39, ал. 3 ЗУТ. В оспорването се излагат доводи за нищожност на оспорения отказ поради обосноваването му с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за народната просвета (ЗНП), която към датата на издаване на писмото не съществува и евентуално за незаконосъобразност поради липса на мотиви, нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на отказа, обективиран в оспореното писмо и за издаване на исканото съгласие. Ответникът - министърът на науката и образованието, не изразява становище по подадената жалба. В съпроводително писмо до съда прилага цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема жалбата за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, по чието искане е издаден постановеният отказ, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в срока по чл. 140, ал. 1 АПК с оглед липсата на указания пред кого и в какъв срок може да се обжалва писмото и непредставянето на доказателства от органа за датата на връчването му. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателят "Ф. БГ" ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор 23491.1.472, съставляващ УПИ I, отреден "за младежки дом", кв. 6 по плана на с. Д., община Самоков, ведно с построените в него сгради с идентификатори 23491.1.472.1 и 23491.1.472.2, двете с предназначение "за детско заведение" съгласно нотариален акт за продажба № 128/2015 г. Твърди, че искането до ответника е направено, след като е подал искане по чл. 150 ЗУТ до община Самоков за разрешаване изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива и в изпълнение на дадени от съответното длъжностно лице указания за представяне на писмено съгласие като необходима предпоставка да се разгледа заявлението му. Оспореното писмо е издадено по искане на дружеството вх. № 1321-536/04.08.2016 г. за даване на писмено съгласие от министъра на образованието и науката за изменение на действащия ПУП относно собствения му ПИ 23491.1.472 по КК на с. Д., съставляващ УПИ I, отреден за младежки дом и сградите в него с предназначение за детско заведение, на основание чл. 39, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 8 (предишна ал. 7) ЗУТ. С него ответникът отказва да даде исканото писмено съгласие въз основа на взетите от назначената комисия решения по протокол № 124/24.08.2016 г., т. 2. Отказът е мотивиран с непредставяне на изброените в него писмени документи, свързани с доказване промяната на предназначението на сградите и УПИ, съобразени с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗНП и с правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии: мотивирано предложение на кмета на община Самоков, решение на общински съвет - Самоков, становище на кмета на с. Д., становище на Регионално управление на образованието - С. област, заповед за закриване на детското заведение, както и такива, относими към изменението на ПУП: извадка от действащия ПУП, предложение за изменение на плана за регулация и застрояване с обяснителна записка, становище на главния архитект на община Самоков за промяна предназначението на УПИ и сградите в него, одобрени инвестиционни проекти за промяна предназначението на сградите. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представя допълнително писмени доказателства, от които се установява, че с решение № 171 по протокол 7/18.03.2004 г. общински съвет - Самоков преобразува собствеността на описаните недвижими имоти - публична общинска собственост и ги обявява за частна такава поради обстоятелството, че са престанали да имат предназначение по чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост, сред които и УПИ I - за "младежки дом" в с. Д., кв. 6, ведно със сграда - АОС № 423. В докладна записка на кмета на община Самоков, въз основа на която е взето решението на общинския съвет, е посочено, че сградата в УПИ I е старо училище, строено през 1936 г. и в продължение на повече от 10 години е престанала да работи като такава и да задоволява обществени потребности на населението от общинско значение. С представените АПОС № 423/21.04.1999 г., АЧОС № 3804/13.04.2004 г. и АЧОС № 4487/04.04.2005 г., съставени за УПИ I - за "младежки дом" и сграда в него - старо училище, се удостоверява промяната на собствеността от публична в частна общинска собственост, с отбелязване в последния акт, че е извършена продажба на имота с договор от 11.05.2005 г. и същият е отписан със заповед на кмета на община Самоков от 01.06.2005 г. При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните изводи от правна страна: Съгласно чл. 134, ал. 8 ЗУТ с изключение на случаите по ал. 2, т. 1 изменение на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти и съоръжения, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър по реда на чл. 39, ал. 3. Отказът на министъра на образованието и науката, обективиран в оспореното писмо, е валиден акт. Издаден е от компетентен орган съгласно чл. 134, ал. 8 във вр. с чл. 39, ал. 3 ЗУТ, който притежава правомощието да издаде писмено съгласие, съответно да постанови отказ, в процедура по изменение на ПУП за промяна предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за обекти на образованието и науката, с каквото отреждане е имотът и сградите в него, собственост на жалбоподателя. Доводите за нищожност на отказа предвид обосноваването му с отменената разпоредба на чл. 45, ал. 2 ЗНП са неоснователни. Законът за народната просвета е отменен с § 6, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) - ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г. Позоваването от административния орган на недействаща към датата на постановяване на оспорения отказ разпоредба не се отразява на неговата валидност. С идентично съдържание е нормата на чл. 305, ал. 1 ЗПУО. Оспореният отказ е издаден в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Правилно административният орган е отказал допускане на устройствена процедура за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 23491.1.472, съставляващ УПИ I и двете сгради в къща за гости, на основание чл. 134, ал. 8 във вр. с чл. 39, ал. 3 ЗУТ. Произнасянето на министъра на образованието и науката по направеното искане е обусловено от наличието на внесен проект за одобряване изменението на ПУП - ПРЗ с предмет - промяна предназначението на УПИ, отреден за образованието и науката. Този проект се изработва, след като компетентният орган, в случая кметът на община Самоков издаде разрешение - мотивирано предписание за допускане изработването му на основание чл. 135, ал. 3 (редакция ДВ, бр. 82 от 2012 г.) ЗУТ, въз основа становище на главния архитект на общината по искането за изменение на ПУП - ПРЗ съгласно чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. В случая жалбоподателят твърди, че е направил искане по реда на чл. 150 ЗУТ до кмета на община Самоков да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива. По делото не са представени доказателства за подаване на искане на посоченото основание. Липсват и твърдения за издадено от кмета на община Самоков разрешение за допускане изработването на проект за изменение на ПУП относно УПИ I - "за младежки дом", както и становище на главния архитект по чл. 135, ал. 3 и ал. 4, т. 1 ЗУТ по постъпилото заявление за изменение. В мотивите на постановения отказ административният орган изрично се позовава на липсата на доказателства за това. При тези данни ответникът законосъобразно е отказал да даде съгласие за промяна на предназначението на УПИ I - "за младежки дом" по подаденото искане с правно основание чл. 134, ал. 8 във вр. с чл. 39, ал. 3 ЗУТ. Обстоятелството, че имотът е деактуван като общинска собственост след извършената по реда на ЗОбС продажба и отпадането на предназначението му като младежки дом, съответно като детско заведение за сградите, не изключва писменото съгласие на министъра на образованието и науката в процедурата по изменение на ПУП, след като този имот продължава да е с отреждане за науката и образованието. Административният орган действително не е изискал от жалбоподателя и не е събрал доказателства за деактуването му, но този пропуск не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От определящо значение в случая за постановяване на отказа е липсата на доказателства за инициирано от оспорващото дружество производство по реда на ЗУТ за промяна предназначението на УПИ, ведно със сградите в него и за издадено по негово заявление мотивирано разрешение от кмета на общината по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Непрецизното мотивиране на отказа от страна на ответника с позоваване на отменената разпоредба на чл. 45, ал. 2 ЗНП, вместо на действащия към датата на постановяването му чл. 305, ал. 1 ЗПУО не обуславя извод за незаконосъобразност на акта само на това основание. Специалният ЗУТ предвижда одобряването на проекти за изменение на ПУП, засягащи предназначението на УПИ, отредени за образованието и науката, въз основа на писмено съгласие на компетентния министър. В случая няма данни и твърдения процедурата по допускане изработването на проект за изменение на ПУП да е осъществена, поради което законосъобразно административният орган е издал оспорения отказ, обективиран в писмо изх. № 1321-536/02.09.2016 г. Подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение