Решение № 3026 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5680/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "БНС ПРОДАКШЪН" ЕООД, подадена чрез адв. В. Терзиева, против решение 48/10.01.2024 г., постановено по адм. д. 178/2023 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-04000420007383-091-001/19.08.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 127/01.11.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на 16 958,91 лв. главница и лихви в размер на 4227,92лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда твърдение, че РА е нищожен, тъй като е издаден като електронен документ, но не е подписан от издателите му при спазване на всички изисквания, обективирани в Регламента за квалифицираните електронни подписи. Счита, че съдебният акт е необоснован поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на РА, алтернативно същият да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Прилагат се писмени бележки. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на "БНС ПРОДАКШЪН" ЕООД против ревизионен акт Р-04000420007383-091-001/19.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, потвърден с решение 127/01.11.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново, с който в тежест на "БНС ПРОДАКШЪН" ЕООД, са установени задължения за корпоративен данък в общ размер на 16 958,91 лв. и лихви за просрочие в размер на 4227,92 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Цитираните задължения са установени по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като от дружеството не е предоставена счетоводна отчетност съгл. ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на данъчната основа, която следва да бъде обложена с корпоративен данък. Основанието за водене на ревизия по особения ред e подкрепенo от следните констатирани факти и обстоятелства: в счетоводството на дружеството са отразени приходи в нарушение на счетоводното законодателство и приложимите счетоводни стандарти, налице е несъответствие между общия размер на счетоводно отчетените разходи по данни от оборотна ведомост за 2018 г. и декларираните такива по Годишната данъчна декларация за 2018 г. Установени са и други пороци във водената счетоводна отчетност, дали основание на приходния орган да премине към ревизия по особения ред, а именно ревизираното лице не е водило сметка 303 Продукция, от която да се извлекат данни за видовете произведена продукция; разходите за заплати и осигуровки на персонала за м.12.2018 г. не са начислени през периода, за който се отнасят; представените заповеди за командировка на служители на БНС ПРОДАКШЪН ЕООД от 2018 г., с които са командировани до Холандия, не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, както са констатирани и други несъответствия. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В тази връзка по делото е изслушана и приета съдебно компютърна експертиза /СКЕ/, дала заключение, че положените в ЗВР, РД и РА електронни подписи са Квалифицирани електронни подписи /КЕП/, въз основа на което съдът е извел извод за липса на твърдяната от жалбоподателя нищожност. От правна страна в решението са изложени мотиви, че са налице основанията за извършване на ревизия по особения ред поради доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, т. 4 от ДОПК. Тези изводи са подкрепени, както от приетите по делото доказателства, така и от приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, видно от която на вещото лице не са предоставени нужните първични счетоводни документи, за да се установи вида и размера на реално сторените разходи за производството на произведената и продадена продукция. Липсват данни за вида и количеството на получените материали, тяхното потребление, произведената продукция не се отчита по счетоводна сметка Продукция, липсват данни за формиране на себестойността на произведената продукция, както са налице и множество други несъответствия във воденото счетоводство. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че непредставянето на първични счетоводни документи на експерта практически изключва възможността да се установи нещо различно от установеното при ревизията, поради което жалбоподателят не е оборил констатациите на приходния орган за наличие на основание по чл. 122, т. 4 от ДОПК и фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното в производството по неговото обжалване. Решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от съда, довели до нарушаване на правото на защита, до непълнота на събраните доказателства или до постановяване на неправилен съдебен акт. Неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението, че ревизионният акт е нищожен поради неподписване от издателите му при спазване на всички изисквания за валидно електронно подписване с КЕП. Видно от заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно компютърна експертиза, органите по приходите, издатели на ЗВР, ИЗВР, РД и РА са притежавали квалифициран електронен подпис /КЕП/ към датата на подписването, както и всички подписи са били валидни към часа на издаване и подписване на документите по ревизията. Констатациите на вещото лице се потвърждават и от получената информация от трето неучастващо в производството лице Борика АД, в която е поместена подробна справка за издадени удостоверения за КЕП на съответните служители на НАП. Неоснователно касаторът счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като вещото лице не е изследвало информацията предоставена от Борика АД. Експертизата е работила по документите, налични по делото, като е извършила самостоятелен анализ на валидността на положените от служителите на НАП електронни подписи. Фактът, че към момента на изготвяне на експертизата по делото не е била налична информация от Борика АД не води до извод за неправилност на заключението на вещото лице. Допълнително постъпилата информация от Борика АД още веднъж потвърждава изводите на вещото лице и за разчитането й не са необходими специални знания. Още повече видно от проведеното съдебно заседание, на което е прието без оспорване заключението по СКЕ, вещото лице се е запознало с дадената от БорикаАД информация и е заявило, че тя не променя изготвеното от него заключение. С оглед изложеното настоящият касационен състав приема, че са събрани достатъчно убедителни доказателства, че РА не е нищожен, като издателите му са разполагали с компетентност за издаването му и всички документи свързани с ревизията са надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от издателите им. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, тъй като това не е довело до непопълване на делото с доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Първоинстанционният съд правилно и аргументирано е отбелязал, че искането за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която не се базира на счетоводни документи, е неоснователно и няма как да размести доказателствената тежест по делото. В случая се касае за ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд и по силата на чл. 226, ал. 2 от АПК се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. По силата на чл. 1 от същата разпоредба производството започва от първото незаконосъобразно, процесуално действие, послужило за връщане на делото, което в случая е изясняване на валидността на положените подписи в акта. Предвид изложеното не е налице соченото нарушение на съдопроизводствените правила свързано с недопускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза. Изложеното в КЖ твърдение за противоречие на съдебния акт с приетото заключение на ССЕ при първото разглеждане на делото също е напълно неоснователно. Видно от данните по делото на вещото лице не са представени първични счетоводни документи, от които да се извърши съпоставка на записаните стойности в счетоводните регистри на дружеството. Именно поради това тези данни не могат да се приемат за достоверни и изложените в касационната жалба твърдения, че размерът на финансовия резултат на дружеството, изчислен на база данните от счетоводните регистри, представлява загуба и данък не се дължи са напълно неоснователни и неподкрепени от останалите установени по делото факти, а именно липсата на заведена счетоводна сметка 303 Продукция, липсата на аналитична отчетност на счетоводна сметка 302 Материали, констатираното несъответствие на разходите спрямо приходите и други констатирани отклонения във воденото от дружеството счетоводство. На практика липсата на конкретна информация за произведената и продадена продукция, както и нейната себестойност потвърждава извода на ревизиращият орган, възприет и от съда за наличие на основания по чл. 122, т. 4 от ДОПК, поради което ревизията законосъобразно е проведена по особения ред. Правилно и законосъобразно е определена нова данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2018 год. в размер на 169 589,14 лева, като разлика между определените по реда на чл.122 от ДОПК приходи в размер на 3 436 673,38 лева и определените по същия ред разходи в размер на 3 267 084,24 лева. Размерът на приходите правилно е изчислен като от осчетоводените и декларирани в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 год. приходи в размер на 4 893 276, 57 лева са извадени неправилно отчетените приходи в размер на 319 173, 47 лева (неусвоен аванс по фактура 10894/04.06.2018 год.), осчетоводени приходи в размер на 389 291, 35 лева (стойността на 337 бр.колектора доставени през 2019 год.), приходи в размер на 674 580, 46 лева (относими за 2017 год. приходи осчетоводени през 2018 год. въз основа на фактура 10946/30.12.2017 год.), приходи в размер на 73 557, 91 лева (свързани с некоректно фактурирани стоки към VON BARTELS GMBH, които са продадени към други контрагенти от ЕС и прихода от тяхната реализация е отчетен два пъти). Определеният размер на разходи от 3 267 084,24 лева също е изчислен законосъобразно след извършен анализ на приходите и разходите на дружеството за 2017 г. и 2019 г. въз основа на изчислен коефициент представляващ съотношение между отчетените в счетоводството на жалбоподателя разходи и приходи. Органите по приходите безспорно са доказали основанието за извършване на ревизия по особения ред, като правилно и законосъобразно са определили нова данъчна основа на дружеството, въз основа на която е изчислен дължимия корпоративен данък. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят. Съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2306,81 лв., на основание чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,