Решение № 9800 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2013 г.

Решение № 9800 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Борислав Константинов Банчев от гр. Враца против решение № 4 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 646/2012 г. на Административен съд - гр. Враца. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и трето АПК. Процесуалният представител на касатора представя писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на РУ "Полиция" при ОД на МВР - гр. Враца, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение на Административен съд - гр. Враца е отхвърлена жалбата на Борислав Константинов Банчев против заповед № 1115/28.11.2012 г. на началника на РУ "Полиция" при ОД на МВР - гр. Враца, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган (видно от Заповед № 6463/13.11.2012 г. на директора на ОД на МВР за упълномощаване на началника на РУ "Полиция"), в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Административен съд - гр. Враца е приел, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1115 от 27.11.2012 г., поради отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установени фактически обстоятелства, Административен съд - гр. Враца е достигнал до законосъобразен извод, че ограничителната мярка е наложена при наличие на фактически обстоятелства, покриващи състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен акт по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Относимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите на министерството на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат ПАМ по отношение водач на МПС, който откаже да бъде проверен с техническо средство (определящо съдържанието на алкохол в кръвта) или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на автомобила, отказът на водача Борислав Константинов Банчев да бъде проверен с техническо средство и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Посоченият АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, касаторът не го е оборил по надлежния ред (в т. ч. и писмените доказателства с изричното отбелязване, че лицето отказва да даде кръв за медицинско изследване) и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В този аспект ангажираните пред първоинстанционния съд от страна на касатора гласни доказателства не опровергават наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на ПАМ, а наред с това не обосновават твърденията на касатора за действия на органите на реда, възпрепятстващи възможността за даване на кръвна проба в медицинско заведение. Поддържаният довод в касационната жалба за липса на правомощия на полицейските служители, извършили проверката, е неоснователен, тъй като към административната преписка и писменото становище на ответника по касация са представени Заповед рег. № 447/30.01.2012 г. на директора на ОД на МВР (вкл. поименен списък на служителите в РУ "Полиция" - гр. Враца) и Удостоверение № 18589 от 18.04.2013 г., установяващи материалната и териториалната компетентност на длъжностните лица, към момента на съставяне на АУАН. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Враца, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,