Решение № 8499 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15125/2018 г.

Решение № 8499 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15125/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационни жалби на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район (РДНСК - ЮИР) и Религиозна институция "Мюсюлманско изповедание", чрез процесуалните им представители, против решение № 280 от 23.10.2018 г., постановено по адм. д. № 241/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, с което по жалба на главния архитект на община Стара Загора е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮИР – 14 от 12.04.2018 г. на Началника на РДНСК – ЮИР, с която е отменено като незаконосъобразно писмо изх. № 20 – 99 – 48 от 16.02.2018 г. на главния архитект на община Стара Загора, прието за обективиращо отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект за строеж "Жилищна сграда в УПИ VII – 562, кв. 604 по плана на гр. Стара Загора", с възложител религиозна институция "Мюсюлманско изповедание". С решението РДНСК ЮИР е осъдена да заплати разноските по делото. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят неправилност на извода на съда, че оспореното пред РДНСК – ЮИР писмо не представлява индивидуален административен акт, а е част от процедурата по издаване на краен акт, като с него е било указано отстраняване на нередовности в представения за одобрение идеен инвестиционен проект. Напротив твърдят, че е бил налице отказ за одобрение на идейния инвестиционен проект. Касаторът религиозна институция "Мюсюлманско изповедание" твърди и неправилност на мотивите на оспореното съдебно решение, където е прието, че при издаване на заповедта на Началника на РДНСК – ЮИР не са допуснати нарушения на административно производствените правила, а крайният извода на съда за липса на годен за оспорване пред началника акт и произнасяне по недопустима жалба, води до извод за такъв порок на заповедта. Искат оспореното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлено оспорването срещу заповедта на началника на РДНСК – ЮИЛ или делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на съда. Ответникът главният архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество за неоснователни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административното производствените правила. Приел е материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е приел, че началникът на РДНСК – ЮИР се е произнесъл по недопустима жалба. Приел е, че оспореното пред началника на РДНСК – ЮИР писмо няма характеристиките на акт, постановяващ отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект. Приел е, че с оспореното писмо е обективирано действие, което част от производството по издаването на крайния акт по аргумент от чл. 21, ал. 5 и чл. 64 от АПК, което не подлежи на самостоятелен контрол по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ. Приел е, че изявлението на главния архитект на община Стара Загора с писмото по същество поставя условия, свързани с редовността на заявлението за одобрение на идейния проект, чиито изпълнение или неизпълнение би предопределило съдържанието на крайния акт, който би подлежал на оспорване по действалия към постановяване на решението чл. 216, ал. 1 от ЗУТ (отм. ДВ бр. 25/2019 г.). Поради това е приел, че оспорената заповед като постановено в недопустимо производство, противоречи на закона и като такава е незаконосъобразна. Решението е правилно. Правилно АС – гр. Стара Загора е приел, че оспореното пред началника на РДНСК – ЮИР писмо не представлява индивидуален административен акт. Правилно е приел, че същото съдържа волеизявления и действия, част от производството по издаване на крайния акт за одобряване или не на идейния инвестиционен проект, тъй като с писмото възложителят е уведомен за представяне на допълнителни доказателства и документи – части от съответно необходимата проектна документация и отстраняване на несъответствия със законовите изисквания във внесения проект. Това дали едни акт има характеристики на индивидуален административен акт или не се определя не от неговото наименование, а от съдържанието му. В настоящия случай в писмото не се съдържа волеизявление за отказ да се съгласува инвестиционния проект по смисъла на чл. 141, ал. 3 от ЗУТ, а напротив видно от съдържанието на същото в него са дадени указания за отстраняване на нередовности в представената проектна документация. В производството по чл. 216, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗУТ (отм.); , подлежат на обжалване отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти. В това производство могат да се обжалват изрични откази по чл. 141, ал. 1 от ЗУТ, респективно актове за прекратяване на производството по чл. 56, ал. 2 от АПК, които имат характер на индивидуални административни актове, но не и волеизявления по смисъла на чл. 21, ал. 5 и чл. 30, ал. 2 АПК, предвид изрично предвидената в закона необжалваемостта за тях съгласно чл. 64 от АПК. Следователно произнасянето по съществото на жалбата е в нарушение на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречие със закона. По изложеното отменяйки заповедта първоинстанционният съд е постановил оспореното решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е и възражението за противоречивост на мотивите на решението доколкото се твърди, че приетото от съда произнасяне по недопустима жалба от страна на Началника на РДНСК – ЮИР представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Това е така, тъй като произнасянето по недопустимата жалба, поради липсата на годен за оспорване по административен ред акт, не представлява нарушение на процедурата, а е в противоречие със закона и правилата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. Решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски от ответника главният архитект на община Стара Загора, който се е представлявал от юрисконсулт, то следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди РДНСК - ЮИР да заплати на Община Стара Загора сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,