Решение № 13011 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2020 г.

Решение № 13011 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. П., против решение № 8308 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 13693/2018 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), Второ отделение, 50 състав, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление на В. П., вх. № 314000-5614 от 02.07.2018 г. по описа на РУ на МВР - П. за снемане на полицейска регистрация и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда - неправилно възприемане на фактическата обстановка, довела и до неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото, че е формиран мълчалив отказ на директора на ГДНП, тъй като същият не е надлежно сезиран с процесното заявление. Същото е заведено в РУ - П., което е в структурата на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Б., която е самостоятелно юридическо лице и не е подчинена на ГДНП. Причината поради която РУ - П. и ОДМВР - Б. не са препратили заявлението в ГДНП е извън волята на директора на ГДНП, същият не е сезиран поради което не е формиран мълчалив отказ. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа и в с. з., подробни доводи са развити и в писмена защита, представена от юрисконсулт Петров. Ответникът - В. П., чрез пълномощника си адв. П. Н., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от В. П. против мълчалив отказ на директора на ГДНП да се произнесе по негово заявление от 02.07.2018 г. по описа на РУ на МВР – П., съдържащо искане за снемане на полицейска регистрация. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Заявлението е подадено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чрез РУ на МВР – П., тъй като полицейската регистрация е извършена по повод образувано ДП № 314 ЗМ-734/2015 г. по описа на РУ на МВР – П. за престъпление по чл. 354 а, ал. 3 пр. 2, т. 1 от НК. Искането е от 02.07.2018 г., с основание за снемане - постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.05.2018 г. на Окръжна прокуратура - Б.. Не е последвало произнасяне, поради което жалбоподателят е оспорил мълчалив отказ. По делото е постъпило писмо с рег. № 3286 р-51902/26.11.2019 г. от началник на отдел ИТАПКАО - ГДНП, че такова заявление с такъв предмет не е постъпвало в ГДНП, като е приложена и разпечатка от автоматизираната информационна система. При тези данни от фактическа страна, от правна съдът е приел, че срокът за издаване на искания индивидуален административен акт (ИАА), съобразно чл. 57, ал. 1 от АПК е 14 дни от датата на започване на производството. В случая, на основание чл. 57, ал. 7., във вр. с ал. 1 от АПК срокът следва да се счита за продължен с 14 дни, с оглед необходимостта от изразяване на мнение от началника на РУ на МВР – П., в качеството му на ръководител на структурата по чл. 5 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, т. е. общо срокът за произнасяне възлиза на 28 дни. Същият е изтекъл на 30.07.2019 г., като не е издаден акт, което съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК съставлява мълчалив отказ на директора на ГДНП. Съдът е посочил, че органът, задължен да издаде искания административен акт по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е министърът на вътрешните работи или оправомощено от него лице, какъвто е директорът на ГДНП, съгласно заповед № 8121 з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи за делегиране на права, служебно известна на съда. Само компетентният орган може валидно да формира становище по искането, с което е сезиран и с оглед на това би могло да се счита, че непроизнасянето в законовия срок е формирало мълчалив отказ. Бездействието актът да се издаде в законния срок се приравнява на мълчалив отказ. Съдът е отхвърлил възражението, че не е налице мълчалив отказ, тъй като заявлението за снемане на полицейска регистрация не е постъпило в информационните системи на МВР, като е посочил, че действията/бездействията на териториалните служби и служители от системата на МВР ангажират административния орган да се произнесе по искането, в пределите на компетентността, за която същият е овластен.. Задължение на органите на МВР е да проявят необходимата активност, като предприемат съответните действия по окомплектоване на преписката. По тези съображения съдът е приел, че незаконосъобразният мълчалив отказ следва да бъде отменен, като преписката се върне на компетентния орган - директора на ГДНП за произнасяне. Така постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на първоинстанционния съд са съобразени с данните по делото и са обосновани, като е неоснователно възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел фактите по делото, съответно, че е приложил неправилно материалния закон. Безспорно е установено по делото, че на 02.07.2018 г. В. П. е сезирал министъра на вътрешните работи със заявление за заличаване на полицейска регистрация на основание чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР, като е подал заявлението си чрез РУ на МВР - П.. Сезиран е компетентния по закон орган, който е и администратор на лични данни, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР и е компетентен да заличи полицейска регистрация, съгласно чл. 68 от ЗМВР. Правилно съдът е установил, че със заповед № 8121 з-267/10.03.2015 г. министърът на вътрешните работи е делегирал на директора и заместник-директорите на ГДНП правомощието си за издаване на заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация, поради което правилно са конституирани страните в производството и като ответник по делото е конституиран директора на ГДНП. Правилно при липсата на произнасяне съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ на компетентния да се произнесе орган. Вярно е посоченото в касационната жалба, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗМВР, Главните дирекции, в това число ГДНП и областните дирекции, в това число и ОДМВР - Б. са основни структури на МВР, че същите са самостоятелни юридически лица и че областните дирекции не са подчинени на ГДНП. Посоченото обаче, не може да обоснове изводът в касационната жалба, че заявлението на жалбоподателя, съдържащо искането за заличаване на полицейската му регистрация след като не е постъпило в ГДНП не е налице мълчалив отказ за произнасяне. Заявлението е подадено по реда на Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г., обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г., изм. и доп., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г. (Наредбата). Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата писменото мотивирано искане за снемане на полицейска регистрация се подава в структурите и звената по чл. 5, ал. 1 от регистрирания или неговите наследници, като съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредбата искането и документите, удостоверяващи наличието на основанието по чл. 68, ал. 2 от ЗМВР задължително се изпращат в структурата на МВР, която е извършила регистрацията. В случая този ред е спазен, като заявлението е подадено до РУ на МВР - структура по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, която е извършила и регистрацията. Ръководителят на структурата на МВР, извършила регистрацията разпорежда проверка и изготвя мотивирано предложение за снемане или отказ за снемане на регистрацията - чл. 19, ал. 4 от Наредбата, като съгласно ал. 7 комплектът документи се изпращат в ГДНП съгласно сроковете за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт по АПК. Заявлението е подадено на бланка, съгласно образеца по приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредбата. Документите са изпратени от РУ - П. на ГДНП, чрез ОДМВР - Б., видно от входящите и изходящи регистрационни номера върху същите, при които данни правилно съдът е приел, че компетентния орган следва да се счита за сезиран, като въпрос на вътрешна организация е срочното регистриране и докладване на заявлението. Липсата на надеждни данни за регистрирането му, в това число и в автоматизираната информационна система, не освобождава компетентния орган в МВР от задължението да се произнесе в срок при надлежното сезиране и правилно съдът е приел, че не изключва формирането на мълчалив отказ. Поради това обосновано е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК - непроизнасяне в срок, съответно че формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Правилно преписката е върната на компетентния административен орган за проверка, изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и произнасяне с акт по заявлението. Съдебното решение е в съответствие с данните по делото и приложимия материален закон, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,