Решение № 13683 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2011 г.

Решение № 13683 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на вътрешните работи, подадена от процесуален представител, и Председателя на Комисия съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. против решение № 2963/16.06.2011 г. на Административен съд София - град, по адм. дело № 1303/2011 г., с което по жалба на Андрей Георгиев Иванов е обявена нищожността на заповед № ЧР-01-1 от 21.04.2010 г. на Председателя на Комисия съгласно заповед № Р-63 от 3.08.2009 г. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 г. Считат решението на Административен съд София - град за неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По подробно развити доводи и съображения молят съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - Андрей Георгиев Иванов, чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби и моли касационните жалби срещу първоинстанционното решение да бъдат оставени без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са основателни. Касационните жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от страни, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 2963/16.06.2011 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 1303/2011 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Административен съд София- град по жалба на Андрей Георгиев Иванов е обявил нищожността на заповед № ЧР-01-1 от 21.04.2010 г. на Председателя на Комисия съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 г. Решаващият съд е приел в решението си, че жалбоподателят е предявил допустима за разглеждане по същество жалба. Разглеждайки я по същество е обявил нищожността на заповед № ЧР-01-1 от 21.04.2010 г. на Председателя на Комисия съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. на МС на основание ПМС № 190 от 30.07.2009 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт, представлява годен за съдебен контрол индивидуален административен акт и че жалбата срещу него е процесуално допустима. Правните изводи по съществото на спора също са обосновани и правилни. С решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за приемане структура на Министерския съвет на Република България е закрито Министерството на извънредните ситуации. С ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от същата дата е приет § 63 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за МВР, съгласно който Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите и правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации. С ПМС № 190 от 30.07.2009 г. е назначена комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерство на извънредните ситуации, като съгласно чл. 3, т. 3 от ПМС председателят на Комисията урежда служебните и трудовите правоотношения със закритото министерство. Видно от събраните по делото доказателства към момента на закриване на Министерство на извънредните ситуации Андрей Георгиев Иванов е във висящо съдебно производство по оспорване на заповед № ЧР-01-3070 от 28.11.2008 г. на министъра на извънредните ситуации, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и заповед № ЧР-02-49 от 28.11.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", е прекратено служебното правоотношение с лицето. С влязло в сила решение № 3461 от 16.03.2010 г. по адм. дело № 14050/2009 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав е отменена заповед № ЧР-01-3070 от 28.11.2008 г. на министъра на извънредните ситуации. След влизане в сила на съдебния акт на 30.03.2010 г. Андрей Георгиев Иванов се е явил на работа в сградата на Главна дирекция "Гражданска защита" - МВР, за което е съставен двустранно подписан протокол. Впоследствие е издадена заповед № ЧР-01-1 от 21.04.2010 г. на Председателя на Комисия съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. на МС за прекратяване на служебното правоотношение с Андрей Георгиев Иванов, считано от 30.03.2010 г. При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че компетентен да прекрати служебното правоотношение е министърът на вътрешните работи. Към датата на издаване на заповедта Председателя на Комисията, назначена съгласно заповед № Р-63/3.08.2009 г. не е имал нормативно признати правомощия да прекратява трудовите и служебните правоотношения със служители от закритото Министерство на извънредните ситуации. По категоричен начин по делото е било установено, че след влизането в сила на решението на Върховния административен съд, с което е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение Андрей Георгиев Иванов се е явил на работа при правоприемника на закритото Министерство на извънредните ситуации - в Главна дирекция "Гражданска защита" - МВР. Следователно правилно съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден след явяването и постъпването на работа на Андрей Георгиев Иванов при правоприемника - МВР, което означава, че по силата на § 63 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за МВР единствено компетентен да прекрати служебното правоотношение е министърът на вътрешните работи. Правилно съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта назначената със заповед на МС комисия е приключила с осъществяването на възложените й с ПМС № 190/2009 г. функции и задачи, доколкото с протокол рег. № I-8263 от 16.03.2010 г. на председателя на комисията и министъра на вътрешните работи е извършено приемане на материалните активи, пасиви, вземания, задължения и парични наличности на Министерство на извънредните ситуации в Министерство на вътрешните работи. Правилно съдът е приел, че функциите и задачите на комисията са ограничени времево и не съществува законова възможност председателят на комисията да упражнява правото да прекратява служебни правоотношения като орган по назначаването, след като се установява, че са изпълнени и предадени резултатите по организиране на преминаването на активите, пасивите, правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации към Министерство на вътрешните работи, съгласно § 63 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за МВР. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на касационния ответник, МВР следва да бъде осъдено да заплати на същия 500 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,