Решение № 2620 от 14.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Телбийски срещу Решение 970 от 27.05.2022 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело 828/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Телбийски срещу Заповед рег. 329з-94 от 14.03.2022 г. на началника на Районно управление (РУ) Раковски при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, с която е отнето издаденото на А. Разрешение за носене на огнестрелно оръжие 20210757121 от 09.04.2021 г. Касационният жалбоподател А. Телбийски, счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Излага, че притежава надлежно издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20210757121 от 09.04.2021 г., което е със срок на валидност до 08.04.2026 г. Притежава и огнестрелно оръжие пистолет Зиг Зауер, кал.9х19, с фабр. SP0102750. С оспорената заповед разрешението му е отнето и е иззет притежаваният от него пистолет, поради отпадане на основателната причина за самоотбрана. В тежест на органа, в случаите, когато вече е издал разрешение и неговия срок на валидност не е изтекъл, е да установи, че основателната причината, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Това не е установено в административното и в съдебното производство. Касационният жалбоподател няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за продължаване на срока на такова разрешение. На практика административният орган е преразгледал акта си от 09.04.2021 г., с който е издал разрешението. Възобновяването на административното производство и преразглеждането на акта от неговия издател може да стане в тримесечен срок от влизането на акта в сила. В случая процесният акт е издаден единадесет месеца и десет дни след издаването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Следователно хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК е неприложима в случая. Видно от подаденото заявление Телбийски е отправил искане за издаване на разрешение с посочена причина самоотбрана на мен и семейството ми. Уточнил е, че работи като отговорник охрана в гр. Раковски към фирма ЗД СОТ Пловдив. Правилно съдът е приел депозираното заявление като такова, в което е обоснована необходимост от издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие - самоотбрана на заявителя и семейството му. Посочването на местоработата не е било причина за отправяне на искане за издаване на разрешение, а е представлявало предоставяне на информация за административния орган досежно характеристичните данни за заявителя, че същият е отговорен и би могъл да борави отговорно с предоставеното му право да носи оръжие. Противно на изложеното в заповедта и в последствие в постановения съдебен акт, липсват каквито и да било нови данни и/или обстоятелства, които да доведат до отпадане на необходимостта от носене на оръжие, както и не са отпаднали причините за издаване на разрешение за притежание и носене на оръжие. Телбийски е посочил във възражението си, че липсват каквито и да било промени в обстоятелствата от издаване на разрешението до момента, в това число е запазил и отговорния си пост, но от изявлението не може да бъде прието, че притежанието и носенето на оръжие е свързано със служебни, а не с лични нужди. Посочената в съдебното решение присъда също е факт, който е съществувал към датата на издаване на разрешението за носене на оръжие. Касае се до присъда през 2011 г. досежно неплащане на издръжка от жалбоподателя, за което същият е реабилитиран през 2016 г. и това обстоятелство е било известно на административния орган към датата на издаване на разрешението - 09.04.2021 г. В тази връзка липсват както новонастъпили обстоятелства, които да обосновават отнемане на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие от физическо, лице, така и промяна на основанията и/или причините за това. Предвид изложеното прави искане съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление Раковски при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по инициатива на административния орган, след извършена служебна проверка от полицейските органи - докладна записка от 17.02.2022 г. Установено е, че А. Телбийски е осъден на пробоция за престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), както и че е придобил оръжието си за самоохрана като отговорник на охраната в ЗД СОТ, обект Раковски. Отпаднала е основателната причина за притежание на огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице. На 17.02.2022 г. на Телбийски е изпратено уведомление, че срещу него започва производство по отнемане на разрешителното за носене и съхранение на късоцевно оръжие за самоотбрана по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, като му е дадена възможност да представи нови доказателства. На 01.03.2022 г. Телбийски е подал писмено възражение, в което е посочил, че продължава да работи като отговорник на охраната към охранителна фирма "Секюрити груп" и не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да обосновават отнемането на разрешителното, като моли производството да бъде прекратено. На 14.03.2022 г. от началника на РУ Раковски към ОД МВР Пловдив е издадена Заповед рег. 329з-94, с която на основание чл. 155, ал. 1, пр. 2, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10, пр. 1 ЗКВВООБ е отнето разрешението за носене на огнестрелно оръжие 20210757121 от 09.04.2021 г. от А. Телбийски. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че мотивите за притежание на огнестрелно оръжие касаят служебни цели, каквито цели имат само физическите и юридическите лица, извършващи съответната охранителна дейност, като редът за получаване на разрешение за носене на оръжие за служебни цели е уреден в Закона за частната охранителна дейност. При извършената служебна проверка не са установени данни за посегателства, закани и заплахи от какъвто и да е характер спрямо А. Телбийски, за които той да е търсил съдействие от органите на МВР. Административният орган е направил извод, че не съществува опасност за личния живот, здраве и имущество на лицето, което да налага ползването на лично огнестрелно оръжие за сочените граждански цели съгласно чл. 6 ЗОБВВПИ. Като недоказани са преценени доводите на жалбоподателя относно необходимостта от носене и употреба на огнестрелно оръжие, а допълнителните му мотиви според административния орган не налагат промяна на първоначално направените изводи за липса на необходимост. Направен е извод, че за лицето към момента на издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед, не съществува основателна причина, която да обоснове необходимост от носене на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Приел е, че със заявлението си от 01.03.2021 г. А. Телбийски е поискал разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана на самия него и на семейството му. Посочил е, че събраните доказателства при последваща проверка не са доказали наличието на необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана. В писменото си възражение от 01.03.2022 г. А. Телбийски изрично е посочил, че работи като отговорник на охраната към охранителна фирма "Секюрити груп". Телбийски е поискал издаване на разрешение по причина самоотбрана за себе си и за семейството си, докато в последвалата проверка е посочил като причина за притежаването на оръжието работата си като охранител в охранителна фирма. Предвид посоченото според съда към момента на издаване на оспорената заповед за жалбоподателя не е била налице основателна причина за издаване на разрешение от вида на тези, изброени в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Служебните задължения и длъжността, която заема лицето, не са сред основанията и основателните причини за издаване на разрешение. Липсата на данни за опасност за личния живот, здраве и имущество на жалбоподателя категорично сочат за липса на основателна причина за носене на огнестрелно оръжие към настоящия момент. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. По делото е установено, че на А. Телбийски е издадено Разрешение за носене на огнестрелно оръжие 20210757121 от 09.04.2021 г., което е със срок на валидност до 08.04.2026 г. На 14.03.2022 г. г. административният орган е издал решение за отнемане на разрешението и изземване на оръжието и прилежащите към него боеприпаси на основание чл. 155, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10, предл. 1 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Видно от разпоредбата, случаите на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение по смисъла на чл. 155, ал. 1 с. з., преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват (т. е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти). За да бъде направена преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение (предпоставка за отнемане по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ), следва да се установи каква е била необходимостта, наложила неговото издаване. Т. е. органът трябва да посочи в акта си каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението. Наред с това, в тежест на органа е да установи, че основателната причината, която е съществувала в предходен момент, към момента на произнасяне с правопрекратяващия административен акт (за отнемане на съответното разрешително на извършване на дейности под режима на специалния закон) вече не е налице. В конкретния случай административният орган не е сторил това. От представеното по делото заявление от 01.03.2021 г. се установява, че А. Телбийски е поискал разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана на самия него и на семейството му. В заявлението си Телбийски е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана на мен и семейството ми. В оспорената пред първоинстанционното производство заповед органът е обсъдил това обстоятелство. Не е посочил също така, каква е била причината счетена от него за основателна към момента на издаване на разрешението. Изложил е единствено, че според него мотивите в заявлението на Телбийски за притежание на огнестрелно оръжие касаят служебни цели, но не и защо е издал разрешението от 09.04.2021 г. Направил е извод, че Телбийски, към момента на издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед, няма основателната причина, за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Касационният жалбоподателя няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за продължаване на срока на такова разрешение. В тежест на административния орган, в случаите, когато вече е издал разрешение, и неговия срок на валидност не е изтекъл, е да установи, че основателната причина вече е отпаднала. В конкретния случай административният орган не е сторил това. На практика органът е преразгледал акта си от 09.04.2021 г., с който е издал разрешение, без да са налице предпоставките за това. По изложените съображения административният акт се явява незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Като е стигнал до различен извод и е отхвърлил жалбата на Телбийски срещу оспорения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с който административният акт бъде отменен като незаконосъобразен (в този смисъл Решение 16087 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. дело 15027/2018 г., Решение 7456 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. 6714/2018 г., Решение 1436 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. дело 13780/2016 г.) С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив юридическото лице, в чиято структура е органът -ответник да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в размер на 70, 00 лв. за заплатената от него държавна такса пред касационната инстанция. Разноски за първоинстанционното производство от касатора не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд,