Решение № 8361 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2018 г.

Решение № 8361 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сакарела" ООД, гр. Я. против решение № 56 от 02.03.2018 г. по адм. дело № 314/2017 г. на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ТУ/04-00019/13.10.2017 г., издадена от кмета на община Я., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "сграда 3 (съгласно схема "Заснемане 17.07.2017 г. ", неразделна част от констативен протокол № 37/17.07.2017 г.), представляваща пристройка към производствена сграда с идентификатор 87374.520.9.6, изградена без строителни книжа в имоти с идентификатор 87374.520.9 и с идентификатор 87374.520.2 по кадастралната карта на гр. Я.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл настоящият състав възприема доводите на касатора за допуснати съществения нарушения на "административнопроизводствените" правила. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - кметът на община Я. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд - Я. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 21/08.09.2017 г., с който е установен строеж от пета категория, изпълнен от дружеството - жалбоподател без необходимите строителни книжа. Констативният акт е връчен на извършителя на строежа "Сакарела" ООД, като на дружеството е осигурена възможност да представи възражения. Такива са депозирани от жалбоподателя на 18.09.2017 г. (вх. № 2801-15220) и са обсъдени от административния орган преди издаване на заповедта (писмо изх. № 2801-16252/04.10.2017 г.). Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаната в заповедта за премахване сграда 3 (съгласно схема "Заснемане 17.07.2017 г. ", неразделна част от констативен протокол № 37/17.07.2017 г.), представлява пристройка към производствена сграда с идентификатор 87374.520.9.6. Същата е с размери 22.40 м/9.70м., височина 2.20 м. на ниво терен, изпълнена е от стоманенобетонна конструкция, покрита и фасадно оградена с термопанели и е изградена в имоти с идентификатор 87374.520.9 и с идентификатор 87374.520.2 по кадастралната карта на гр. Я., без проекти и строителни книжа. Част от строежа попада в имот с идентификатор 87374.520.9, собственост на дружеството - жалбоподател, за който е отреден УПИ I в кв. 8 по плана на гр. Я. съгласно влезлия в сила ПУП със заповед № I-А-118/06.03.2002 г., но не се обхваща от издадените на дружеството разрешения за строеж и удостоверения за въвеждане в експлоатация на други сгради в същия имот. Другата част от строежа, описан в заповедта за премахване, с размери 22 м. на 2.60 м., попада в имот с идентификатор 87374.520.2. Същият е отреден за улица, която между о. т. 358 и о. т. 354 е определена с границите на УПИ I в кв. 8 и на УПИ I в кв. 9, определен с влязъл в сила ПУП със заповед № I -А-1119/09.12.2005 г., също собственост на "Сакарела" ООД. Регулацията между двата имота е приложена, но на място не са материализирани уличните регулационни граници. Имот с идентификатор 87374.520.2 към момента е с начин на трайно ползване за второстепенна улица, публична общинска собственост на община Я. и е отразен в кадастралната карта с идентификатор 87374.520.170 със заповед № 18-9827/20.12.2017 г. на началника на службата по Геодезия, картография и кадастър (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, пояснения на вещото лице в съдебно заседание на 13.02.2018 г.). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаната в заповедта за премахване сграда № 3 с оглед своите характеристики и предназначение представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ) и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е издаден без разрешение за стоеж, проект и строителни книжа. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са правилни, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. С оглед обстоятелството, че УПИ I в кв. 8, заедно със сградите в него, между които наредената за премахване пристройка не е описана, е придобит от жалбоподателя през 2002 г., обстоятелството, че след това сградите в имота са преустроени в мандра, както и фактът, че по своето предназначение сградата, предмет на заповедта за премахване, е свързана с производствената дейност на дружеството, следва да се приеме, че строежът е изграден след 2002 г. Поради това условията за търпимост по § 16 и § 127 от ПЗР ЗИДЗУТ, са неприложими, тъй като цитираните разпоредби се отнасят за строежи изградени до 31.03.2001 г., а не и след това, какъвто е процесния. Дори да се приеме, че строежът е изграден преди 2001 г., то изводът, че същият не е търпим остава непроменен. Както по одобрения през 1989 г. застроителен и регулационен план (заповед № I -А-354/29.03.1989 г.), така и по сега действащия ПУП - ПРЗ (заповеди № I-А-118/06.03.2002 г. и № I -А-1119/09.12.2005 г.) част от процесният строеж попада в терен, отреден за улица, разположена между квартали 8 и 9 и е изграден върху трасето на улицата с о. т. 358 и о. т. 354. Следователно строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и не е допустим по правилата и нормативите действали както по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ (отм.), така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Освен това липсват и доказателства, че строежът е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Липсват и такива за издаден акт за узаконяване на строежа, на основание § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) или § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), или наличие на висяща преписка по узаконяване на тези основания. Материализирането на регулационните граници е ирелевантно, тъй като от значение за преценката за допустимост на строежа са предвижданията на влезлия в сила ПУП- ПРЗ. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че в заповедта за премахване имот с идентификатор 87374.520.2 е посочен като частна, а не публична общинска собственост, не опорочава административния акт. Терминологичното несъответствие е без значение, тъй като не променя характера и предназначението на имота, в който е извършено строителството, а следователно не засяга и преценката за допустимостта на строежа. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съотвествие с материалния закон и представените доказателства, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението в посочената по- горе част съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза (определение от 14.11.2017 г. и от 12.12.2017 г.). Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните. Заключенията на съдебния състав са аргументирани и се основават на съвкупната преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Изводите относно характера на строежа и периода на извършване са направени при съобразяване с представените писмени доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е кредитирано от съда като неоспорено от страните и с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават и е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал. Обстоятелството, че искането на касатора за събиране на доказателства относно времето на извършване на строежа е отхвърлено от съда, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както вече се посочи, след като част от строежа попада в имот, отреден за улица- публична общинска собственост, същият е недопустим както по правата и нормите, действали преди 2001 г., така и по сега действащата нормативна уредба. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното, настоящият състав приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Я. сумата 6360.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,