Решение № 2346 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2017 г.

Решение № 2346 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Холидей - Т. С.", гр. П., подадена чрез упълномощен адв. Н. Шилев, против решение № 1012/14.06.2017 г. по адм. д. № 2370/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-16001615010605-091-001/25.05.16 г. на органи от ТД на НАП - П., потвърден с решение № 518/1.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., за отказан данъчен кредит в размер на 2000 лв. Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.

Ответникът по касация Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. в представена писмена защита от гл. юрк. Стоянов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 370 лв.

В проведеното съдебно заседание, страните не са представлявани от процесуални представители.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Ревизията е по ЗДДС за период от 1.09.2015 г. до 30.11.2015 г.

С РА е отказан данъчен кредит в размер на 2000 лв., ползван от ревизираното лице по фактура № 95/5.11.2015 г., издадена от "Трайков билд" ЕООД с предмет извършване на СМР по договор от 23.10.2015 г. за изработка на два броя дървени навеси.

Административният съд с решението е отхвърлил жалбата като е приел, че на жалбоподателя Т. С. с ЕТ "Холидей - Т. С." законосъобразно с издадения от органите по приходите РА, потвърден с Решение на Директора на дирекция "ОДОП" - П., е установено задължение за ДДС, във връзка с непризнат данъчен кредит в размер на 2 000 лева, тъй като фактурата не отразява реално извършена доставка на стоки и услуги от доставчика "Трайков билд" ЕООД, поради което не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от мотивите на съдебното решение, изследвани са предпоставките за признаване право на данъчен кредит по фактура, издадена от същия доставчик, но с различен номер и дата и различен предмет, както различна данъчна основа и размер на ДДС:

• с РА е отказан данъчен кредит в размер на 2000 лв. по ф/ра № 95/5.11.2015 г., издадена от "Трайков билд" ЕООД с предмет извършване на СМР по договор от 23.10.2015 г. за изработка на два броя дървени навеси, с данъчна основа 10 000 лв.

• съдът е изследвал фактура № 105/30.11.2015 г., издадена от "Трайков билд" ЕООД с предмет строителни дейности, с данъчна основа 6 273 лв. и ДДС - 1 254, 60 лв.

Съдът е следвал мотивите на потвърдителното решение на горестоящия административен орган, който е изследвал предпоставките за признаване на ДК по ф/ра № 105/30.11.2015 г., вместо по фактура № 95/05.11.2015 г.

При извършена насрещна проверка на доставчика, във връзка с връчено искане за представяне на документи, са постъпили в ТД на НАП - С., чрез лицензиран пощенски оператор следните документи, с подател Н. Т.: фактура № 105/30.11.2015 г., издадена от "Трайков билд" ЕООД с данъчна основа 6 273 лв. и ДДС - 1 254, 60 лв. с предмет "Изкопаване и извозване на земни маси. Направа кофраж. Заготовка и полагане на арматура. Доставка и полагане на бетон"; Дневник за продажби за м. 11.2015 г., в който е отразена тази фактура; счетоводни регистри с отразена същата фактура; Договор от 24.11.2015 г. с предмет направа на септична яма в с. Ц. и протокол обр. 19 от 30.11.2015 г.

Различията между документа по който е отказан ДК с РА - фактура № 95/5.11.2015 г. и този изследван от ДД "ОДОП" - фактура № 105/30.11.2015 г., са явни, но тъй като предмет на оспорване пред административния съд е РА, съдът е следвало да съобрази мотивите на този акт и РД, а не решението на ДД "ОДОП" - П., което не е предмет на съдебен контрол.

В мотивите на съдебното решение е изследвана реалността по фактура № 105/30.11.2015 г., издадена също от доставчика "Трайков билд" ЕООД, по която не е налице отказ на данъчен кредит с процесния РА. Размерът на ДДС по изследваната от съда фактура е 1254,60 лв., а отказаният данъчен кредит с процесния РА е в размер на 2 000 лв. по ф/ра № 95/5.11.2015 г.

Въпреки, че в мотивите на решението са отразени констатациите по приетите ССчЕ и СТЕ, които са изследвали процесната фактура, счетоводното й отразяване и реализиран предмет - СМР на 2 бр. дървени навеси, съдът е постановил съдебен акт при противоречие между мотиви и диспозитив, в който е посочен размер на отказан данъчен кредит 2000 лв., без посочване на фактурата и издателя й.

Допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с издаден съдебен акт, който е мотивиран с противоречиви мотиви, препятства настоящата инстанция да осъществи надлежен контрол върху обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да определи предмета на спора - отказан данъчен кредит в размер на 2000 лв. по фактура № 95/5.11.2015 г., издадена от "Трайков билд" ЕООД, да изследва предмета на услугата СМР, приложените доказателства към тази фактура - фискален бон и съответните договори и протоколи обр. 19, след което да обоснове извод за законосъобразност или незаконосъобразност на РА, предмет на обжалване.

Предвид изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, по които на основание чл. 226 от АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение